Решение № 13164 от 4.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 10406/2024 г.

Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Общински съвет Силистра, подадена чрез пълномощник- адв. М. Чобанова, срещу решение 1058/19.09.2024 г., постановено по административно дело 155/2024 г. по описа на Административен съд Силистра. В жалбата се твърди, че решението е неправилно поради постановяването му в нарушение на материалния закон и необосноваността му- касационни отменителни основания по смисъла на чл.209, т.3, предл. първо и трето от АПК. Развиват се подробни доводи във връзка с наведените отменителни основания и се претендира отмяна на съдебния акт и присъждане на направените разноски в производството. Ответната страна Областен управител на област Силистра, не изразява становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната прокуратура дава мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Излага доводи по същество. Върховният административен съд, тричленен състав на четвърто отделение, след като прецени направените в жалбата оплаквания във връзка със становищата на страните и доказателствата по делото, констатира следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законоустановения срок и от надлежна страна в първоинстанционното производство, за която оспореният акт е неблагоприятен. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Производството пред първоинстанционния съд е образувано по жалба на областния управител на област Силистра против т.1 от решение 256 по протокол 10 от 24.04.2024г. на Общински съвет- Силистра, с което на основание чл.21, ал.1, т.8 от Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА), чл.8, ал.1 от Закона за общинската собственост (ЗОбС) и чл.37в, ал.16 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ), общинският съвет дава съгласие кметът на община Силистра да издаде заповеди и да сключи договори за предоставяне под наем на имотите- полски пътища, включени в масивите за ползване, на лицата, които са определени за ползватели със заповедите по чл.37в, ал.4 от ЗСПЗЗ съобразно сключените споразумения между собственици и/или ползватели на земеделски земи за стопанската 2023/2024 година при цена на годишното рентно плащане в размер на 72 лева на декар за землищата на селата Срацимир, Българка и Казимир. Административен съд- Силистра е отменил решение 256, взето по протокол 10/24.04.2024г. на Общински съвет- Силистра в частта му по т.1, с която е определена цена за ползване на общинските полски пътища, в землищата на с. Срацимир, с. Българка и с. Казимир, в размер на 72.00 лева за декар. В хода на съдебното дирене пред първоинстанционния съд са събрани всички относими към производството доказателства, които са дали възможност на съда да установи релевантните за същото факти, свързани с наличието на твърдените от жалбоподателя основания за отмяна на оспореният административен акт като незаконосъобразен. Съобразно установените от съда факти, процедурата по приемане на оспореното решение е започнала по искане вх. 547/08.04.2024 г. на директора на областна дирекция Земеделие- Силистра за предоставяне на имоти полски пътища, находящи се в определените землища, за ползването им по реда на чл. 37в, ал. 16 ЗСПЗЗ. В предложението е посочена и цената за ползването на полските пътища, попадащи в масивите за ползване, която е в размер на средното годишно рентно плащане за конкретното землище и варира в диапазона от 27 до 28 лв./дка. Искането на директора на ОДЗ-Силистра е обсъдено на заседания на две от постоянните комисии в съвета - по общинска собственост и по бюджет и финанси. Последната е взела решение, че наемната цена следва да бъде определена на 72 лева за декар. Искането на директора на ОДЗ-Силистра, както и направеното от ПК Бюджет и финанси предложение, са разгледани и обсъдени на заседание на общинския съвет. След проведеното гласуване е прието и спорното решение, с което наемната цена на включените в масивите за ползване полски пътища, е определена на 72 лева на декар за всички землища. В съответствие с правилото на чл.168, ал.1 от АПК, съдът е преценил законосъобразността на обжалвания административен акт на всички основания по чл.146 от АПК и е приел, че решението на общинския съвет е незаконосъобразно като постановено в противоречие с материалноправните разпоредби и в несъответствие с целта на закона- чл.146, т.4 и 5 от АПК. Така постановеното решение е правилно и не страда от изтъкнатите в жалбата пороци. Съдът е подложил на цялостен и подробен анализ на съдържащата се в ЗСПЗЗ законодателна уредба на реда, по който се създават масиви за ползване на земеделски земи и възможността в тези масиви да се включат и проектираните