Решение № 9997 от 25.9.2024 г. на ВАС по адм. д. № 10553/2023 г.

Производството е по чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационни жалби, подадени от Научния съвет на Института за исторически изследвания при Българската академия на науките, представляван от Д. В., чрез адв. Н. Цанов, и от А. А. С., чрез адв. К. Ангелов, срещу Решение 4850 от 17.07.2023 г., постановено по адм. дело 1942/2023 по описа на Административен съд София-град (АССГ). С обжалваното решение съдът е отменил по жалба на В. К. Б. Решение по т. 4 от Протокол 1 от 24.01.2023 г. на Научния съвет на Института за исторически изследвания при БАН за избор на академична длъжност доцент по професионално направление 2.2 История и археология, научна специалност История на България (Българската дипломация (1879 1944) за нуждите на секция Нова българска история, обявен в ДВ, бр. 63 от 06.08.2022 г., с което е избрана гл. ас. д-р А. А. С.. Касаторът - Научния съвет (НС) на Института за исторически изследвания (ИИстИ) при Българската академия на науките (БАН), навежда доводи за неправилност на оспорвания съдебен акт. Съображения в подкрепа на доводите са изложени в касационната жалба и в открито съдебно заседание. Счита, че не са налице сочените в оспорвания съдебен акт нарушения на конкурсната процедура и противоречие на условията за провеждането на процедурата със закона или подзаконовите нормативни актове. Излага аргументи, че изводите на съда са неправилни относно наличието на изначално съществен порок в процедурата с оглед формулираната тема на конкурса. Излага доводи, че въведеното допълнително изискване е в съответствие с необходимостта кандидатите за обявената за заемане длъжност доцент да отговарят на нуждите на секция Нова българска история. Иска отмяната му и постановяване на ново решение по същество. Претендира разноски. Касаторът А. А. С. навежда доводи за неправилност на оспорения съдебен акт. Съображения в подкрепа на наведените доводи се съдържат в касационната жалба и в открито съдебно заседание. Излага аргументи, че първоинстанционният съд неправилно е тълкувал понятието минимални национални изисквания. Счита, че съдът неправилно не е разграничил двете фази на процедурата по заемане на академична длъжност, което е довело до неправилен извод, че въведената тема е ограничително изискване. Аргументира доводите си с академичната свобода във втората фаза от процедурата и преценката на учените от секция Нова българска история и нейните нужди. Иска отмяната на оспорения акт и постановяване на ново решение, с което да се отхвърли първоинстанционната жалба като неоснователна. Претендира разноски. Ответникът по касация В. К. Б., чрез процесуален представител адв. Т. Добролюбова, оспорва касационните жалби. Иска оспореното решение да бъде потвърдено от касационната инстанция. Доводи в подкрепа на съображенията са изложени в писмени отговори и в открито съдебно заседание. Претендира присъждане на разноски. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност и на двете касационни жалби. Върховният административен съд, състав на Пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационните жалби са процесуално допустими като подадени в законния срок, от надлежни страни и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледани по същество касационните жалби са неоснователни. Предмет на контрол за законосъобразност пред първоинстанционния съд е цитираното по-горе Решение по т. 4 от Протокол х1 от 24.01.2023 г. на НС на ИИстИ при БАН, с което по обявения в Държавен вестник, бр. 63 от 06.08.2022 г. конкурс за заемане на академична длъжност доцент в професионално направление 2.2 История и археология, научна специалност История на България (Българската дипломация (1879 1944) за нуждите на секция Нова българска история, е избрана гл. асистент д-р А. А. С.. За да постанови обжалвания съдебен акт, първоинстанционният съд е приел от фактическа страна следното: На 13.07.2022 г. ръководителят на секция Нова българска история е предложил с нарочна докладна записка 454 до директора на ИИстИ при БАН да бъде обявен конкурс за заемане на академична длъжност "доцент за нуждите на секцията. Директорът на ИИстИ при БАН от своя страна на 13.07.2022 г. е отправил предложение 455 до