Решение № 3337 от 29.3.2023 г. на ВАС, VII о.

ВАССедмо отделение29.03.2023 г.докладчик Полина Богданова

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА Решение 4625 от 06.07.2022 год. на Административен съд София-град, постановено по административно дело 815/2022 год.

ОСЪЖДА Министерство на електронното управление, адрес гр. София, ул. Ген Йосиф В. Гурко 6, да плати на Министерски съвет на Република България, 200 лв. (двеста лева) разноски по делото

Решението е окончателно.

Председател: /п/ ВАНЯ АНЧЕВА Членове: /п/ СТАНИМИР ХРИСТОВ/п/ ПОЛИНА БОГДАНОВА

Мотиви

Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Министерство на електронното управление (след структурните промени на Министерския съвет, с което Държавна агенция Електронно управление (ДАЕУ) е преминала към Министерство на електронното управление съгласно Решение 892 от 30 декември 2021 година на Министерски съвет, МЕУ) срещу Решение 4625 от 06.07.2022 г. на Административен съд София-град (АССГ) по административно дело 815/2022 г. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на Държавна агенция Електронно управление (с правоприемник Министерство на електронното управление) срещу решение за определяне на финансова корекция ФК-2022-302 от 13.01.2022 г. на ръководителя на Управляващия орган (УО) на Оперативна програма "Добро управление (ОПДУ), с което е определена финансова корекция в размер на 100% върху стойността на поисканите за възстановяване разходи в размер на 11 400,00лв. по допълнително споразумение 2/27.05.2020 г., която дублира част от предмета на договор 75 от 18.072019 г. с Инфосистемс Интернешенъл ЕАД, финансирани по ОПДУ. Касаторът счита обжалваното решение за неправилно, постановено при нарушение на материалния закон и необосновано отменителни основания по чл. 209, т.3 АПК. Касаторът сочи, че изводите на съда не съответстват на събраните по делото доказателства и приложимия закон. Поддържа доводи за незаконосъобразност на оспореното решение на ръководителя на УО на ОПДУ. Моли съда да отмени обжалваното решение. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение и за платена държавна такса. Касаторът се представлява от главен юрисконсулт В. Пенов. Ответникът по касационната жалба ръководителят на УО на Оперативна програма Добро управление и директор на дирекция Добро управление в Министерски съвет, в писмен отговор и в открито съдебно заседание чрез процесуални представители експерт с юридическо образование А. Василева и експерт с юридическо образование Л. Софрониева оспорва касационната жалба и излага становище за неоснователността й. Претендират присъждането на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е допустима подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, същата е неоснователна. Върховният административен съд, след като обсъди твърденията и доводите на касатора и възраженията на ответника, и провери обжалваното съдебно решение с оглед на правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: С обжалваното съдебно решение е отхвърлена жалбата на Държавна агенция Електронно управление срещу решение за определяне на финансова корекция ФК-2022-302 от 13.01.2022 г. на УО на ОПДУ, обективиращо резултата от одитен доклад от Изпълнителна агенция "Одит на средствата от Европейския съюз" (ИА ОСЕС) относно допустимост на разходи, включени в окончателно искане за плащане 7/29.01.2021г., за изпълнението на проект BG05SFOP001-1.002-0010-C06 Разработване на публични регистри за бюджетен и проектен контрол на електронното управление и на портал за достъп до ресурси за разработка на софтуерни системи за електронно управление, по договор 75 от 18.07.2019г. с Инфосистемс Интернешенъл ЕАД. След представени от бенефициера разяснения на основание чл. 70, ал.1,т.9 и чл.73, ал.1 - 3, във връзка с чл.72, ал.1-3 ЗУСЕФСУ чл.1, т.2, чл.2, ал.3, чл.3, чл.5 и чл.8, ал.1 от Наредбата за посочване на нередности, административният орган е издал оспорения акт. С него е определена финансова корекция в размер на 100% върху стойността на поисканите за възстановяване разходи в размер на 11 400,00лв. по допълнително споразумение 2/27.05.2020г., която дублира част от предмета на договор 75 от 18.072019г. с Инфосистемс Интернешенъл ЕАД, финансирани по ОПДУ. За да отхвърли подадената жалба, съдът е приел от фактическа страна, че Държавна агенция Електронно управление (с правоприемник Министерство на електронното управление) е бенефициер по ДБФП BG05SFOP001-1.002-0010/23.08.2017г., сключен по проект "Разработване на публични регистри за бюджетен и проектен контрол на електронното управление и на портал за достъп до ресурси за разработка на софтуерни системи за електронно управление", финансиран по ОПДУ, приоритетна