Решение № 8038 от 15.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 4306/2026 г.
ВАСЧетвърто отделение15.07.2026 г.докладчик Владимир Първанов
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 296 от 02.04.2026 г., по преписка № КЗК-183/2026 г. по описа на Комисия за защита на конкуренцията. ОСЪЖДА на „Ги Камп“ ООД с ЕИК 200678992 да заплати на Столична община сумата 150 /сто и петдесет/ евро, представляваща направени в настоящото производство разноски за юрисконсултско възнаграждение. Решението е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ДИАНА ГЪРБАТОВА секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ МАРИЯ РАДЕВА /п/ ВЛАДИМИР ПЪРВАНОВ
Мотиви
Производството е по реда на чл. 216 от ЗОП във вр. чл. 208 и следващите от АПК. Образувано е по касационна жалба на „Ги Камп“ ООД, против решение № 296 от 02.04.2026 г., постановено от Комисията за защита на конкуренцията по преписка № КЗК-183/2026 г., с което е оставена без уважение жалбата на дружеството срещу № F800595/29.01.2026 г. на кмета на Столична община – район „Красно село“, с което е открита процедура за възлагане на обществена поръчка чрез публично състезание с предмет „Реконструкция на алейна мрежа на парк „Хиподрума“ на територията на район „Красно село“ – Столична община“. В касационната жалба са изложени доводи за незаконосъобразност на решението на възложителя. Иска се отмяна на решението на КЗК и решението на възложителя. Претендира се присъждане на разноски и се прави възражение за прекомерност на търсените за присъждане такива от ответниците. Ответникът – Кмет на Район „Красно село“ – Столична община се представлява от редовно упълномощен процесуален представител, който оспорва жалбата и моли същата да бъде отхвърлена като неоснователна. Прави искане за присъждане на разноски. Производството пред Комисията за защита на конкуренцията е образувано по жалба на „Ги Камп“ ООД срещу Решение № F800595/29.01.2026 г. на кмета на Столична община – район „Красно село“, с което е открита процедура за възлагане на обществена поръчка чрез публично състезание с предмет „Реконструкция на алейна мрежа на парк „Хиподрума“ на територията на район „Красно село“ – Столична община“. Жалбоподателят оспорва законосъобразността на условията на процедурата, като поддържа, че техническата спецификация съдържа конкретни търговски модели и продуктови серии, които са част от затворена технологична система и на практика насочват участниците към конкретен производител. Според дружеството това води до ограничаване на конкуренцията и нарушава принципите на равнопоставеност и свободна конкуренция, установени в Закона за обществените поръчки. Твърди се незаконосъобразност на решението и в частта на разделянето на изпълнението на поръчката на два етапа, изискването участниците да притежават регистрация в Централния професионален регистър на строителя (ЦПРС), изискването за наличие на професионална застраховка, както и клаузи от проекта на договор, свързани с освобождаването на гаранцията за изпълнение, прекратяването на договора и предвидената договорна неустойка. В хода на производството жалбоподателят е поискал и назначаването на съдебно-техническа експертиза с цел да се установи дали посочените в техническата спецификация продукти са съвместими с изделия на други производители и дали действително е налице технологична обвързаност. С оспореното пред съда решение, КЗК е оставила жалбата без уважение. За да се произнесе е приел за установено, че обществената поръчка с предмет: „Реконструкция на алейна мрежа на парк „Хиподрума“ на територията на район „Красно село” – СО“е открита с Решение № F800595/29.01.2026 г. на възложителя. Страните в производството не оспорват констатациите относно съдържанието на техническата документация, поставените в нея към участниците изисквания и въведените от възложителя уточнения или допълнителни условия, както и съдържанието на проектодоговора, поради което настоящият съдебен състав не счита за необходимо да ги преповтаря изцяло. При установените по безспорен и категоричен начин факти, КЗК е приела жалбата за неоснователна. Според решаващият орган, възложителят е спазил изискванията на закона при определяне на техническите спецификации съобразно изискванията на приложимите нормативни актове в съответната област и обстоятелството, че в документацията са посочени конкретни като наименование и характеристики продукти, предлагани от един производител не води до извод за нарушаване на изискванията на ЗОП, до ограничаване на конкуренцията. Този извод е мотивиран при съобразяване на обстоятелството, че е дадено разяснение относно възможността за предлагане на еквивалентно оборудване, с което е осигурил равен достъп на участниците до процедурата за възлагане на обществената поръчка. Липсвала неяснота и при посочване на обем на обществената поръчка в Етап I – Част „Архитектура-Подготвителни дейности“. Обстоятелството, че в предмета на поръчката са включени две идентични като описание позиции: „Демонтаж, натоварване и извозване на съществуващи пейки“ – 54 бр., не води до неяснота относно реалния обем на дейностите и до риск различните участници да ценообразуват по различен начин, което