Решение № 870 от 23.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6177/2016 г.

Решение № 870 от 23.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6177/2016 г., II о., докладчик председателят Захаринка Тодорова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "ЕВН Б. Е." ЕАД, със седалище и адрес на управление гр. П., депозирана чрез юрк. Раева, срещу решение № 46/13.04.2016 г., постановено по адм. дело № 22/2016 г. на Административен съд - Я.. С доводи за неправилност, поради нарушение на материалния закон, липса на мотиви, несъответствие с целта на закона и необоснованост на съдебния акт, се претендира неговата отмяна и произнасяне по същество с уважаване на първоначалната жалба. Претендират се разноски по представен списък. Ответникът - О. Я., не ангажира становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага да се потвърди обжалваното решение. Върховният административен съд, в настоящия състав при Второ отделение приема, че касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, срещу неблагоприятен за нея съдебен акт - процесуално е допустима. Разгледана по същество, същата е основателна, по следните съображения: С обжалваното решение, постановено в производство по чл. 215 ЗУТ, е отхвърлена жалбата на настоящия касатор срещу решение на Комисията по чл. 210 ЗУТ, назначена със заповед № РД 02-00595/04.06.2015 г. на кмета на О. Я., материализирано в Протокол от 26.01.2016 г., с което е определено еднократно обезщетение от 520 лв за възникнал сервитут, по реда на чл. 193 ЗУТ, с обща площ 107.80 кв. м., през четири общински поземлени имоти: ПИ 87374.511.424. - частна общинска собственост, ПИ 87374.511.421, ПИ 87374.511.8 и ПИ 87374.511.7 - и трите публична общинска собственост, за трасе на Кабел НН 1 кV и външно ТЕПО за захранване на производствен цех с идентификатор 87374.511.449.1 в гр. Я., ул. "Е." - ...... За да постанови този правен резултат, административният съд е приел, че оспореното решение за изготвяне на оценка по чл. 210 ЗУТ, е издадено от компетентен орган, в предвидената форма, при липса на допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, в съответствие с относимите материалноправни разпоредби и целта на закона. Обосновал е извод за спазена процедура по чл. 193 ЗУТ и за наличие на предпоставките по чл. 64, ал. 4, т. 2 и ал. 6 от Закона за енергетиката (ЗЕ), за изплащане на еднократно обезщетение на община Я., в качеството й на собственик на имотите - публична общинска собственост, като условие за възникване на сервитута. Отграничил е основния спорен въпрос - коя в случая е приложимата правна разпоредба - тази на чл. 64, ал. 4, т. 2 ЗЕ, на която се е позовал административният орган, или тази на чл. 67, ал. 2 ЗЕ, както твърди оспорващия. Приел е, че законосъобразно е определено обезщетение за възникналия сервитут и не е приложим безвъзмездния режим, уреден в ал. 2, чл. 67 ЗЕ, тъй като последната норма е относима само за случаи на "използване" на визираните обекти, от лицата, за които вече е възникнал сервитут по ЗЕ. Видно от текстовата част и петитума на първоначалната жалба, по която е образувано първоинстанционното производство, решението на комисията по чл. 210 ЗУТ по Протокол от 26.01.2016 г., е оспорено само в частта, с която е определено обезщетение за прекарването на трасето, преминаващо през трите имота - публична общинска собственост, т. е., предмет на съдебния контрол по реда на чл. 168, във връзка с чл. 146 от АПК, е акта само в оспорената му част, а не изцяло, поради което и произнасянето на съда е следвало да бъде само в тази част. Като е отхвърлил жалбата срещу решението на Комисията изцяло, в частта му и по отношение на ПИ 87374.511.424 - частна общинска собственост, съдът се е произнесъл свръхпетитум и в тази част то се явява недопустимо и следва да бъде обезсилено. Прецизността и правната чистота изискват това, независимо, че в диспозитива на оспореното решение на Комисията е посочено обезщетение за обща площ на нововъзникнал сервитут през четирите имота - 107.80 кв. м., (а той реално е за трасето, преминаващо през имотите публична общинска собственост - 63.10 кв. м. + 11.20 кв. м. +33.50 кв. м.) и че тази неточност на практика не рефлектира негативно в правната сфера на Общината - за ПИ 87374.511.424 (частна общинска собственост), не е предвидено обезщетение, дължината от трасето за нововъзникнал сервитут е нулева. В останалата му част съдебният акт следва да бъде отменен, поради неправилно тълкуване на нормите на чл. 67, ал. 2 и чл. 64, ал. 4 от ЗЕ. По делото не се спори, че "ЕВН Б. Е." ЕАД, П., е енергийно предприятие