Решение № 1706 от 10.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 8600/2020 г.

Решение № 1706 от 10.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 8600/2020 г., III о., докладчик съдията Аглика Адамова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по подадена касационна жалба от Агенция "Митници", чрез упълномощен юрисконсулт, срещу Решение № 224/16.06.2020 г., постановено по адм. д. № 168/2020 г. на Административен съд – Хасково, в частта му, с която настоящият касационен жалбоподател е осъден да заплати на К. Мишева, като настойник на Б. Мишев, обезщетение за имуществени вреди в размер на 150 лв., представляващи равностойността на заплатения адвокатски хонорар във връзка с обжалване на Наказателно постановление № 820 от 22.11.2018 г. на Началника на Митница Пловдив, заедно със законната лихва. В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон - касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Поддържа се становище, че заплатеното адвокатско възнаграждение не може да се квалифицира като вреда по смисъла на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). Излагат се подробни съображения в тази насока. По същество се моли да бъде уважена касационната жалба, като се постанови друго по същество на спора, с което да се отхвърли предявеният иск, като неоснователен. Ответникът – К. Мишева, като настойник на Б. Мишев, чрез упълномощен адвокат, оспорва касационната жалба като неоснователна. Моли обжалваното съдебно решение да бъде оставено в сила. Претендира разноските за касационното производство. Представителят на Върховната административна прокуратура дава подробно мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение на Административен съд - Хасково Агенция "Митници" е осъдена да заплати на К. Мишева, като настойник на Б. Мишев, на основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, обезщетение в размер на 150 лв за претърпени имуществени вреди, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение във връзка с отмяна на Наказателно постановление № 820 от 22.11.2018 г. на Началника на Митница Пловдив. Установено е от първоинстанционния съд, че на К. Мишева, като настойник и законен представител на Б. Мишев, за нарушение на чл. 126, ал. 1, т. 1 от Закона за акцизите и данъчните складове /ЗАДС/, е наложена глоба в размер на 1000 лв. и на основание чл. 124, ал. 1 от ЗАДС стоките предмет на нарушението са били отнети в полза на държавата. Наказателното постановление е отменено с Решение № 21/22.01.2019 г. по анд № 1706/2018 г. на РС Хасково, в частта за наложената глоба. Съдебният акт е обжалван и оставен в сила с Решение № 545/2.07.2019 г., постановено по канд № 308/2019 г. на Административен съд Хасково. При така установеното от фактическа страна, първоинстанционният съд приел предявеният от дружеството иск за допустим, а по същество - за частично основателен. Позовал се е на на Тълкувателно постановление № 2/2015, постановено по тълк. д. № 2 по описа за 2014 г. на Общото събрание на колегиите на Върховния административен съд и Гражданска колегия на Върховния касационен съд, за да направи извод, че дейността по издаване на НП е административна, предвид което вредите от нея се търсят по реда на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Изложил е подробни съображения за наличието на всички предпоставки за ангажиране отговорността по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ на Агенция "Митници". Подробно в мотивите си, съдът е разграничил характера на претендираното обезщетение от претенция за разноски сторени по делата, като се мотивирал, че в случая то представлява стойността на средствата, с които е обеднял ищеца по повод организиране на своята защита посредством ангажиране на адвокат, който да го представлява пред съда във връзка с оспорване на незаконосъобразния акт. В този смисъл постановил обжалваното съдебно решение. Решението е валидно, допустимо и правилно. Предявеният иск за заплащане на обезщетение за вреди във връзка с частично отмененото НП намира своето правно основание в разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, съгласно която държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Фактическият състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ включва отменен по надлежния ред акт, реално причинена вреда, произтичаща от него, както и наличието на пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт и настъпилата вреда. Доколкото е установено от първоинстанционния съд наличието на отменено с влязло в сила съдебно решение НП, правилно е прието от него, че е налице първата предпоставка за ангажиране отговорността на държавата по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. С Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г. на Общото събрание на съдиите от Първа и Втора колегия на Върховния административен съд, постановено по тълкувателно дело № 2 по описа на този съд за 2016 г. е прието, че при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон. Като е приел по същество еднозначно с цитираното тълкувателно решение, първоинстанционният съд е постановил обжалваното решение в съответствие с материалния закон. Основани на приобщените по делото доказателства са изводите на първоинстанционния съд за доказване на иска. Процесуалното представителство е реално осъществено и е доказано заплащане на адвокатския хонорар. Административният съд правилно и обосновано е формирал извод, че предявеният иск с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ се явява основателен и доказан в размер от 150 лв. Заплатените от ответника по касация суми за ползваната правна помощ от адвокат се явяват имуществена вреда за него в причинна връзка с отмененото НП с оглед вида и тежестта на административно-наказателното обвинение, наложеното наказание и осъществените труд и усилия на адвоката. Правото на адвокатска защита е конституционно закрепено в чл. 56 от КРБ, както и се упражнява по силата на Закона за адвокатурата, поради което за упражняването му следва да се регламентират гаранции, а не да се въвеждат рестрикции. Субективната преценка относно необходимостта от ангажиране на адвокат не е обстоятелство, изключващо отговорността на държавата за обезщетяване на имуществените вреди, представляващи заплатени разноски за адвокатско възнаграждение в производство по обжалване и отмяна на незаконосъобразен административен акт. Договорните отношения между адвоката и клиента имат за предмет извършването на определена по обем и естество правна дейност - чл. 24, ал. 1 и чл. 36 от Закона за адвокатурата (ЗА). При тях адвокатът следва да получи възнаграждение за положения труд, а клиентът да го заплати в размер, който съответства на обема и сложността на извършената работа. По изложените по-горе съображения обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. Ще следва на ответника да се присъдят и направените разноски за касационното производство в размер на 300 лв., които се установяват от приложения списък и договор за правна помощ. Ето защо, на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение