Решение № 339 от 9.10.2009 г. на ВКС по н. о. х. д. № 347/2009 г.

Решение № 339 от 9.10.2009 г. на ВКС по н. о. х. д. № 347/2009 г., III н. о., НК, докладчик съдията Севдалин Мавров Производството е по реда на глава ХХХIII НПК. В срока по чл. 423, ал. 1 НПК е постъпило алтернативно искане от задочно осъдения Д. И. А. за възобновяване на основание чл. 422, ал. 1, т. 5 или на осн. чл. 423 НПК на нохд № 1442/03 г. по описа на Бургаския районен съд. Иска се отмяна на постановената по делото присъда № 591 от 17.05.04 г. и връщане на делото за ново разглеждане. Искането се поддържа в съдебно заседание. Прокурорът пледира за недопустимост на искането по чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК, като подадено извън срока по чл. 421, ал. 3, изр. 2 НПК, и основателност на същото по чл. 423 НПК. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, като взе предвид постъпилото искане, изложените в него доводи и становището на страните, намира следното: С присъдата по делото А. е признат за виновен в това, че на 03.07.03 г. в гр. С. при условията на "опасен рецидив" чрез използване на техническо средство е отнел чужди движими вещи на обща стойност 262.00 лв. от владението на Г. Ф. без неговото съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието е останало във фазата на опита по независещи от волята му причини, поради което и на осн. чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. чл. 195, ал. 1, т. 4, вр. чл. 29, ал. 1, б. "а" и "б", вр. чл. 18, ал. 1 и чл. 55, ал. 1, т. 1 НК е осъден на ДВЕ години лишаване от свобода, които да се изтърпят при първоначален "строг" режим. Съдът се е произнесъл и по разноските. Осъденият А. е знаел за започналото срещу него съдебно производство, видно от приложената на л. 36 с.д. молба за отлагане, но се отклонил от съдебното преследване и е напуснал пределите на страната. Спрямо него делото е разгледано по реда на чл. 268, ал. 3, т. 3 НПК и задочно е постановена атакуваната присъда. С оглед изпълнението й е издадена европейска заповед за арест № П-25/2004 от 02.06.08 г., с която е предоставена гаранция за възобновяване на делото. След екстрадирането на А. присъдата е приведена в изпълнение. Категоричната разпоредба на чл. 423, ал. 5 НПК налага производството поделото да бъде възобновено независимо, че осъденият е знаел за съдебното производство, поради което искането е основателно. С оглед на горното и във връзка процесуалната приоритетност на основанието по чл. 423 пред това по чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК не следва да се обсъждат доводите на защитата свързани с последното. Обстоятелството, че А. е знаел за започнатото срещу него съдебно производство и се е отклонил от съдебното преследване, напускайки пределите на страната, и повдигнатото срещу него обвинение за деяние, извършено при условията на опасен рецидив, обосновават спрямо същия на осн. чл. 423, ал. 4, вр. чл. 63, ал. 2, т. 1 НПК да се определи мярка за неотклонение "задържане под стража". Водим от горното и на осн. чл. 423, ал. 5 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение,