Решение № 7498 от 20.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12664/2018 г.

Решение № 7498 от 20.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12664/2018 г., II о., докладчик съдията Таня Радкова Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на началника на Службата по геодезия, картография и кадастър-Варна срещу решение № 1631/27.07.2018 г по адм. д. № 3491/2017 г. на Административен съд Варна. Счита обжалваното решение за материално и процесуално незаконосъобразно и претендира отмяната му. Ответникът по касационната жалба - Й. Т. намира касационната жалба за основателна. Ответницата В. Чавдарова чрез своя пълномощник в писмено становище и писмена защита намира касационната жалба за неоснователна. Ответниците Г. П., В. П., Х. П., К. Х., Г. И., Е. Г., Д. Г., М. М., К. Д., Г. Н., Н. С., Г. Г., А. Ж., Л. П., Р. В. и Д. Т. не вземат становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведените основания за отмяна, настоящата инстанция взе предвид: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от В. Чавдарова срещу заповед № 18-8909/23.11.2017 г. на началника на Службата по геодезия, картография и кадастър-Варна, с която на основание пар. 4к, ал. 8, т. 3 ПЗРЗСПЗЗ е приет представеният проект за изменение на ПНИ на с. о. "Телевизионна кула" в частта на имоти №№ 321 и 322 по молба на Й. Т., като в ПНИ се извършват изброените промени, изразявани се в заличаване на НИ 321, като се образува нов имот № 31, нов имот 29 и нов имот 322, като промените са отразени в таблицата за определяне на дължимото обезщетение на собствениците. Със същата заповед на основание пар. 4к, ал. 13, т. 2 ПЗРЗСПЗЗ и решение на Комисията по ал. 12 по протокол 305/27.09.2017 г. е одобрено изменението в кадастралната карта и регистри, състоящо се в: заличаване на имот с идентификатор. 321, създаване на нови обекти в КК и КРНИ, а именно: поземлен имот с идентификатор. 31 с площ от 600 км. м., собственост на Й. Т. въз основа на съдебно решение № 2851/17.03.2006 г. по адм. д. № 112/2006 г. на Върховния административен съд и изменение на КК и КРНИ -данни след промяната-имот с идентификатор. 29 става с площ от 675 кв. м., имот с идентификатор. 322 става с площ от 347 кв. м. при съсобственост за 339/347 идеални части за наследници на П. Д. в лицето на В. Ч. и 8/347 идеални части за н-ци на С. П., имот. 9503 с площ от 5 410 кв. м. собственост на община Варна. С обжалваното решение съдът е отменил оспорения административен акт. За да постанови този резултат, е развил следните доводи: Изложените в обстоятелствената част на заповедта две основания за нейното издаване са изпълнение на решения по адм. дело № 112/2006 г. на ВАС и по гр. дело № 2021/2016 г на РС-Варна и липсата на отреждане на имот за ползвателя Й. Т. в границите на имот № 31 по комбинирания план към ПНИ. Влязъл в сила план на новообразуваните имоти според § 4к, ал. 8 от ЗСПЗЗ може да се изменя: 1. когато помощният план, въз основа на който е изработен, съдържа съществени непълноти или грешки; при спор за материално право заинтересуваните лица осъществяват правата си по съдебен ред; 2. когато планът съдържа явна фактическа грешка; 3. когато планът е изработен при съществени закононарушения, освен ако има влязло в сила решение на съда или планът е приложен; 4. по предложение на съда по дела за делба на имоти; 5. със съгласието на всички пряко заинтересувани собственици. Погрешно адм. орган е съотнесъл изложения по-горе факт на липсващо отреждане на имот на ползвателя Т. в границите на имот № 31 по КП към хипотезата на § 4к, ал. 8, т. 3 от ЗСПЗЗ – допуснати съществени закононарушения при изработване на ПНИ. Отсъствието на отразена собственост на Й. Т. в графичната част и регистърна част на комбинирания план към ПНИ съответства на предпоставките на § 4к, ал. 8, т. 1 от цитирания нормативен акт - когато помощният план, въз основа на който е изработен ПНИ, съдържа съществени непълноти или грешки. Изложеното фактическо основание на заповедта покрива характеристиката на " непълноти и грешки" по смисъла на § 4к, ал. 8, т. 1 ПЗР на ЗСПЗЗ предвид решение № 3899/20.03.2014 г. на ВАС по адм. дело № 14560/2013 г., решение № 9312 от 02.09.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4605/2015 г. / С решението на ВРС по гр. дело № 2021/2016 г. е прогласена нищожността на издадена заповед по реда на § 62, ал. 4 от ЗСПЗЗ – оценка на имот № 31 по КП на м. "Телевизионна кула" и връщане на преписката за оценка след "полагане на границите" на този имот в ПИ № 322 и 321 по ПНИ на м. "Телевизионна кула". Видно от мотивите на решението това произнасяне се обосновава с факта на признато със стабилен съдебен акт право на Й. Т. по § 4а, ал. 1 от ЗСПЗЗ, което право се отрича от В. Чавдарова предвид нейното писмено възражение в адмистративния процес и твърденията й в жалбата и съдебното производство. Налице е вещноправен спор между бивш ползвател и реституиран собственик на земеделски земи, а началникът на СГКК не е нормативно овластен да разрешава спорове за вещни права. Решението е постановено в нарушение на процесуалните норми и при противоречие с приложимия материален закон при следните съображения: С влязлото в сила съдебно решение № 2851/17.03.2006 г. по адм. д. № 112/2006 г. на Върховния