Решение № 13845 от 13.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6276/2018 г.

Решение № 13845 от 13.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6276/2018 г., VIII о., докладчик председателят Маруся Димитрова Касаторът "Еврокапитал-България"ЕАД моли да бъде отменено като неправилно решение № 10/16.03.2018 г. по адм. д. № 435/2017 г. на Административен съд - Русе, с което е отхвърлена жалбата против акт за установяване на общински публични вземания по декларация № СУД001428/24.07.2017 г. на старши инспектор М. Д. в отдел КСМДТ-Дирекция "МДТ" при Община Русе, потвърден с решение № 101/06.10.2017 г. на директора на Дирекция "МДТ" при Община Русе. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата си. Моли актът да бъде отменен, като му бъдат присъдени разноски. Ответникът по касационната жалба Директора на Дирекция "МДТ" при Община Русе по съображения в писмен отговор моли решението като правилно да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, VIIІ отделение, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните по чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима и подадена в срок, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата на "Еврокапитал-България"ЕАД против акт за установяване на общински публични вземания по декларация № СУД001428/24.07.2017 г. на старши инспектор М. Д. в отдел КСМДТ-Дирекция "МДТ" при Община Русе, потвърден с решение № 101/06.10.2017 г. на директора на Дирекция "МДТ" при Община Русе, с който са определени задължения за данък недвижими имоти и такса битови отпадъци с лихви за 8 бр. недвижими имоти за 2015 г. и 2016 г. общо 21 243, 08 лв на основание чл. 10 и чл. 62 от ЗМДТ. Съдът е обсъдил подробно събраните по делото доказателства и е възприел фактическа обстановка, съобразена с тях. От правилно установените факти съдът е достигнал до обоснован извод за законосъобразно определяне на задълженията за данък върху недвижимите имоти и такса битови отпадъци с лихви за осемте имота на жалбоподателя за 2015 г. и 2016 г. в оспорения пред него акт за установяване на общински публични задължения по декларация, издаден по чл. 107, ал. 3 от ДОПК. При определяне размера на такса битови отпадъци е взета предвид декларацията на собственика, че апартамента няма да се използва през 2016 г. Вещото лице в заключението си е потвърдило изчислените в акта размери на данъка върху недвижимите имоти с лихви и такса битови отпадъци с лихви за двете години. Вещото лице е дало заключение, че по сметката на общината не са постъпили суми от извършено разпределение от частния съдебен изпълнител, извършил публична продан на част от имотите. В решението съдът е изложил подробни мотиви за отмяна с влезли в сила съдебни решения на двете приети разпределения на суми от частния съдебен изпълнител по изпълнително дело, образувано против жалбоподателя, по което Община Русе е присъединен взискател. В касационното производство не се представят доказателства за плащане на суми по оспорения пред АС – Русе акт, поради което доводът за несъобразени от съда извършени плащания от жалбоподателя за местни данъци и такси за 2015 г. и 2016 г. е неоснователен. Съдът е обсъдил доводите на жалбоподателя за липса на мотиви в решението на директора на Дирекция "МДТ" при Община-Русе и в съответствие с чл. 4, ал. 5 от ЗМДТ, чл. 107, ал. 4 и чл. 156 от ДОПК законосъобразно е приел, че на обжалване пред съда подлежи първоначалният административен акт, потвърден при обжалването по административен ред, с който са определени задълженията по декларация по чл. 107, ал. 3 от ДОПК. Правилен е изводът на съда, че решението на директора на Дирекция "МДТ", с което актът по чл. 107, ал. 3 от ДОПК е потвърден, не е предмет на разглеждане в производството пред съда, поради което доводите за допуснати процесуални нарушения при постановяването му не следва да се слушат и обсъждат от съда. Неоснователен е доводът на касатора, че с оспорения от него акт за установяване на задължение по декларация се създава втори изпълнителен титул за вземането на общината за данък недвижими имоти и такса битови отпадъци с лихви. Ако до влизане в сила на акта бъде извършено с влязло в сила разпределение на суми от частния съдебен изпълнител по изпълнителното дело в полза на общината, същите ще бъдат отнесени в изпълнение на задълженията по процесния акт за установяване на публични общински вземания. Неоснователни са и доводите за неправилно изчисление на юрисконсултското възнаграждение, присъдено на Община-Русе. Съдът правилно е определил основанието за присъждането на юрисконсултско възнаграждение по чл. 161, ал. 1 от ДОПК, който е приложим на основание чл. 4, ал. 1 и чл. 9б от ЗМДТ. Според чл. 4, ал. 1 от ЗМДТ установяването на местните данъци се извършва от служители на общинската администрация по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. По чл. 9б от ЗМДТ установяването на местните такси се извършва по реда на чл. 4, ал. 1 – ал. 5 от ЗМДТ. Съгласно чл. 161, ал. 1, изр. 3 от ДОПК на администрацията вместо възнаграждение за адвокат се присъжда за всяка инстанция юрисконсултско възнаграждение в размера на минималното възнаграждение за един адвокат. При определяне на размера на юрисконсултското възнаграждение съдът е спазил чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, VIII отделение,