по смисъла на § 1, т. 24 ЗЕ. Изяснен е и въпросът, че частта от трасето, през която ще преминава кабелът за захранването на обекта - производствен цех, която е предмет на оценката, извършена с оспорения административен акт, засяга две "второстепенни улици" и "друг ПИ за движение и транспорт", представляващи публична общинска собственост. Съгласно чл. 64, ал. 1 ЗЕ, при разширение на съществуващи и при изграждане на нови въздушни и подземни електропроводи на надземни и подземни хидротехнически съоръжения за производство на електрическа енергия, топлопроводи, газопроводи, нефтопроводи и нефтопродуктопроводи в полза на лицата, които ще изграждат и експлоатират енергийния обект, възникват сервитути. В чл. 64, ал. 2, т. 2 ЗЕ е предвидено, че сервитут е правото на прокарване на въздушни подземни електропроводи, на надземни и подземни хидротехнически съоръжения за производство на електрическа енергия, топлопроводи, газопроводи, нефтопроводи и нефтопродуктопроводи в полза на енергийното предприятие. Сервитутът възниква при наличието на две кумулативно предвидени предпоставки: когато има влязъл в сила ПУП, с който се определя местоположението на съответните имоти и когато титулярят на сервитута изплати еднократно обезщетение на собственика на имота, върху който е възникнал сервитутът, и на носителите на други вещни права върху засегнатия имот - чл. 64, ал. 4 ЗЕ. Съгласно ал. 6 на същата разпоредба определянето на размера на обезщетенията се извършва по реда на чл. 210 и чл. 211 ЗУТ или по взаимно съгласие на страните с оценка от лицензиран оценител. Според чл. 67, ал. 2 (изм. бр. 54/2012 г. ДВ, в сила от 17.07.2012 г.) ЗЕ лицата по чл. 62, ал. 1 и чл. 64, ал. 1 ЗЕ имат право безвъзмездно да използват мостове, пътища, улици, тротоари и други имоти - публична собственост, за прокарване, скачване, преминаване и поддържане на въздушни и подземни електропроводи, газопроводи, топлопроводи, водопроводи за енергийни цели, нефтопроводи и нефтопродуктопроводи, като осигуряват техническата безопасност и предприемат мерки за недопускане на щети. Анализът на нормата налага извод, че същата обхваща текста на чл. 64, ал. 2, т. 2 ЗЕ и пресъздава определението относно сервитута за прокарване на въздушни и подземни електропроводи, по отношение на изброените имоти (вкл. улици), представляващи публична собственост, като е предвидено използването им да бъде безвъзмездно. Следователно, когато при осъществяване на дейността на лицата, които ще изграждат или експлоатират енергийния обект се засягат имоти, които не са публична собственост, в тяхна полза ще възникне сервитут, след заплащане на еднократно обезщетение на собственика или носителя на ограничено вещно право в засегнатия имот, определено по реда на чл. 64, ал. 6 ЗЕ. В случаите, когато се засягат имоти - публична общинска или държавна собственост, правото да бъдат използвани, следва да възниква безвъзмездно - по силата на закона и обезщетение не се дължи. Аргумент в тази насока е и обстоятелството, че имотите - публична собственост, са с предназначение за обществено ползване и не могат да са предмет на възмездни сделки - чл. 7, ал. 2 ЗОбС, т. е. са изключени от гражданския оборот. Затова и оценка по реда на чл. 210 ЗУТ не може да се извърши по критериите, предвидени в чл. 65, ал. 1, т. 2 и т. 4 ЗЕ. Следователно, при попадане на учредените по силата на чл. 64, ал. 2, т. 2 ЗЕ сервитути в имот - публична общинска собственост, е приложим режимът по чл. 67, ал. 2 ЗЕ, който дерогира общото правило по чл. 64, ал. 4 ЗЕ за изплащане на еднократно обезщетение, като предпоставка за възникването им. Затова направените от дружеството, както в първоинстанционното производство, така и в касационната жалба, доводи за издаване на оспореното решение на комисията по чл. 210 ЗУТ в противоречие с разпоредбата на чл. 67, ал. 2 ЗЕ, са основателни. Предвид изложеното и при извършената по реда на чл. 218, ал. 2 АПК проверка, настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо, но неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон, поради което следва да се отмени и вместо него да се постанови друго, с което да се отмени оспорения административен акт. С оглед своевременно заявеното искане от касатора "ЕВН Б. Е." ЕАД и изхода на делото, на основание чл. 143, ал. 1 АПК, О.-Я. дължи реално направените разноски, по представения списък по чл. 80 ГПК, в общ размер 675 лв. за двете съдебни инстанции, без направено възражение за прекомерност. По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 2, във вр. с чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, Второ отделение,