Решение № 225 от 10.1.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6339/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на заместник изпълнителен директор на Държавен фонд "Земеделие", чрез процесуален представител, против решение 1813 от 19.03.2024г., постановено по адм.д. 9823/2022г. от Административен съд София-град /АССГ/, с което по жалба на Ц. С. С. е отменено Уведомително писмо /УП/ за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите за преходна национална помощ и обвързано с производството подпомагане на животни по реда на Наредба 3 от 17.02.2015г. за условията и реда за прилагане на схемите за директни плащания, за кампания 2019г., с изх.02-220-6500/3019 от 21.06.2022г. на Зам. ИД на ДФЗ-РА, в частта с която частично е отказано подпомагане на С. по Схема за преходна национална помощ за овце-майки и/или кози-майки, обвързана с производството (ПНДЖ 3) в размер на 526.12 лева, и по Схема за обвързано подпомагане за овце-майки и/или кози-майки под селекционен контрол (ДПЖСК) в размер на 66.57 лева, като преписката е изпратена на административния орган за ново произнасяне по общо заявление за подпомагане 19062548/11.05.2019г., подадено от земеделския производител( ЗП) Ц. С. С. за кампания 2019г., в съответствие с мотивите на решението. Касаторът навежда доводи за неправилност на решението, като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационно основание по чл.209, т.3 АПК. Съображения излага в касационната жалба. Иска отмяната му. Претендира разноски. Прави възражение по чл.78, ал.5 ГПК. Ответникът чрез процесуален представител, оспорва касационната жалба и моли за оставяне в сила на първоинстанционното решение. Съображения излага в писмен отговор. Претендира разноски. Представителят на Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна За да постанови обжалваното решение АССГ е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, но при липса на фактически и правни основания за извършване на намаленията от исканите суми, при неяснота относно волята на АО, която не може да бъде преодоляна с допълнително представеното по делото становище на органа, и в нарушение на материалния закон. Съдът е счел, че жалбоподателят не е следвало да бъде санкциониран за липсата животните в обекта му, тъй като е уведомил за това ДФЗ в предвидения за това 15-дневен срок по чл.11, ал.2 от Наредба 19 от 12.10.2015г. за реда за контрол на изискванията на интервенциите за преходна национална помощ. АССГ е приел, че от АО не са представени доказателства за датата, на която е извършена проверката за задържане на животните, и в тази връзка същата е извършена в нарушение на чл.9, ал.2 от Наредба 19 от 12.10.2015г., като според възприетото от съда заключение на ВЛ по допуснатата СТЕ по делото, допуснатото нарушение е рефлектирало върху правилността на констатациите на органа за точния брой животни, налични в ЖО 2308-0367, собственост на жалбоподателя. По отношение намалението на исканата от ЗП сума по ДПЖСК, съдът е приел, че същото противоречи на чл.25 от Наредба 3 от 17.02.2015 г. за условията и реда за прилагане на схемите за директни плащания, тъй като видно от заключението на СТЕ, за 7 животни не е изплатено подпомагане, въпреки че за 5 от тях е поискана замяна, при спазен от жалбоподателя срок за подаване на искането за замяна. Решението, макар съдържащо основно мотиви, препис от писмените бележки на жалбоподателя, представени пред първоинстанционния съд, е правилно като краен резултат. В процесния казус ЗП с общо заявление за подпомагане УИН22/230519/94934 от 07.06.2019г. (редакция от 12.06.2019г. и от 17.06.2019г.), УРН [номер], е поискал финансово подпомагане по схеми и мерки, включително по Схема за обвързано подпомагане за овце-майки и/или кози-майки под селекционен контрол (ДПЖСК), и по Схема за преходна национална помощ за овце-майки и/или кози-майки, обвързана с производството (ПНДЖ 3), като по посочените схеми в заявлението ред. от 17.06.2019г. е заявил в животновъден обект 5587140039(2308-0367) 115 бр. животни по ПНДЖ 3, и 58 бр. животни.