Решение № 776 от 5.01.2011 г. на ВКС по гр. д. № 969/2009 г.

Решение № 776 от 5.01.2011 г. на ВКС по гр. д. № 969/2009 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Марио Първанов Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Н. А. П., [населено място], подадена от пълномощника му адвокат И. Ц., срещу въззивно решение № 168 от 24.03.2009 г. по гр. дело № 17/2009 г. на П. окръжен съд, с което е отменено решение № 188 от 12.11.2008 г. по гр. дело № 2632/2008 г. на П. районен съд и е уважен предявеният от М. М. Б. срещу Л. Л. Ц., С. И. П. и Н. А. П. иск за заплащане на сумата 7 773.43 лв., представляваща неустойка за периода 23.02.2007 г. - 6.06.2008 г., дължима за неизпълнение на задължението за връщане на сумата 21 560 евро по договор за заем, обективиран в нотариален акт № 174 по нот. дело № 1066/2006 г. на нотариус рег. № 016. Въззивният съд е приел, че уговорената неустойка в размер на 2 % на ден върху пълния размер на заема до пълното му издължаване не противоречи на добрите нрави, поради което клаузата за неустойка не е нищожна. Жалбоподателят е изложил твърдения за допуснати нарушения на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила - основания за отмяна по чл. 281, т. 3 ГПК. Според него въззивният съд неправилно е приел, че уговорената неустойка в размер на около 700 % годишно и за над 800 лв. на ден не е нищожна като накърняваща добрите нрави. Ответницата по касационната жалба М. М. Б., [населено място], оспорва жалбата. Ответниците по касационната жалба Л. Л. Ц., [населено място], и С. И. П., [населено място], не са заявили становище. С определение № 1380 от 6.10.2009 г. е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 168 от 24.03.2009 г. по гр. дело № 17/2009 г. на П. окръжен съд. Обжалването е допуснато поради противоречивото разрешаване на материалноправните въпроси относно значението на размера на неустойката за последиците по чл. 92, ал. 2 ЗЗД - намаляването и поради прекомерност и като условие за действителност на самата клауза за неустойка. По въпросите, обусловили допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира следното: Автономията на волята и свободата на договарянето не са неограничени. Страните могат да определят свободно съдържанието на договора само дотолкова, доколкото то не противоречи на закона и на добрите нрави. Добрите нрави не са писани правила, а съществуват като общи принципи или произтичат от тях, като за спазването им при иск за присъждане на неустойка съдът следи служебно. Преценката за нищожност на неустойката поради накърняване на добрите нрави следва да се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора при използването на критерии като естеството на задълженията, изпълнението на които се обезпечава с неустойка; дали изпълнението на задължението е обезпечено с други правни способи - поръчителство, залог, ипотека; съотношението между размера на уговорената неустойка и очакваните от неизпълнение на задължението вреди и други. Неустойката следва да се приеме за нищожна, ако единствената цел, за която е уговорена, излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. В този смисъл е ТР № 1 от 15.06.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл. 290, ал. 2 ГПК, намира същата за основателна поради следните съображения: Въззивният съд неправилно е приел, че уговорената неустойка за обезпечаване на задължението /изпълнението на същото задължение е обезпечено и с ипотека/ за връщане на заетата сума в размер на 21 560 евро по договор за заем в размер на 2 % на ден върху нея до пълното издължаване, не противоречи на добрите нрави. Съобразно посочените по-горе критерии така определената с договора за заем неустойка не е прекомерно завишена по смисъла на чл. 92, ал. 2 ЗЗД, а в нарушение на чл. 9 ЗЗД е договорена в противоречие с добрите нрави. Това налага касиране на въззивното решение и произнасяне по съществото на спора. Предявеният иск срещу касатора за сумата 2 591.14 лв. трябва да се отхвърли като неоснователен. Останалите ответници по иска - обикновени другари на касатора не са обжалвали въззивното решение, нито са се присъединили към касационната жалба на Н. А. П. и по отношение на тях решението не може да бъде отменено. Съобразно изхода на спора на касатора не трябва да се присъждат деловодни разноски, тъй като такива не са поискани. По изложените съображения и на основание чл. 293, ал. 1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на IV г. о.