Научния съвет да обяви конкурс за заемане на академична длъжност доцент по професионално направление 2.2. История и археология, научна специалност История на България (Българската дипломация (1879 1944) за нуждите на секция Нова българска история. На 14.07.2022 г. Научният съвет на ИИстИ при БАН с Решение по т. 1 от Протокол 10, е открил процедура за заемане на академична длъжност доцент по професионално направление 2.2. История и археология, научна специалност История на България (Българската дипломация (1879 1944) за нуждите на секция Нова българска история. В Държавен вестник бр. 63 от 06.08.2022 г. е обявен конкурс за заемане на академична длъжност доцент по професионално направление 2.2. История и археология, научна специалност История на България (Българската дипломация (1879 1944) за нуждите на секция Нова българска история. Заявления за участие в този конкурс са подали А. С. и В. Б., които са уведомени, че са допуснати до участие в конкурса. С Решение по т. 16 от Протокол 11/04.10.2022 г. на НС на ИИстИ при БАН е предложен и одобрен със същото решение състав на научно жури. Проведени са две редовни заседания на научното жури, решенията на което са обективирани съответно в Протокол 1/18.10.2022 г. и Протокол 2/21.10.2022 г., проведено е и едно извънредно заседание- дистанционно с реакция през електронната поща с копия до всички членове, в периода 21-22.11.2022 г., решенията от което са обективирани в Протокол 3. На 12.01.2023 г. е проведено заключителното заседание на научното жури, решенията от което са обективирани в Протокол 4, на което кандидатите са представили избраната от тях тема. На същото заседание са представени и рецензиите и становищата на членовете на журито. При проведено явно гласуване всички членове на научното жури единодушно са решили да предложат на Научния съвет на ИИстИ участника в конкурса гл. ас. д-р А. С. да заеме академичната длъжност доцент по професионално направление 2.2.История и археология, научна специалност История на България (Българската дипломация (1879 1944) за нуждите на секция Нова българска история. Изготвен е доклад от председателя на Научното жури до Председателя на Научния съвет, относно резултатите от заседанието на НС на ИИстИ, проведено на 12.01.2023 г., който е обсъден по т. 4 от Протокол 1 от 24.01.2023 г. на заседание на НС на ИИстИ. Направени са изказвания, проведено е обсъждане, след което е пристъпено към присъствено гласуване. От присъствалите 14 члена на НС /при общ брой 17 члена/, всички 14 са подкрепили предложението на Научното жури по конкурса. С Решение по т. 4 от Протокол 1 от 24.01.2023 г. на Научния съвет на ИИстИ - БАН е взето единодушно решение по конкурса за заемане на академична длъжност доцент в професионално направление 2.2. История и археология, научна специалност История на България (Българската дипломация (1879 1944) за нуждите на секция Нова българска история, гл. ас. д-р А. С. да заеме академичната длъжност доцент в секция Нова българска история. За да отмени обжалваното решение първоинстанционният съд е приел, че същото е прието от компетентен орган, в законоустановената форма, при спазване на административнопроизводствените правила, но в нарушение на материалния закон. Съдът е извършил анализ на относимите правни разпоредби - чл. 1, чл. 2б и чл. 27, ал. 3 от Закона за развитието на академичния състав в Република България (ЗРАСРБ) и чл. 1а от Правилника за прилагане на Закона за развитието на академичния състав в Република България (ППЗРАСРБ), в които са предвидени основните принципи, на които следва да се основава придобиването на научните степени и заемането на академични длъжности, минималните национални изисквания, както и и провеждането на заключителното заседание. Първоинстанционният съд е достигнал до правния извод, че административният орган, въвеждайки допълнително изискване, изразяващо се във формулирана тема на конкурса - Българската дипломация (1879 1944), е нарушил чл. 2б ЗРАСРБ. Решаващият съд е приел, че при така формулираната тема на конкурса, е опорочена изначално обявената процедура, като този съществен порок не може да бъде саниран с последващи действия на академичните органи. Това е довело до опорочаване на крайния акт за избор на кандидата за