по ДПЖСК Животните (кози и овце) за този ЖО са подробно описани в Таблица за отглежданите животни 2019г. На заявлението от 07.06.2019г. са извършени автоматични проверки, обективирани в Резултати от автоматични проверки на въведени данни в заявление за подпомагане по директни плащания за кампания 2019г. за УРН[номер]. На 20.09.2019г. земеделският производител е подал писмо до ДФЗ, с приложен протокол от 10.09.2019г. на официален ветеринарен лекар за замяна на бракувани овце ( по ушни марки) в ЖО 2308-0367, в който са отразени 8 броя бракувани и 8 броя заменящи овце. В приетата по далото таблица на заменените животни за УРН [номер] (подписана от ЗП), към дата 20.09.2019г., са отразени 5 броя заявени и заменящи животни- овце, при неспазен срок за замяна и дата на представяне документа в ДФЗ-20.09.2019г. По преписката не са представени данни за резултати от автоматична проверка на заявлението-редакция от 17.06.2019г. В последствие на 26.02.2022г. е издадено процесното УП, предмет на контрол пред първата инстанция, срещу което на 23.08.2022г. е подадена жалба от ЗП Ц. С. С., по която е образувано съдебното производство пред АССГ. При тези данни, настоящият състав приема, че оспореното уведомително писмо е издадено от компетентен орган, но е немотивирано, с което не е спазено изискването на чл.59, ал.2, т.4 АПК административният акт да съдържа фактически основания за издаването му. От изложеното в Таблица 1 от Уведомително писмо с изх.02-220-6500/3019 от 21.06.2022г. на Зам. ИД на ДФЗ-РА и поясненията под нея не може да се установи причината (фактическите основания), поради която е извършено намаление на исканите суми по ПНДЖ 3 и ДПЖСК. От съдържимото в процесния АА не може да се направят изводи спрямо конкретния земеделски производител във вр. с подаденото общо заявление за подпомагане УИН22/230519/94934 от 07.06.2019г. редакция от 17.06.2019г., обосноваващи извършените от АО намаления по процесните схеми съобразно заявения брой животни за подпомагане за всяка от схемите. Не може да се приеме, че в конкретния случай са налице изложени съображения за конкретни факти спрямо заявеното финансово подпомагане от ЗП по ПНДЖ 3 и ДПЖСК, обосноваващи посочените в АА намаления и изплатени суми. В този смисъл в документите, представляващи част от административната преписка по издаване на оспорения акт - общо заявление за подпомагане УИН22/230519/94934 от 07.06.2019г. (редакция от 12.06.2019г. и от 17.06.2019г.), УРН[номер], в съответните приложения, включително в Таблица за отглежданите животни 2019г., писмо до ДФЗ, с приложен протокол от 10.09.2019г. на официален ветеринарен лекар за замяна на бракувани овце ( по ушни марки) в ЖО 2308-0367, и в таблица на заменените животни за УРН [номер] (подписана от ЗП) към дата 20.09.2019г., не се съдържат данни, обосноваващи диспозитива на АА в оспорената негова част. От прочита на процесното оспорено уведомително писмо е видно, че административният орган е мотивирал отказа за финансово подпомагане в искания от ЗП размер и намаленията на исканите суми по конкретно заявените схеми (предвид поясненията към Таблица 1 от УП, относно колона намаления ) само с налични данни, получени след извършени административни проверки на заявлението спрямо данните на СИРЖ на БАБХ към референтната дата или период на задържане, съответно по ДПЖСК и редукции поради неспазване на законоустановените изисквания за управление на осн. цитирани заповеди на министъра на земеделието. В оспореното УП обаче липсват данните, получени в резултат на извършените административни проверки - заявен и установен животновъден обект от ЗП, брой заявени и установени животни по схемите, заявени за подпомагане със съответната идентификация на животните в относимите времеви моменти, документи свързани с права на ЗП за замяна на заявените животни с други животни, отговарящи на изискванията за подпомагане, и др. данни, свързани с изискванията за подпомагане в приложимите материалноправни норми. Не става ясно установени ли са от АО нередности, в какво се изразяват нередностите и в резултат кои материалноправни норми на относимите към завените за подпомагане схеми за директни плащания и такива за преходна национална помощ, а именно Наредба 3 от 17.02.2015 г. за условията и реда за прилагане на схемите за директни плащания ( в приложимата редакция) и Наредба 19 от 12.10.2015г. за реда за контрол на изискванията на схемите за преходна национална помощ ( в приложимата редакция) са нарушени и съответно какво е правното основание за извършените от АО намаления в посочения в УП размер със съответната детайлна обосновка относно размера на сумите, отразени