ос 1 Административно обслужване и е-управление. Договорът е на стойност 722 557,00 лв. при 85% финансиране от Европейските фондове за споделено управление по смисъла на чл. 1, ал. 2 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (ЗУСЕФСУ, загл. изм. ДВ, бр. 51 от 2022 г., в сила от 1.07.2022 г.) и 15% национално съфинансиране. На 11.04.2019 г. между Държавна агенция Електронно управление и Инфосистемс Интернешенъл ЕАД е сключен договор 75 от 18.072019 г. с предмет: Разработване, тестване и внедряване на информационна система за предварителен, текущ и последващ контрол по целесъобразност в областта на електронното управление и използването на информационните и комуникационните технологии в дейността на административните органи и техните администрации и Разработване, тестване и внедряване на публичен електронен регистър на проектите и дейностите в областта на електронното управление и ИКТ в администрациите на стойност 368 000,00 лв. без ДДС. На 27.05.2020 г. между ДАЕУ и Инфосистемс Интернешенъл ЕАД е сключено допълнително споразумение 2 към договор 75 от 18.072019 г., съгласно което изпълнителят следва да извърши интеграция на Информационна система Бюджетен контрол (ИСБК) с Регистъра на информационните ресурси (РИР). Стойността на допълнителната услуга е определена в резултат на пазарно проучване, като е избрана най-ниската цена - 9 500 лв. без ДДС (11 400 лв. с ДДС). На 29.12.2021 г. ръководителят на УО на ОПДУ уведомява ДАЕУ с писмо BG05SFOPOO1-1.002-0010-С06-М106, за установените нередности и предстоящо определяне на финансова корекция. На 11.01.2022 г. ДАЕУ представя възражение с кореспонденция в ИСУН BG05SFOPOO1-1.002-0010-С06-М107. На 13.01.2022 г. с Решение ФК-2022-302 ръководителят на УО на ОПДУ, е определил на ДАЕУ финансова корекция в размер на 100 % върху стойността на поисканите за възстановяване разходи в размер на 11 400,00 лева по допълнителното споразумение 2 от 27.05.2020 г., която дублира дейност, част от предмета на договор 75 от 18.07.2019 г. с Инфосистемс Интернешънъл ЕАД, финансирани по ОПДУ, на основание точка 2 от Приложение 2 към чл. 2, ал. 3 от Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на ЗУСЕСИФ, приета с ПМС 57/28.03.2017 г. Представена е Заповед Р-73 от 14.05.2021 г. на министър-председателя на Република България, с която издателят на административния акт е определен за ръководител на УО на ОПДУ. Въз основа на така установените по делото факти, първоинстанционният съд е приел от правна страна, че административният акт е издаден от компетентен орган, отговаря на изискванията за форма и съдържание и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Съдът потвърждава чрез анализ на събраните доказателства, че РУО правилно е установил фактите по случая и приема, че спрямо тях правилно е издирен и приложен материалният закон и е съобразена неговата цел. Въз основа на горното, съдът извежда извод, че оспорваният административен акт е законосъобразен, поради което отхвърля жалбата срещу него. Решението на Административен съд София-град е валидно, допустимо и правилно. Касационната инстанция намира за необходимо да посочи, че в Държавен вестник, бр. 51 от 01.07.2022 г. е обнародван Закон за изменение и допълнение на Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗИД на ЗУСЕСИФ), с § 1 на който наименованието на закона се изменя на Закон за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (ЗУСЕФСУ). Съгласно § 70 от ЗИД на ЗУСЕСИФ, до приключването на програмите за програмен период 2014 2020 г., съфинансирани от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЕСИФ), разпоредбите на Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове, отменени или изменени с този закон, запазват своето действие по отношение на управлението на средствата от ЕСИФ, както и по отношение на изпълнението и контрола на тези програми. Приетите от Министерски съвет и министъра на финансите нормативни актове до влизането в сила на този закон запазват своето действие по отношение на програмния период 2014 2020 г., съгласно § 71, ал. 2 от ЗИД на ЗУСЕСИФ, а съгласно § 73 законът влиза в сила от деня на обнародването му в Държавен вестник. Съгласно чл. 142, ал. 1 от АПК съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му. С оглед горното, приложима към разглеждането на настоящия спор е редакцията на закона към ДВ бр. 52 от 09.06.2020 г., при посочване на новото му наименование, в сила от 01.07.2022 г. Правилно първоинстанционният съд е приел, че административният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма, с посочване на правните и фактическите основания за издаването му и при спазване на административнопроизводствените правила. В разпоредбата на чл. 143

