Решение № 8088 от 23.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3577/2016 г.

Решение № 8088 от 23.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3577/2016 г., III о., докладчик председателят Ваня Пунева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Х. Д. А., чрез процесуалния представител адв. Алдинова, против решение № 8 от 26.01.2016 г., постановено по адм. д. № 219/2015 г. от Административен съд - Я., с доводи за неправилност, поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендира отмяна на съдебния акт и решаване на спора по същество, както и разноски. Развива подробни доводи по същество на спора, като счита, че претенция по чл. 203, ал. 1 от АПК може да се предяви и по отношение за вреди, представляващи разноски от НП, което е отменено като незаконосъобразно. Счита се, че отговорността на държавата и общините може да бъде ангажирана за вреди, които са настъпили в резултат на незаконосъобразно наказателно постановление, още повече, че твърди се, че НП макар да не е типичен административен акт е издаден в резултат на административна дейност. Правят се и възражения, че искът е доказан, тъй като разходите направени от ищеца в наказателноадминистративното производство представляват вреди по смисъла на ЗОДОВ. Неправилно съдът не е приел за вреди от отмененото НП, сумите платени за кръвна проба в размер на 44.62 лв, както сумата от 1500 лева представляваща заплатено възнаграждение на трето лице за извършване на транспортни услуги, които той лично сам не е могъл да извърши в периода на отнемане на свидетелството му. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго по същество на спора, като се уважи претенцията както за имуществените вреди така и за неимуществените вреди. Претендира разноски. Ответната страна - Областна дирекция на МВР -Я., не се представлява и не взема становище. Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Позовава се на наличието на пряка причинна връзка между платеното адвокатско възнаграждение в производството по обжалване на наказателното постановление и настъпилите вреди претендирани по реда на ЗОДОВ. Позовава се и на приетото тълкувателно решение № 1/2017 г. по т. д. № 2/2016 г. Предлага отмяна на решението и връщането на делото за ново разглеждане. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, прие за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е частично основателна при следните съображения: С обжалваното решение съдът от първата инстанция е отхвърлил, като неоснователен, предявения иск от Х. Д. А., за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер общо в размер на 1844.62 лева от които 300 лева адвокатско възнаграждение платено в производството при обжалване на НП, 44.62 лева за извършване на кръвна проба, и 1500 лева платени за извършен превоз от трето лице във връзка със снабдяването със стоки на притежаваните от него като ЕТ " Престиж - Хр. А. "търговски обекти и 1500 лева неимуществени вреди претърпени от него във връзка с издаденото незаконосъобразно НП, ведно със законната лихва от датата на влизане в законна сила на съдебното решение 12.10.2015 г. до пълното изплащане на обезщетението. За да постанови този резултат, съдът е приел от фактическа страна, че разноските по водене на административнонаказателни дела не могат да бъдат квалифицирани като, вреди произтичащи непосредствено от незаконосъобразен административен акт, който е отменен по съответния ред. Заплащането от ищеза на сумата 300 лева е извършено според съда по силата на сключения договор т. е налице е договаряне между равноправни субекти и затова тя не е последица от отмененото НП, още повече че в производствата по обжалване на НП не се дължат разноски. Според съда не представлява вреда по смисъла на закона и претендиранватна сума от 44.62 лева за извършената кръвна проба. Позовал се е на Нрадеба № 30 от 27.06.2001 г. според която заплащането на тази сума се извършва преди издаването на НП и не е свързано с неговата законосъобразност. По отношение на иска за неимуществени вреди съдът е приел, че същите са недоказани, и че дори да е претърпял неприятни изживявания те са последица по -скоро от отнемането на свидетелството за управление на МПС. П. отношение на иска за имуществени вреди в размер на 1500 лева, приема че те са причинени от заповедта за налагане на ПАМ, която не е оспорвана и отменена. В тази връзка съдът е приел, че не са налице изискуемите по закон предпоставки за основателност на претенцията по чл. 1 ЗОДОВ, и не е налице безпорно доказване на претендираните вреди. Решението е неправилно в частта с която е отхвърлен иска за присъждане на сумата от 300 лева имуществени вреди вследствие на плащане на адвокатски хонорар в производството по оспорване на НП, както и за сумата от 44.62 лева. Предявеният иск е с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, съгласно който държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. За да се реализира безвиновната отговорност на държавата по реда на специалния закон - ЗОДОВ - трябва да са налице точно изброени от законодателя в нормата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ предпоставки, в условията на кумулативност, а именно: 1. незаконосъобразен акт/действие или бездействие, отменени по съответния ред; 2. на държавен/общински орган или негови длъжностни лица; 3. извършени при/или по повод изпълнение на административна дейност; 4. в резултат на незаконосъобразния акт/действие или бездействие да е настъпила вреда за гражданина/юридическото лице; 5. да е налице пряка причинна връзка между незаконосъобразните акт/действие или бездействие и настъпилата вреда. При липсата на който и да било