в оспореното УП. Относно заявената за подпомагане схема ДПЖСК не се установява основанието за извършената редукция, отразена в колона 4 към таблица 1 на УП, предвид пояснението към колона 4, според което е налице неспазване изискванията за управление- няма данни кои точно изисквания за управление не са спазени от ЗП и съответно кое е материалноправното основание на извършената редукция в посочения от АО размер, включително начина на формирането му. В обобщение- в оспорения акт не са налице конкретни съображения /мотиви/, обосноваващи възприетите от АО намаления по ПНДЖ 3 и ДПЖСК и извършената редукция по тази схема както по принцип така и свързани с приложимите материалноправни норми. В чл.10б, ал.1 от Наредба 5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания е посочено, че Държавен фонд Земеделие Разплащателна агенция, уведомява кандидата чрез уведомително писмо за извършените оторизации и плащания по схемите и мерките по чл.1 по реда на АПК. Законът за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) и цитираната наредба не отменят изискването за мотивиране на акта. Органът дължи посочване на правни и фактически основания за постановения отказ за подпомагане. Наличието им е гаранция за правото на защита на земеделския производител, а така също и гаранция за възможността за извършване на съдебна проверка на оспореното уведомително писмо. В процесния случай АО е извършил опит да мотивира оспореното УП с представеното по делото пред първоинстанционния съд, но издадено след депозиране на жалбата в административния съд становище с изх. 02-220-6500/3019/3 от 30.08.2022г., което е недопустимо, защото този документ не е допълващ акт по см. на ТР 16/31.03.1975г. на ОСГК. В този смисъл извършените от първостепенния съд процесуални действия по назначаване на СТЕ не са били необходими предвид съдържанието на оспорения АА, защото изясняването на въпросите относно заменени животни, задържани животни и референтна дата би имало стойност на доказателствени факти само ако в мотивите на АА се съдържат данни, които могат да се съпоставят с тези, евентуално установени от вещото лице в заключението по назначената СТЕ, но в случая както се отбеляза по-горе, в акта липсват релевантните за спора данни, а страна не може да ползва това доказателствено средство за мотивиране или допълване на мотивите в акта. Съобразно изложеното правилен е изводът на първостепенния съд за липса на фактически и правни основания в оспорения акт, но съдът е следвало да отмени УП само на това основание, като върне преписката на АО за издаване мотивиран акт по заявлението на ЗП за кампания 2019г., а не да прави опит за проверка материалната законосъобразност на оспорения акт при липса на относимите към тази проверка данни в административната преписка. На следващо място касационната инстанция приема, че обжалваното решение е постановено при спазване на съдопроизводствените правила и същото е обосновано. Решението е постановено при разпределена тежест на доказване в процеса съобразно доводите и възраженията на страните, на които е дадена възможност да ангажират доказателства в подкрепа на представените становища, като крайният извод на съдебния състав за незаконосъобразност на оспореното Уведомително писмо, макар и в частта, касаеща липса на мотиви в АА, кореспондира с другите събрани по делото доказателства и е формиран след тяхната правилна преценка. На основание горното касационната жалба трябва да се отхвърли, а обжалваното решение да се остави в сила като постановено при липса на сочените от касатора основания за отмяна по чл.209, т.3 АПК. Съобразно изхода на спора следва да се уважи претенцията на ответната по касация страна за присъждане на разноски за касационното производство, в размер на 1000 лева, представляващи възнаграждение за един адвокат по договор за правна защита и съдействие от 16.08.2024г. с адвокат М. Стоянова, като възражението на касатора за прекомерност не се уважава предвид чл.8, ал.2, т.7 от Наредба 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, при отчитане на обстоятелството, че делата по ЗПЗП са без определен материален интерес по см. на чл.8, ал.1 от цитираната наредба, а процесното възнаграждение е към предвидения в наредбата минимум. По изложените съображения и на основание чл.221, ал.2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,