Решение № 3592 от 13.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9804/2011 г.

Решение № 3592 от 13.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9804/2011 г., II о., докладчик съдията Севдалина Червенкова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Кирил Иванов Сандов, Живка Йорданова Сандова и Христо Константинов Нишков против Решение № 2301/13.05.2011 г., постановено по адм. д. № 7092/2010 г. по описа на Административен съд София град, Второ отделение. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения по касационната жалба не са депозирани в законовия срок. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила. Върховният административен съд, Второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Александър Пефев, Маргарита Пефева и Иванка Илиева против Заповед № РД-2400-314/22.10.2008 г. на Гл. архитект на район "Красно село", СО, с която на осн. чл. 134, ал. 1, т. 1 ЗУТ е одобрено изменение на плана за застрояване и е одобрен работен устройствен план за УПИ IV-6, кв. 317а, м. "Буката" по плана на София. Съдът е прогласил нищожността на Заповедта в частта й, с която е одобрен РУП, отменил - в частта, с която е одобрено изменение в ПЗ за УПИ IV-6, кв. 317А, м. "Буката" и изпратил преписката на Столична община за постановяването на акт от компетентен орган и в съответствие с мотивите на съдебния акт, оставил е без разглеждане жалбата на Пефеви, в частта й, с която е одобрено изменение в ПЗ за УПИ IV-6, кв. 317А, м. "Буката" и е прекратил производството в тази му част и срещу тези жалбоподатели. Решението е валидно, правилно и законосъобразно. За да постанови акта си решаващият съд, след цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото, вкл. заключението на вещото лице по назначената и приета, неоспорена СТЕ и вземайки предвид доводите и възраженията на страните, както и релевантните за съда факти и обстоятелства е достигнал до верни правни изводи. Безспорно е установено, че с обжалваната заповед на главния архитект на СО - № РД-2400-314/22.10.2008 г. - за одобряване изменението на ПУП - ПЗ и на РУП за процесния УПИ са допуснати намалени разстояния по смисъла на чл. 36, ал. 2 от ЗУТ. На главния архитект не са предоставени правомощия да одобрява РУП при намалени разстояния между сгради, в която връзка съдът правилно е приел, че превишаването на тази компетентност обуславя нищожност на административния акт в частта за одобрения РУП, която е прогласил в диспозитива на решението. Обоснован, от анализа на приложените доказателства, е изводът на съда за незаконосъобразност на изменението на ПЗ, с оглед неспазване на изискването на чл. 21, ал. 5 от ЗУТ. Хипотезата на правната норма предвижда при свързано ниско застрояване да има съгласие на собствениците на съседните УПИ, каквито доказателства по делото не са налице. Доказва се и допуснато нарушение на чл. 113, ал. 4 от ЗУТ вр. чл. 2 от Наредба № 8, досежно графичната част на проекта и изразяващо се в липсата на геодезическо заснемане, не са котирани размерите на калканните стени, както и не са нанесени изискуеми разстояния. В заключение - правилно е приета незаконосъобразност на атакуваната заповед в частта за одобреното изменение на плана за застрояване, чиято последица е нейната отмяна. Предвид изхода на делото и своевременно направеното искане на Александър Пефев, Маргарита Пефева и Иванка Илиева следва да се присъдят направените разноски за един адвокат в размер на 500 лева. Не са налице отменителните основания на чл. 209 АПК, решението като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба - без уважение. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, Второ отделение, в настоящия състав