Решение № 15976 от 5.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10525/2011 г.

Решение № 15976 от 5.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10525/2011 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Дирекция "Инспекция по труда" - Хасково, подадена против решение № 430/13.07.2011 г. по административно дело № 393/2011 г. на Административен съд - Хасково, с което съдът е отменил предписание № 1, обективирано в протокол за извършена проверка № 480/30.03.2011 г., издадено от касатора. Поддържат се оплаквания за неправилност поради необоснованост и нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 128, т. 1 и т. 2 от Кодекса на труда (КТ). Ответната по жалбата страна, ЕТ "Вени 90 - Господин Гавраилов" - Господин Атанасов Гавраилов, от гр. Хасково счита същата за неоснователна. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационното оспорване. Касационната жалба е подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК е неоснователна. Административният съд е отменил оспореното предписание поради допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и издаването му в противоречие с материалноправни разпоредби. Приел е, че контролните органи на "Инспекцията по труда" не са установили по безспорен начин съществуването на трудово правоотношение между ЕТ "Вени 90 - Господин Гавраилов" - Господин Атанасов Гавраилов, от гр. Хасково и Кольо Пенев Тодоров, от гр. Димитровград, за да са налице основания за издаване на принудителни административни мерки за начисляване и изплащане на трудови възнаграждения. Отбелязал е, че съгласно чл. 360 от КТ трудовите спорове са подведомствени на съдилищата, а с издаване на процесното предписание, се достига до заобикаляне на предвидения законов ред. Решението е правилно по своя резултат, макар и част от мотивите да не се споделят от настоящия състав на Върховния административен съд. Относимите за правилността на оспорения съдебен акт съображения са свързани с установените нарушения по чл. 146, т. 3 и т. 4 от АПК. По делото е приложено ксерокс - копие от трудов договор с дата 28.10.2010 г., което по своите формални признаци съдържа волеизявления за възникване на трудово правоотношение. Документът е оспорен от търговеца и в производството по установяване на формалната му доказателствена сила съдът е разпоредил да се представи оригинала. Административният орган не е изпълнил дадените му указания, поради което съдът законосъобразно е отказал да цени оспорения документ като неавтентичен и го е изключил от доказателствата по делото. Обосновани са изводите на първоинстанционния съд, че останалите гласни и писмени доказателства (актове за административни нарушения, разходен ордер за изплатена на трето лице сума за заплащане на глоба) не установяват наличието на трудово правоотношение между посочените по-горе страни. Административният орган не е реализирал в пълен обем правомощията си по чл. 36 от АПК с оглед постигане безспорност по преюдициалните факти във връзка със законосъобразното реализиране на наложените предписания по спорното правоотношение. Липсата на убедителни доказателства за съществуването на трудово правоотношение правилно е ценено от административния съд като липса на фактически основания за прилагане на материалноправните разпоредби във връзка с разпореденото начисляване и изплащане на трудови възнаграждения. При тези съображения и след служебна проверка на съдебното решение настоящата инстанция не констатира пороци, съставляващи касационни основания за отмяната му и като правилно същото следва да бъде потвърдено. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение