Решение № 12446 от 16.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 1779/2016 г.

Решение № 12446 от 16.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 1779/2016 г., IV о., докладчик председателят Диана Гърбатова Производството е по реда на чл. 208 и сл. и по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба и по касационна жалба, подадени от "Д. Г." ООД, със седалище и адрес на управление в гр. Т., с управител Я. С., против решение № 104 от 10.12.2015 г., постановено от Административен съд - Л., VI състав по адм. д. № 174/2015 г. С частната жалба се оспорва горепосоченото решение в частта му, с която е оставена без разглеждане жалбата срещу заповед № 937/27.07.2015 г. на кмета на община Т. С касационната жалба, в съдебно заседание чрез упълномощен адв. Д. Минов и с писмена защита се релевират касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК - неправилност на решението. Касационният жалбоподател оспорва извода на първоинстанционния съд за необжалваемост на акта, с който е открита процесната тръжна процедура, както и за законосъобразност на решението на кмета на община Т., с което е обявен победителя на проведения търг. М. В. административен съд да отмени обжалваното решение, като неправилно във всичките му части и претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът - кмета на община Т. не изразява становище по касационната и по частната жалба. Заинтересованата страна - "Йосифови 2014" ООД, гр. Т., също не заявява мнение по жалбите. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за недопустимост на частната жалба и за неоснователност на касационната жалба, защото обжалваното решение е законосъобразно, макар и при различни мотиви. Дружеството е изпълнило изискванията, заложени в заповедта, допуснато е до участие в търга и в случая по делото не се установява наличието на пряк и непосредствен правен интерес от обжалване. Според участващия по делото прокурор правилно съдът е приел, че е проведена процедура е в съответствие с Наредбата за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество. Като прецени доводите на страните и данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира частната жалба на "Д. Г." ООД за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА - подадена от надлежна страна в срока, визиран в чл. 230 от АПК. Касационната жалба също е ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА, защото е предявена от надлежна страна в преклузивния срок, регламентиран в чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество частната жалба е ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С обжалваното решение № 104 от 10.12.2015 г. е оставена без разглеждане като недопустима жалба с вх. № 1926/28.08.2015 г. подадена от "Д. Г." ООД, гр. Т., В ЧАСТТА против заповед с № 937/27.07.2015 г. на кмета на община Т., с които е обявен търг за отдаване под наем на терен общинска собственост в гр. Т. с площ от 50 кв. м. в ПИ с идентификатор 73198.504.105 и съдът е прекратил производството в тази част. Със същото съдебно решение е отхвърлена като неоснователна жалба с вх. № 1926/28.08.2015 г., подадена от "Д. Г." ООД, гр. Т., В ЧАСТТА против решение № 993/7.08.2015 г. на кмета на община Т., с което за спечелил търга за отдаване под наем на терен общинска собственост в гр. Т. с площ от 50 кв. м. в ПИ с идентификатор 73198.504.105 е обявено "Йосифови 2014" ООД гр. Т. с управител Г. Д. Й. и жалбоподателят е осъден да заплати на община Т., обл. Л. сумата от 300 лв. /триста лева/ - разноски по делото. За да остави без разглеждане жалбата срещу заповед № 937/27.07.2015 г. на кмета на община Т. първоинстанционният съд се е позовал на нормата на чл. 159, т. 1 от АПК и е констатирал, че с нея е обявен търг за отдаване под наем на терен общинска собственост в гр. Т. с площ от 50 кв. м. в ПИ с идентификатор 73198.504.105. В мотивите на обжалваното решение е отразено, че с атакуваната заповед кметът на община Т. е открил процедурата по провеждане на търга по чл. 14, ал. 2 от Закона за общинската собственост за отдаване под наем на имот, частна общинска собственост, поради което тя не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК. Първостепенният съд е счел, че с нея се поставя началото на тръжната процедура, която завършва с индивидуален административен акт за определяне на участника, спечелил търга. От тук е изведено заключение, че оспорената от "Д. Г." ООД заповед е волеизявление, представляващо част от производство по издаване на административен акт, и предвид чл. 21, ал. 5 от АПК не подлежи на самостоятелен съдебен контрол. Настоящият съдебен състав намира за неправилно становището на първостепенния съд, защото обжалваният акт на кмета на община Т. има самостоятелно значение, както и произвежда пряко и непосредствено правно действие. С атакуваната заповед не се подготвя тръжната