Решение № 9001 от 30.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9950/2009 г.

Решение № 9001 от 30.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9950/2009 г., III о., докладчик съдията Таня Куцарова Производството е по реда на чл. 87 ЗУБ във връзка с чл. 145 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба на Асан Фредерик Фри Мен Марджори, роден на 19.07.1973 г. в гр. Ломе, Того, гражданин на Того, семейно положение-неженен, вероизповедание - християнин - католик против решение № 246/19.07.2009 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет. В жалбата се съдържат твърдения за незаконосъобразност на административния акт, като издаден при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в нарушение на материалния закон - отменителни основания по чл. 146 от АПК. Моли съдът да отмени решението и да върне преписката на административния орган с указание да му бъде предоставен статут на бежанец или хуманитарен статут. Ответникът по жалбата - председател на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет не изразява становище Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и излага съображения относно законосъобразността на административния акт. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намира, че жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК от адресата на оспорения административен акт и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Въз основа на данните по делото се установява следната фактическа обстановка: Образуваното по молбата за статут, вх. № Б-7307 от 04.12.2008 г., потвърдени с молби № 1214/04.12.2008 г. и № 124/10.02.2009 г. като в страната чужденецът е пристигнал нелегално. Личните данни на кандидата са установени от валиден национален паспорт и лична карта. В молбата за закрила жалбоподателят е изложил бежанската си история, от която става ясно, че причината за търсената закрила е изразен страх да не бъде арестуван, тъй като бил ръководител на политическа формация - Свещено движение за демокрация на ученици и студенти. Това движение с членска маса от около 1000 души подкрепяло опозиционната партия в страната. Кандидатът бил предупреден, че полицията го е търсила в дома му, от което обстоятелство той направил извод, че ще бъде арестуван и ще бъде измъчван в полицията. Със становище от 01.06.2009 г. на главен експерт в РПЦБ - София е предложено на кандидата да бъде отказан статут на бежанец и хуманитарен статут поради липсата на условията по чл. 8 и чл. 9 ЗУБ. С обжалваното решение председателят на ДАБ при МС е отказал да предостави статут на бежанец и хуманитарен статут на жалбоподателя на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 ЗУБ и поради липса на условия по чл. 8 и чл. 9 ЗУБ. Изложени са съображения, че жалбоподателят не е бил преследван лично и същият няма основания да се страхува от преследване в страната си по произход. Не може да се обоснове наличието на някое от предпоставките по чл. 8 и чл. 9 ЗУБ. В решението се съдържа и произнасяне относно сигурността на държавата по произход, в която чужденецът ще бъде върнат. В хода на съдебното производство жалбоподателят представя допълнителни доказателства относно сигурността на страна по произход. Видно от представената справка, приобщена като доказателства в административната преписка, в Република Того съществува многопартийна система, приета е Конституция, регламентираща основните прав и свободи на гражданите. Въпреки, че управлението на страната е силно е централизирано и броят на президентските мандати е неограничен, в страната се наблюдава активност на опозиционното движение, провеждат се опозиционни политически демонстрации, в участието на голям брой хора. От представените от жалбоподателя доказателства и данните в справката на административния орган се установява, че се наблюдават арести на участниците в опозиционните мероприятия, но по делото лисват доказателства, при извършваните арести и задържания да се констатира нарушение на човешките права, да се упражнява унизително или нечовешко отношение от страна на официалните власти, да се извършват екзекуции. Видно от доказателствата, в страната е налице напрежение близко до политическа и гражданска нестабилност, но същото не може да се определи като ситуация на вътрешен конфликт. Въпреки изразените от кандидата опасения, не може да се възприеме тезата, че животът и личността му в страната по причина на принадлежност към опозиционна политическа формация, са застрашен от тежки опасности. Кандидатът не представя данни до този момент да е бил задържан от полицията по политически причини, върху него да е упражнено насилие, така щото да е застрашен от екзекуция, унизително или нечовешко отнасяне. Правилен е изводът на административния органа относно липсата на материалните предпоставки по чл. 8 ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец на жалбоподателя - същият не е бил преследван, не е бил арестуван и не е бил обект на репресии в държавата си по произход., като репресията да се основава на неговите раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група, политическо мнение или убеждение. Решението, в частта с която е отказан хуманитарен статут също е законосъобразно - постановено е от компетентен орган, действащ в рамките на предоставените му с разпоредбата на чл. 75, ал. 1 от ЗУБ правомощия и в изискуемата форма, липса на съществени нарушения на административно производствените правила, в съответствие с материалния закон и с целта на закона. От данните в преписката не се установява жалбоподателят да е бил обект на тежко посегателство, представляващо тежка и лична заплаха за живота и здравето в качеството му на гражданско лице в резултат на вътрешния въоръжен конфликт, с който държавата и нейните институции не са в състояние да се справят. Въпреки наличие на този елемент от фактическия състав на чл. 9, т. 3 от ЗУБ, не с е установи изискването на закона жалбоподателят да е получил тежка и лична заплаха за живота и сигурността си, което да даде основание за прилагане на нормата на чл. 9 и предоставяне на хуманитарен статут. При постановяване на обжалваното решение, административният орган е спазил административнопроизводствените правила, взето е интервю на език, разбираем за жалбоподателя, в решението подробно е обсъдена обстановката в страната по произход. Решението е съобразено с приложимите материалноправни норми на чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ, регламентиращи основанията за получаване на закрила по реда на ЗУБ. По тези съображения Върховният административен съд, трето отделение намира, че обжалваният административен акт е законосъобразен, а подадената срещу него жалба следва да се отхвърли като неоснователна. Водим от изложеното, Върховен административен съд, трето отделение