в плана за земеразделяне полски пътища, които не са необходими за осигуряване на пътен достъп до имотите, които попадат в масивите за ползване на съответния ползвател, както и за определяне на дължимата цена за ползването на тези имоти- полски пътища. Съдът е приел, че при определянето на тази цена, съобразно правилото на чл.37в, ал.16 от ЗСПЗЗ общинският съвет действа в условията на обвързана компетентност и следва да определи цена, която е в размер на средното годишно рентно плащане за землището. Така направеният от съда извод съответства изцяло на предвиденото в закона. Предоставянето на ползването на проектираните в плана за земеразделяне полски пътища, които не са необходими за осигуряване на пътен достъп до имотите, се осъществява по специална процедура. Спрямо нея намират приложение правилата на чл.37в, ал.16 от ЗСПЗЗ и чл.75б от ППЗСПЗЗ, които са специални по отношение на общите норми на Закона за общинската собственост. Съобразно чл.75б от ППЗСПЗЗ, след влизане в сила на заповедта по чл.37в, ал.4 от ЗСПЗЗ, ползвателят на съответния масив може да подаде до председателя на комисията по чл.37в, ал.1 от ЗСПЗЗ за предоставяне на посочените полски пътища. Въз основа на подадените заявления по чл.75б, ал. 1, т. 1 от ППЗСПЗЗ директорът на областната дирекция "Земеделие" подава искане до общинския съвет за предоставяне на имотите полски пътища, по реда на чл. 37в, ал. 16 ЗСПЗЗ. При произнасянето си по направеното искане общинският съвет действа в условията на обвързана компетентност и решението му е предпоставено от преценка за наличието единствено на направено валидно искане от директора на ОДЗ. Разпоредбата на чл.37в, ал.16 от ЗСПЗЗ определя по императивен начин наемната цена, която следва да се заплаща за включените в масивите за ползване имоти, представляващи проектираните в плана за земеразделяне полски пътища, които не са необходими за осигуряване на пътен достъп до имотите и попадат в масиви за ползване на съответния ползвател. Това е така, тъй като законодателят изрично предвижда, че искането за предоставянето на имотите полски пътища, попадащи в масивите за ползване, е по цена в размер на средното годишно рентно плащане за землището, в което се намират тези имоти. Съобразно относимата към конкретната хипотеза редакция на §2е от ДР на ЗСПЗЗ, размерът на средното годишно рентно плащане за съответното землище от общината за предходната година се определя от специална комисия, назначена със заповед на директора на областната дирекция "Земеделие", в която се включват представители на областната дирекция, както и началниците на съответните служби по земеделие. Средното рентно плащане се определя в лева въз основа на данни, предоставени от съответната общинската служба по земеделие, за средната стойност на рентните вноски, изчислена на база всички договори, регистрирани в общинската служба по земеделие. Ето защо, в противоречие с тезата на касационния жалбоподател, при действащата нормативна регламентация общинският съвет не може да определи цена за ползване на полските пътища, включени в масивите за ползване на реда на чл.37в, ал.4, предл. последно от ЗСПЗЗ, различна от предвидената в чл.37в, ал.16 от закона. След като общинският съвет е определил наемна цена, която е различна от средното рентно плащане за конкретното землище, определено по реда на §2е от ДР на ЗСПЗЗ и посочено в искането на директора на ОДЗ, общинският съвет е действал в противоречие с материалноправните разпоредби и с целта на закона, което обуславя и незаконосъобразността на постановеното от него решение. В конкретната хипотеза не може да бъде споделена тезата на касационния жалбоподател, че с разписаната в чл.37в, ал.16 от ЗСПЗЗ процедура законодателят е предоставил на общинския съвет, в качеството му на собственик на имотите, представляващи полски пътища, правомощие да определи наемна цена, различна от определеното по §2е от ДР на ЗСПЗЗ средно рентно плащане за конкретното землище. Поради това съдът приема, че при постановяване на оспореното пред настоящата съдебна инстанция решение, не са допуснати нарушения по смисъла на чл. 209, т. 3, предл. І и ІІІ от АПК, поради което то следва да бъде оставено в сила. С оглед изтичането на срока за постановяване на решение от общинския съвет, установен в чл.37в, ал.16 от ЗСПЗЗ, съобразно предвиденото в разпоредбата, наемната цена следва да бъде определена със заповед на директора на областната дирекция Земеделие. С оглед изхода на настоящото производство искането за присъждане на разноски в полза на касационния жалбоподател е неоснователно и не следва да се уважава. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховния административен съд, четвърто отделение