процедура, както погрешно е преценил първостепенният съд, а с нея е регламентирана административната процедура, очертавайки параметрите й - нарежда се вида на процедурата, определя се срока за отдаване под наем, описан е процесния терен, определена е начална тръжна цена, както и всички други съществени елементи на тръжната процедура, които са определящи за нейното провеждане. В този смисъл е постоянната и непротиворечива практика по този вид казуси и в случая няма основание за отклонение от тази практика. Следва да се има предвид, че в конкретната хипотеза не е постановено и решение на Общински съвет за отдаване под наем на процесния общински имот и за провеждане на тръжна процедура, поради което в още по-голяма степен следва да се приеме, че с оспорената заповед се открива оспорената тръжна процедура и същата регламентира всички съществени условия на публичния търг по първичен начин. Следователно с оспорената от жалбоподателя заповед се създават права за потенциалните участници в търга, както и се ограничават правата и интересите на лицата, които не съответстват на изискванията, зададени към участниците, които са посочени в атакуваната заповед и в обявената тръжна документация. Ето защо настоящият съдебен състав намира, че актът, с който е открита процедурата за провеждане на търг за отдаване под наем на част от недвижими имот - частна общинска собственост, притежава всички белези на индивидуален административен акт, който подлежи на самостоятелно обжалване по съдебен ред. Съдът не споделя становището на представителя на Върховна административна прокуратура, че жалбата на "Даримар груп" ООД е недопустима на друго основание, различно от посоченото от първоинстанционния съд. Според прокурора дружеството - жалбоподател е изпълнило изискванията, заложени в заповедта и е допуснато до участие в търга, поради което не се установява наличието на правен интерес от обжалването. На първо място следва да се има предвид, че първоинстанционният съд не е оставил без разглеждане жалбата на "Даримар груп" ООД на основание чл. 159, т. 4 от АПК, а на друго основание, поради което посоченото от прокурора основание не следва да е предмет на обсъждане в настоящото производство, доколкото касационният съд се произнася по основанията и относно законосъобразността на постановения съдебен акт от първостепенния съд. На второ място следва да се съобрази обстоятелството, че именно поради участието на жалбоподателя в откритата и проведена тръжна процедура, същият е придобил статут на участник в процедурата и чрез този правнорелевантен факт той обосновава правния си интерес от оспорване на атакуваните два административни акта - заповедта за откриване на тръжната процедура и решението за определяне на наемател на спорния терен. Доколко заповедта за нареждане провеждането на публичния търг е благоприятна за жалбоподателя, дали тя действително засяга негови права и интереси и дали са осъществени нарушенията, водещи до твърдяната нищожност на акта, релевирани в жалбата, по която е образувано първоинстанционното производство, са въпроси по съществото на спора, а не по допустимостта на оспорването. Като е достигнал до обратния извод първоинстаницонният съд е постановил незаконосъобразно решение, имащо характер на определение за оставяне без разглеждане на жалбата, което обстоятелство изисква отмяна на обжалваното решение и връщане делото на същия съд с указания за продължаване на съдопроизводствените действия и за произнасяне по същество по жалбата в частта й, с която се претендира обявяване на нищожност на заповед с № 937/27.07.2015 г. на кмета на община Т. По отношение на подадената от страна на "Даримар груп" ООД касационна жалба, настоящият съдебен състав счита, че тя също е ОСНОВАТЕЛНА. Това е така, защото в случая липсва произнасяне с надлежни мотиви по възраженията на жалбоподателя срещу заповед № 937/27.07.2015 г., която безспорно е предопределяща и решаваща за преценката за законосъобразността на проведената тръжна процедура и относно издаденото от кмета на община Т. решение № 993/7.08.2015 г., с което е определен участникът, спечелил търга за отдаване под наем на процесния терен. Едва след обсъждане на инвокираните с първоинстанционната жалба твърдения и оплаквания, ще се достигне до обоснован правен извод относно законосъобразността на оспореното решение № 993/7.08.2015 г. на кмета на община Т. Това налага отмяна на цялото обжалвано съдебно решение № 104 от 10.12.2015 г. и връщане делото на първоинстанционния съд с указания за ново произнасяне. С оглед изхода на спора и предвид нормата на чл. 226, ал. 3 от АПК, настоящият съдебен състав не се произнася по претенциите за присъждане на направените по делото разноски. На основание на горното и на чл. 221, ал. 2, предложение второ и чл. 222, ал. 2, т. 1 и чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение