Решение № 74 от 30.03.2009 г. на ВКС по н. д. № 31/2009 г.

Решение № 74 от 30.03.2009 г. на ВКС по н. д. № 31/2009 г., I н. о., НК, докладчик съдията Иван Недев Осъденият К. Г. С. иска по реда на възобновяване на наказателните дела да се отмени непроверяваната по касационен ред и влязла в сила присъда по нохд 12417/07 г. на СРС-НК, 16-ти състав, като поддържа, че същата е "...неправилна, незаконосъобразна и постановена в нарушение на материалния и процесуалния закон. Налице са нови обстоятелства, които не са били известни на решаващия съд, а също така и извършено престъпление - А. Х. откровено лъже във всичките си показания.". В уточнение на искането защитникът на осъдения е посочил, че на основание чл. 425, ал. 1, т. 1 НПК следва присъдата да се отмени и делото върне за ново разглеждане от стадия на досъдебното производство. В искането на осъдения са посочени обстоятелства, които нито са били предмет на обвинението, нито пък той като обвиняем (подсъдим) е поддържал пред органите на досъдебното производство и съда. Гр. ищца, чрез повереника си, е на становище, че искането е неоснователно; претендира за разноски в настоящето производство. Прокурорът поддържа същото - проведено е производство по Глава ХХVII НПК като осъденият, в качеството на подсъдим, е признал фактите по обвинителния акт и съдът с надлежно определение е обявил, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. В настоящето производство осъдения не може да излага нови фактически обстоятелства. След преценка доводите и становищата на страните ВКС, I-во н.о. в настоящия състав намира искането за неоснователно, поради което и следва да остане без уважение. В производство по Глава ХХVII НПК - Съкратено съдебно следствие в производство пред първата инстанция, молителя, К. Г. С. е осъден с непроверяваната по касационен ред и влязла в сила присъда, постановена на 7.IV.2008 г. по нохд 12417/2007 г. на СРС - НК, 16-ти състав, за престъпление по чл. 209, ал. 1, предл. I-во и предл.II-ро във вр. с чл. 26, ал. 1, чл. 55, ал. 1, т. 2, б. "б" и чл. 2, ал. 2 НК на глоба в размер на 300 лв.; осъден е да заплати на гр. ищца 7000 лв., обезщетение за имуществени вреди от престъплението, ведно със законните последици. При разглеждане на делото и постановяване на присъдата няма нарушения на процесуалните правила, каквито и молителят не сочи в искането си. Няма нарушения и при разглеждане на делото и постановяване на въззивното решение - такива осъденият също не поддържа. Материалният закон е приложен правилно - при приетото за установено по несъмнен начин от признанията на подсъдимия, подкрепени и с останалите доказателства, събрани и проверявани на досъдебното производство, от фактическа с., в съответствие със смисъла на закона и практиката по приложението му са изводите, че Кр. Г. С. е осъществил от обективна и субективна с. признаците на продължавано престъпление по чл. 209, ал. 1, предл.I-во и II-ро НК - измама. Без правно значение са твърденията му в искането за възобновяване, че са налице други факти. Осъденият не може на това основание да иска възобновяване на наказателното дело. Ако наистина има такива били и те имат значение за правилното решаване на делото, биха дали основание, но на окръжния (градския) прокурор да прави искане за възобновяване по реда на чл. 422, ал. 1, т. 3 НПК. С чл. 425 НПК са регламентирани правомощията на съда, компетентен да разгледа искане за възобновяване, а основанията за отмяна по този ред са предвидени с чл. 422 НПК. По тези съображения и аргумент за обратното на цитирания по-горе чл. 425 НПК ВКС, I-во н.о.