административен съд на ответника Й. Т. е признато правото по пар. 4а, ал. 1 ПЗРЗСПЗЗ досежно ПИ № 31 с площ от 600 кв. м., който попада в имоти №№ 321 и 322, като преписката е върната за извършване на оценка на имота. Доколкото е налице отмяна на обжалвания административен акт, то решението има действие по отношение на всички, включително и по отношение на В. Чавдарова, още повече същата е била страна по цитираното дело. Ето защо правните последици на това решение са обвързващи за нея и могат да й се противопоставят, като решението е последващо административния акт от 2003 г., с който й се признава правото на собственост върху отдадена за ползване на трето лице земеделска земя. С последващите решения по гр. д. № 16399/2013 г. на ВРС и 2021/2016 г. на ВРС само се връща преписката за изпълнение на влязлото в сила съдебно решение по адм. д. № 112/2006 г. на ВАС за извършване на оценка на ПИ № 31 чрез полагането на границите на този имот в ПИ № № 321 и 322. Указанията на съда са в смисъл имот № 31 да се положи в границите на посочените имоти 321 и 322 в одобрения със заповед № РД-I-7706/380/20.09.2002 г. на областния управител на област Варна план на новообразуваните имоти, което е сторено в конкретния казус от Комисията по пар. 4к ал. 12 ПЗРЗСПЗЗ. Именно поради това като фактическо основание в обжалваната заповед са посочени цитираните решения по адм. д. № 112/2006 г. на ВАС и гр. д. № 2021/2016 г. на ВРС, а като правно основание в заповедта е посочена разпоредбата на пар. 4 к, ал. 8, т. 3 ПЗРЗСПЗЗ. Според тази разпоредба влязъл в сила план на новообразуваните имоти може да се изменя когато планът е изработен при съществени закононарушения, освен ако има влязло в сила решение на съда или планът е приложен. В случая са налице предпоставките на изключението, посочено като основание за изменение на ПНИ-има влязло в сила съдебно решение и планът е приложен. Поради това решаващият съд неправилно е подменил посоченото от административния орган правно основание по пар. 4к, ал. 8, т. 3 с това по пар. 4к, ал. 8, т. 1 ПРЗЗСПЗЗ. В конкретния казус посоченото от административния орган правно основание се извежда от посочените от административния орган фактически основания за издаване на акта-наличие на влязло в сила решение на съда, с което се признава правото на ползувателя на собственост върху отдадена му за ползване земеделска земя и наличие на решение за нанасяне на ползвания имот в границите на конкретно посочени имоти от плана на новообразуваните имоти и наличие на влязъл в сила план на новообразуваните имоти. Поради това юридическите факти, на които административният орган е основал разпореждането си, съществуват, те са осъществени реално и съдът не може да замества тези факти в съдебния процес с други факти, сочещи на друго правно основание. В конкретния казус административният не е решил спор за материално право, тъй като правното основание за издаване на заповедта не обхваща такава предпоставка и този въпрос не може да бъде поставян. ЗСПЗЗ е специален спрямо Закона за кадастъра и имотния регистър и приложимата норма е тази по специалния закон. Касае се за изменение на влязъл в сила план на новообразуваните имоти след влязла в сила кадастрална карта и регистър, поради което приложимата правна норма е тази на пар. 4к, ал. 13, т. 2 ПЗРЗСПЗЗ, според която въз основа на решенията на комисията по ал. 12 след одобряване на кадастралната карта и кадастралните регистри началникът на службата по геодезия, картография и кадастър издава заповед за нейното изменение. Точно това е процедирано от административния орган в настоящия казус. Налице е решение за Комисията по ал. 12 за изменение на плана на новообразуваните имоти на посоченото основание, което изменение, за да се инкорпорира като изменение в кадастралната карта и регистър е уважено от началника на службата по геодезия, картография и кадастър-Варна чрез негово приемане. В самата заповед е постановено, че промените в плана на новообразуваните имоти са отразени в таблица, определяща и размера на дължимото обезщетение на собствениците. При наличие на решение на Комисията по ал. 12, извършила изменението в плана на новообразуваните имоти на посоченото в протокола на комисията същото основание по пар. 4к, ал. 8, т. 3 ПРЗЗСПЗЗ, началникът на службата по геодезия, картография и кадастър действа в условията на обвързана компетентност и следва да отрази тези изменения в кадастралната карта и регистър. Именно това е сторил и административният орган с обжалваната заповед. Същата е постановена в изискуемата форма и при осъществено фактическо основание, правилно подведено под съответното правно такова, поради което обжалваната заповед е постановена в съответствие с приложимата правна норма. Като е приел, че заповедта е материално незаконосъобразна, по същество решаващият съд е постановил решение в противоречие с материалния закон, за което касационната инстанция следи и служебно. Спрямо обжалваната заповед не са налице основания за отмяна, поради което постановеното в смисъл на отмяна съдебно решение като материалнонезаконосъобразно следва да бъде отменено и вместо него да се постанови друго в смисъл на отхвърляне на първоинстанционната жалба. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,