1

Регламент 1303/2013 (чл. 98 Регламент 1083/2006 с оглед на чл. 152

1

Регламент 1303/2013) е указано, че държавите членки носят отговорност за разследването на нередностите и за извършването на необходимите финансови корекции и възстановяването на дължимите суми. А съгласно чл. 122

2

Регламент 1303/2013 (чл. 70

1

Регламент 1083/2006) държавите членки предотвратяват, откриват и коригират нередностите и възстановяват неправомерно платените суми. Анализът на посочените разпоредби обосновава задължението на държавите членки по установяване и доказването на допуснати от страна на бенефициерите нередности. Легалната дефиниция на понятието нередност е дадена в чл. 2

36

Регламент 1303/2013 (съответно чл. 2

7

Регламент 1083/2006 с оглед на чл. 152

1

Регламент 1303/2013) и включва в себе си следните изискуеми елементи: а) действие или бездействие на икономически оператор, участващ в прилагането на европейските структурни и инвестиционни фондове; б) което води до нарушение на правото на Европейския съюз или на националното право, свързано с неговото прилагане, и в) има или би имало като последица нанасянето на вреда на общия бюджет на Съюза, като се отчете неоправдан разход в общия бюджет. В настоящото производство липсва спор относно наличието на първия изискуем елемент от цитираната дефиниция за нередност ДАЕУ съставлява икономически субект по смисъла на чл. 2

37

Регламент 1303/2013 - правен субект, който получава средствата от структурните и инвестиционни фондове. Именно в качеството си на икономически субект по смисъла на цитираната разпоредба, ДАЕУ е осъществила действия по възлагане на обществена поръчка за разходване на получено безвъзмездно финансиране от Европейския социален фонд. Спорът е относно наличието на изискуемите се втори и трети елемент от дефиницията за нередност, което да обоснове законосъобразността на определената от административния орган финансова корекция. Разпоредбата на чл. 70, ал. 1 ЗУСЕСИФ предвижда, че финансовата подкрепа със средствата на Европейските структурни и инвестиционни фондове може да бъде отменена само на някое от лимитативно изброените правни основания. В този смисъл, всяко от посочените в чл. 70, ал. 1 ЗУСЕСИФ основания, води до нарушение на правото на Европейския съюз или на националното право, свързано с неговото прилагане. Правилно първоинстанционният съд е приел, че бенефициентът е нарушил приложимото европейско законодателство, като не е спазил принципа за добро финансово управление, сключвайки допълнителното споразумение 2/27.05.2020 г., което дублира дейност, част от предмета на договор 75 от 18.07.2019 г. с Инфосистемс Интернешънъл ЕАД. С разпоредбата на чл.7е, ал. 1 ЗЕУ е предвидено, че министърът на електронното управление създава, води и поддържа регистър на информационните ресурси, който съдържа информация за: 1. информационните ресурси, с които разполагат административните органи, с изключение на тези, чието предназначение е за работа и съхранение на класифицирана информация и 2. информационните ресурси на Единната електронна съобщителна мрежа (ЕЕСМ) на държавната администрация и за нуждите на националната сигурност на държавната администрация и за нуждите на националната сигурност; 3. годишни планове за обновяване на информационните ресурси на администрациите. Променените Правила за подаване на информация за бюджетен контрол, утвърдени със Заповед ДАЕУ-16345 от 27.11.2019г., въвеждат изискване към АО - задължително създаване на годишен план в своя профил в РИР преди изпращане за съгласуване на тригодишните бюджетни прогнози и проектобюджетите за следващата година и попълването на необходимата информация в меню Годишен план и меню Активи, които ще се обновят. Според бенефициерът към този момент вече е одобрен системния проект - на 25.11.2019г., но към момента на одобряване на системния проект той е имал яснота по готвените промени в Правилата, както и от необходимостта от реализирането на връзката на ИБСК с годишните планове. Правилно първоинстанционният съд е приел, че бенефициерът е следвало да предвиди необходимостта от осъществяване на интеграция и с годишните планове за обновяване на информационните ресурси с оглед на осъществяване на качествен контрол по целесъобразност в съответствие с чл. 7г ЗЕУ, както и да изиска реализацията й като част от изпълнението на изискването на т. 7.1.1. от техническата спецификация преди съгласуването на Системния проект. Това обосновава извод, че интеграцията на РИР е част от предмета на поръчката (в техническото си предложение с т.8.2.3.2 участникът е предложил изпълнението на интеграцията на РИР) и не е обосновано допълнителното й възлагане на избрания за изпълнител и повторното извършване на разход. С установеното заплащане на услуга по допълнителното споразумение, която дублира дейност, част от предмета на договор 75 от 18.07.2019г. с Инфосистемс Интернешънъл ЕАД се нарушава принципа на добро финансово управление, а това представлява нередност, в съответствие с т. 2 от Приложение 2 към чл. 2, ал. 3 от Наредбата за посочване на нередности, за която законосъобразно е определена финансова корекция в размер на 100% от поисканите за възстановяване разходи в размер на 11 400 лева по допълнителното споразумение. С оглед на горното доводите на касатора за неправилност и необоснованост на изводите на първоинстанционния съд относно решение за определяне на финансова корекция ФК-2022-302 от 13.01.2022 г. на РУО на ОПДУ са неоснователни. По изложените съображения, като е отхвърлил жалба на ДАЕУ срещу решение за определяне на финансова корекция ФК-2022-302 от 13.01.2022 г. на РУО на ОПДУ, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което е съответно на доказателства и закона и следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора искането на процесуалните представители на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателно. На основание чл. 143, ал. 3 АПК във вр. с чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ следва да му бъде определено възнаграждение в размер на 200 лева, което да бъде платено в полза на Министерски съвет на Република България. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,