Решение № 5194 от 1.6.2022 г. на ВАС, VI о.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Районна здравноосигурителна каса (РЗОК) Благоевград, чрез пълномощник гл. юрисконсулт в отдел Административно, правно и счетоводно осигуряване на дейността Р. Ханджийска, срещу Решение 2033/24.11.2021г., постановено по адм. дело 817/2021г. по описа на Административен съд Благоевград, с което е отменена Заповед за налагане на санкции РД-25-404/12.08.2021г. на директора на РЗОК Благоевград. Наведените в жалбата възражения относно неправилно приложение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост на първоинстанционния съдебен акт са относими към касационните основания по чл. 209, т.3 АПК. Иска се отмяна на обжалваното решение на Административен съд - Благоевград и присъждане на съдебно - деловодни разноски, включително юрисконсултско възнаграждение. Ответникът Многопрофилна болница за активно лечение Пулс АД, представлявано от изпълнителния директор д-р Д. Илковски, чрез процесуален представител адв. Кипрова, в писмен отговор оспорва основателността на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно, поради което се иска оставянето му в сила. Претендира се присъждане на съдебни разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Счита, че първоинстанционният съд е изяснил фактите по делото и е направил изводи в съответствие с установената фактическа обстановка и приложимото материално право, което обосновава липсата на касационни основания за отмяна. Върховният административен съд - шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е основателна. При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл.220 АПК, настоящият състав приема от правна страна следното: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е Заповед за налагане на санкции РД-25-404/12.08.2021г. на директора на РЗОК Благоевград, с която за установени 2 бр. нарушения, както следва: по т.1 - на чл. 385, ал.1 и ал.2 от НРД за медицински дейности за 2020-2022г. и по т.2 - на чл. 292, т.10, т.11, чл. 294, ал.2, т.1 и чл. 381, ал.1 от НРД за медицински дейности 2020-2022г., са наложени 2 бр. санкции финансова неустойка на основание чл. 416, ал.3 НРД за медицински дейности за 2020-2022г. в размер на по 200 лева за всяко. Първоинстанционният съд отменя оспорения административен акт на процесуално основание, като приема, че липсата на указание в съставения протокол по чл.74, ал.3 от Закона за здравното осигуряване /ЗЗО/ за правото на лицето-обект на проверка да подаде възражение, като не е посочен и установения срок за това, е довело до нарушаване правото му на защита, поради което се явява съществено нарушение на административно- производствените правила. Горните съображения са обосновани с нормата на чл. 168, ал. 4 АПК, съгласно която съществено нарушение на административнопроизводствените правила при всички случаи e когато вследствие на нарушаване на задължението за уведомяване, гражданин или организация са били лишени от възможността да участват като страна в производството по издаване на индивидуален административен акт. Въз основа на изложеното е формулиран извод, съобразно който от законодателя е прието, че лишаването на гражданин или организация от възможността за участие в производството по издаването на индивидуалния административен акт, поради нарушаването на задължението на административния орган за уведомяване на лицето, винаги е съществено нарушение на административнопроизводствените правила и самостоятелно основание за отмяна на акта. Върховният административен съд шесто отделение намира първоинстанционното решение за валидно и допустимо, но неправилно. Обжалваната Заповед за налагане на санкции РД-25-404 на директора на РЗОК Благоевград е издадена на 12.08.2021г. Разпоредбата на чл. 168, ал. 4 АПК, на която административният съд базира решаващият си правен извод за незаконосъобразност на оспорената заповед за налагане на санкции е действала в периода от 01.01.2019 г. до 19.02.2021 г. /отм. ДВ, бр. 15/2021г./. Предвид горното, факта на ненадлежно уведомяване на заинтересованото лице за възможността да подаде възражение срещу констатациите в съставения протокол по чл. 74, ал.3 ЗЗО, не е достатъчен за да обоснове незаконосъобразност на издадената заповед за налагане на санкции. Нормата е с процесуален характер и има незабавно действие, вкл. и по отношение на висящите съдебни производства, тъй като липсва преходна разпоредба, сочеща на обратното. Предвид изменението в законодателната уредба, постановената в периода на действието на нормата на чл. 168, ал.4 АПК съдебна практика, е неотносима към настоящия казус. С оглед липсата на мотиви относно материалната законосъобразност на оспорената заповед за налагане на санкции е налице пречка за осъществяване на касационната проверка относно прилагането на материалния закон, тъй като съгласно чл. 220 АПК касационната инстанция преценява прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение. В първоинстанционния съдебен акт не са изложени съображения за това установяват ли събраните по делото доказателства предвидените в закона предпоставки за издаване на оспорения административен акт. Липсват мотиви, отговарящи на изискването на чл. 172а, ал. 2 АПК включващи обсъждане на твърденията на страните, преценка на доказателствата, фактически констатации и правни изводи относно установените факти, което съставлява съществено процесуално нарушение, тъй като се отбеляза по-горе е пречка за осъществяване на касационната преценка. Предвид изложеното, настоящата инстанция намира, че в първоинстанционното производство е допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което е основание за отмяна на съдебно решение на основание чл. 209, т. 3, пр. 2, във връзка с чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК и връщане на делото за ново разглеждане и произнасяне от друг съдебен състав. При новото разглеждане на делото след установяване на всички релевантни за спора факти и обстоятелства, съдът следва да не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146. При този изход на делото, настоящата съдебна инстанция не следва да присъжда разноски, предвид разпоредбата на чл. 226, ал. 3 АПК. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, изр.1-во, предл. 2- ро във връзка с чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,