от своя страна да доведе до невъзможност за сравняване на офертите. Определените с документацията етапи били съобразени със съдържанието на разрешението за строеж, което е част от преписката по поръчката, наред с инвестиционния проект. Констатирано е, че в техническата спецификация ясно са посочени видовете дейности и техните количества и обем – разпределени по етапи. Данните в тази насока се установявали и от предоставения на участниците инвестиционният проект, в който също е посочена етапността, с ясно обособени етапи. Проекта съдържал схема на етапността, ситуация на съществуващото положение; ситуационно решение, обяснителна записка и др. документи, в които ясно са обособени етапите. При включването на клауза в договора за частично освобождаване на гаранциите, съответно на изпълнената част от предмета на обществената поръчка, възложителят предвидил поетапност при съобразяване прогнозната стойност на обществената поръчка за всеки от етапите на изпълнение без да се налага прецизна точност за определяне на съотношението между двата етапа в проценти. Според чл. 60, ал. 1 от ЗОП, когато е приложимо, възложителите имали право да изискват от кандидатите или участниците да са вписани в търговския регистър и/или в съответен професионален регистър, а за чуждестранни лица – в аналогични регистри съгласно законодателството на държавата членка. При съобразяване с предмета, стойността, обема и сложността на поръчката, в това число и с информацията от Разрешение за строеж №154/25.08.2025 г., в която категорията на строежа е определена на трета, възложителят обосновано въвел спорното изискване, имащо за цел установяване на възможността на участниците да изпълнят поръчката, съобразено с нейния предмет, обем и сложност. Съгласно чл. 5, ал. 2, т. 3 от Наредбата за условията и реда за задължително застраховане в проектирането и строителството минималната застрахователна сума за строител за строежи трета категория съгласно чл. 137, ал. 1, т. 3 от ЗУТ е в размер на 200 000 лв. КЗК е пирела, че след като предметът на разглежданата обществена поръчка включва реконструкция на алейна мрежа на парк, така въведения критерий е съобразен с предмета на конкретната процедура за възлагане на обществена поръчка, а съгласно разрешението за строеж на обекта – категорията е определена на трета, като е формулиран извод, че възложителят е заложил минимално изискване, съответстващо на категорията на обекта съгласно официален документ. След като в нормативната уредба е определено единствено минималното съдържание на договора, възложителите били в правото си да добавят и допълнителни клаузи по свое усмотрение и своя преценка, изхождайки от качеството си на публични възложители по чл. 5, ал. 1 от ЗОП, отговарящи за правилното прогнозиране, планиране, провеждане, приключване и отчитане за резултатите от обществените поръчки с цел осигуряване на ефективност при разходването на публичните средства – основна цел на ЗОП. Доколкото предвидената неустойка по проекта на договор по процесната процедура не води до нарушение на императивни текстове от ЗОП, както и че тази неустойка не е условие нито за допустимост на участниците, нито за оценка на техните оферти, КЗК е приела, че не е налице нарушение, което да води до незаконосъобразност на решението за откриване на процедурата. Касационната жалба е подадена от участник в производството пред КЗК, срещу подлежащ на оспорване, неблагоприятен за него акт и в сроковете по ЗОП, поради което е процесуално допустима. По същество е неоснователна по следните съображения: В жалбата, станала повод за образуване на настоящото производство не са изложени конкретни твърдения за незаконосъобразност на решението на КЗК, но от изложението се достига до извод, че се твърди необоснованост и неправилност на оспорения акт поради несъобразяването му с приложимите материалноправни норми. Твърденията са насочени към незаконосъобразност на акта на възложителя на основанията, описани и в жалбата пред КЗК. Настоящата съдебна инстанция намира решението за правилно и законосъобразно, като постановено при съобразяване със събраните в хода на производството факти и доказателства и приложимите материалноправни норми. КЗК е взела подробно отношение по всеки един от изложените от жалбоподателя доводи, извършила е проверка на съдържанието на документацията по процесната обществена поръчка и е съобразила разписаните от законодателя правила. Следва да се сподели становището на КЗК, че в конкретния случай, възложителят действайки в условията на оперативна самостоятелност и при съобразяване с дадената от законодателя възможност, е изготвил и представил на участниците описание на предмета на обществената поръчка в част „Поливна система“, което не води до ограничаване на участието на потенциални кандидати за изпълнители. Действително, според разпоредбата на чл. 49, ал.2 изр. първо от ЗОП, техническите спецификации не могат да съдържат конкретен модел, източник или специфичен процес, който характеризира продуктите или услугите, предлагани от конкретен потенциален изпълнител, нито търговска марка, патент, тип или конкретен произход или производство, което би довело до облагодетелстване или