елемент от фактическия състав не може да се реализира отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Няма спор в съдебната практика, че дейността по административно наказване по естеството си е дейност на администрацията, насочена е към разрешаване на правен спор, възникнал по повод на конкретно сезиране, при спазване на състезателно производство в условията на независимост и самостоятелност на решаването. Тази дейност е свързана със защитата на реда в областта на държавното управление и представлява санкционираща управленска дейност. За квалифициране на иска като такъв по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, определяща е не правната природа на отменения акт, който безспорно не е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК, а властнически акт с наказателно-правни последици, както правилно е приел първоинстанционният съд. Определяща е дейността на органа - негов издател. Актът - наказателното постановление - се издава от административен орган, в изпълнение на нормативно възложени задължения, при упражняване на административно-наказателна компетентност, законово предоставена на органите в рамките на административната им правосубектност, което по своето съдържание представлява изпълнение на административна дейност. А определяща за квалифициране на иска, като такъв по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, е основният характер на дейността на органа, който го е издал. В този смисъл не е от значение фактът, че наказателното постановление не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК и не е отменен по реда на АПК. Този основен извод е залегнал и в цитираното съвместно тълкувателно решение на ВАС и ВКС. Вярно е, че законодателят не предвижда ред за присъждане на "разноски" в производствата по ЗАНН. Доколкото искът по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ е за обезщетение за вреди, настъпили вследствие незаконосъобразен акт, действия или бездействия в рамките на административно наказване, то и исканията за обезщетяване на направени разноски в производството по обжалване, следва да подлежат на разглеждане по същия ред, от една страна. От друга, след като едно от условията на АПК за образуване на производството по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е актът да е отменен по административен и/или съдебен ред и след като в тези производства гражданина е ползвал адвокатска защита, защото не е могъл сам да се защити, то хонорара, платен на адвокат за осъществяване на тази защита, не е нищо друго освен имуществена вреда, която е в пряка причинна връзка с отменения като незаконосъобразен административен акт (в настоящия случай наказателно постановление) и е непосредствена последица от него. Освен това с ТР № 1/2017 г. по т. д. № 2/2016 г. на ВАС бе решен основния спор - ЗОДОВ е приложим за вреди произтичащи от разноски направени в адаминистративнонаказателно производство по обжалване на НПК и тези вреди представляват пряка и непосредствена последица от отмененото наказателно постановление. По изложените съображения решението е неправилно в отхвърлителната му част относно сумата 300 лева и сумата от 44.62 лева, като постановено в нарушение на материалния закон и следва да бъде отменено. Делото е изяснено от фактическа страна, поради което следва да се постанови решение по същество, като се осъди ответника по предявения иск да заплати тази исковата сума. Искът е основателен и доказан и се установява по размер от приложеният по НАХД№ 367/2015 г. договор за правна помощ на л. 12 от делото. От него безпорно се установява, че адвокатското възнаграждение е платено в брой и този договор по естеството си представлява разписка за платено и получено адвокатско възнаграждение. Това е накърняване на на имуществената сфера на ищеца свързана с отмененото наказателно постановление. Ще следва да се присъди и сумата от 44.62 лева за извършване на кръвна проба, която също се явява пряка и непосредствена последица във връзка с отмененото НП. В останалата и част касационната жалба се явява неоснователна. Правилни са изводите на първоинстанционния съд, че тези вреди от 1500 лева за превоз на стоки до търговските обекти на ищеца не са пряка последица от отмененото НП, а от заповедта за налагане на ПАМ. Последователна и непротиворечива е практиката на съдилищата, че тази заповед представлява индивидуален административен акт и като такъв подлежи на самостоятелен съдебен контрол. Обоснован е извода на съда, че направените разходи за извършен превоз от трето лице в конкретния случай не са последица от издаденото и впоследствие отменено НП. Недоказана по безпорен и категоричен начин се явява и исковата претенция в размер на 1500 лева за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди. По принцип тези вреди се определят по реда предвиден от чл. 52 от ЗЗД и представляват емоционални преживявани, нравствени, психически, накърнена чест, и др., като те следва да бъдат доказани, тъй като те са индивидуални за всеки отделен човек. В конкретния казус ищеца не се е справил с доказателствената тежест с която разполага по закон, и искът в тази му част правилно е приет за недоказан. По отношение на искането за присъждане на разноски за тази инстанция, то същото следва да се уважи. Видно от приложения договор и пълномощно за процесуално представителство пред ВАС и изготвяне на касационна жалба са направени разноски в размер на 500 лева. В тях е отразено че те се отнасят за настоящото съдебно производство, действително са платени от ищеца, а възражения относно размера не е направено. Водим от изложеното и на осн. чл. 221, ал. 2, АПК, Върховният административен съд, трето отделение,