академичната длъжност, обективиран в обжалваното решение. В обобщение съдът е достигнал до извод за наличие на основание за отмяна на атакуваното решение по смисъла на чл. 146, т. 4 АПК. Решението е валидно, допустимо и правилно. Правилно първоинстанционният съд е приел, че предмет на съдебната проверка е само спазването на законовите изисквания за приемане на решението, както и че е извън компетентността на съда да се произнесе по въпроси свързани с качествата на жалбоподателя, научната стойност на неговите публикации и относимостта им към темата на конкурса. Съдът е изяснил фактическата обстановка, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, анализирал ги е в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните и въз основа на това правилно е тълкувал и приложил материалния закон. Законосъобразни са изводите на първоинстанционния съд, че административният акт е издаден от компетентен орган, в установената от закона форма с посочване, че мотиви, които се съдържат в рецензиите и становищата на Научното жури и доклада на неговия председател, и при спазване на административнопроизводствените правила. Настоящият касационен състав изцяло споделя мотивите на първоинстанционния съд за изначална незаконосъобразност на проведения конкурс поради въведеното ограничение на съответната научна област, като в тази връзка на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2, предл. 2 от АПК препраща към тях. В конкретния случай по категоричен начин се установява, че въведената в конкурса за заемане на академична длъжност доцент в професионално направление 2.2. История и археология, научна специалност История на България за нуждите на секция Нова българска история, допълнителна тема или изискване - Българската дипломация (1879 1944), е необосновано ограничително, като поставя изискване към кандидатите, каквито на нормативно ниво не се предвиждат в чл. 2б, чл. 3, чл. 24 от ЗРАСРБ, чл. 1а и чл. 53 от ППЗРАСРБ, както и чл. 23, ал. 1 от представения по делото Правилник за условията и реда за придобиване на научни степени и за заемане на академични длъжности в Института за исторически изследвания при БАН. Посочените разпоредби не позволяват поставянето на допълнителни изисквания като формулирана тема на конкурса, поради което валидни са само нормативно установените минималните национални изисквания по научни направление и/или професионални направления, които в процесния случай са съответно 2.2. История и археология, научна специалност История на България за нуждите на секция Нова българска история. Не се споделят и не отговарят на обективната истина възраженията на касаторите, че въведената тема на обявения конкурс е един от многото критерии при които е било взето решението за избора за заемане на академична длъжност доцент. Напротив, видно от изготвените рецензии, становищата на членовете на НЖ и в доклада на председателя, които на практика представляват мотивите на оспореното решение, при паритет на останалите показатели, превес е даден на А. С. именно защото научните й изследвания са били свързани с предварително обявеното допълнително изискване на конкурса. Такова е заключението в рецензията на проф. д.и.н. М. П.. Доц. д-р А. Г. също е класирал на първо място в становището си А. С. с аргументи, че монографиите с които участва съответстват изцяло на обявената тема на конкурса. В становищата на останалите членове на НЖ отново е направена констатацията, че научните трудове на В. Б. са с разнообразен тематичен обхват, но преимущество е дадено на другия кандидат с доводи, че изследванията й са в съответствие с обявената тема на конкурса. Предвид изложеното се налага извод за правилност на изводите на първоинстанционният съд, което налага оспореното съдебно решение да бъде оставено в сила. С оглед изложеното и при липса на пороците сочени като касационни основания за отмяна, постановеното от първоинстанционния съд решение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора и съобразно претендираните и доказани разноски, в полза на ответната страна В. Б. следва да бъдат присъдени разноски в размер на 1500 лв., представляващи заплатен адвокатски хонорар. На основание чл. 221, ал. 2, пред. първо АПК, Върховният административен съд, Пето отделение,