елиминиране на определени лица или някои продукти, но в случая е налице предвидената в изр. второ от същата разпоредба възможност за подобно посочване, тъй като възложителят е приел, че е невъзможно предметът на поръчката да се опише достатъчно точно и разбираемо по реда на чл. 48, ал. 1 от ЗОП. След като в изрична забележка и с насочващо вниманието на участниците отбелязване „ВАЖНО…“ е разписана възможността за предлагане на еквивалентно техническо решение, с използването на съпоставими като вид, капацитет и функционалност материали и съоръжения, то не са налице данни за недопустимо ограничаване на участие в състезателната процедура или осигуряване на необосновано предимство на някой от участниците. Пред КЗК и пред настоящата съдебна инстанция не са представени данни или поне обосновани твърдения, че така посочените в техническата спецификация материали да са дотолкова специфични като характеристики, че да не позволяват предлагането на еквивалентни такива, които да изпълнят поставените с документацията изисквания. Обоснован и извода на КЗК, че не е налице нарушение, свързано с неправилно или неточно посочване на част от включените в обема на обществената поръчка дейности. В техническата спецификация са посочени две дейности по демонтаж, натоварване и извозване на съществуващи на 54 бр. пейки, на две отделни позиции. Така предвидените за изпълнение дейности не ограничават достъпа на стопански субекти при възлагането на обществени поръчки. От събраните в хода на производството доказателства е безспорно установено, че тези две отделни дейности са включени като такива и в представената на участниците количествено-стойностна сметка – Приложение 2.1., което изключва възможността за квалифициране на това обстоятелство като несъответствие, неяснота или противоречие, които да предпоставят несигурност, двоумение и колебание сред участниците относно реалният обем на дейностите и попълването на ценовото им предложение. КЗК обосновано е приела, че обемът на предвидените за изпълнение дейности е формулиран точно и ясно в два отделни функционални документа, част от документацията към обществената поръчка – техническата спецификация и количествено-стойностната сметка, поради което не е налице съществена за производството неяснота, водеща до незаконосъобразност на оспореното решение на възложителя. Следва да се отбележи, че законодателят е предвидил възможност участниците да изискат разяснения или да отправят предложения до възложителя при установени в хода на запознаване с документацията неясноти или несъответствия, но данни за предприети в тази насока действия не са налице. Правилно е определен като неоснователен довода за допуснато съществено нарушение при обявяване на обществената поръчка, свързано със съвсем общо посочване на етапите за изпълнение на нейния предмета. Установено е, че в документацията е изрично посочено, че обекта ще се реализира на 2 етапа- етап I: Реконструкция на алейна мрежа в югоизточната страна на имота и Етап II: Реконструкция на алейна мрежа в северозападната страна на имота откъм бул. „Цар Борис III“. Установено е, че освен в техническата спецификация, етапността е посочена и в инвестиционния проект, в който е налице описание на съществуващото положение; ситуационно решение и обяснителна записка. При съобразяване на спецификата и значимостта на отделните етапи от изпълнение на предмета на поръчката и съобразно дадената с разпоредбата на чл. 111, ал. 11 от ЗОП възможност, възложителят е приел, че частично освобождаване на гаранцията за изпълнение в размер на 70% следва да се извърши след изпълнението на Етап 1, а остатъка от 30% след изпълнението на Етап 2. При определяне на така разписаните условия, възложителят е упражнил правото си на оперативна самостоятелност, без да допусне увреждане на интересите на ксойто и да е от участниците. След като съобразно документацията, строежа е определен като такъв от трета категория, изискването за вписване на участниците в Централния професионален регистър на строителя (ЦПРС) към Камарата на строителите в Република България за изпълнение на строежи, четвърта група, минимум трета категория правилно е определено като отговарящо на изискванията на ЗОП относно доказване на изпълнение на критерии за подбор. КЗК правилно е приела, че при съобразяване с предмета, стойността, обема и сложността на поръчката и с информацията от Разрешение за строеж №154/25.08.2025 г., изискването е обосновано. При съобразяване с посочената в строителното разрешение категория на обекта, възложителят е заложил минимално изискване по отношение наличието на валидна застраховка по чл. 171, ал. 1 от ЗУТ – „Професионална отговорност“ за дейност „строител“, поради което и в тази част жалбата на „Ги Камп“ ООД правилно е определена като неоснователна. Неоснователно е и възражението за незаконосъобразно въвеждане на клауза проекта на договор, свързана с възможността за начисляване на неустойка и прекратяването му при включване в строителството на необявен в офертата подизпълнител. Обосновано е становището на КЗК, че в приложимата нормативна уредба е определено минимално съдържание на договора, което не изключва възможността за възложителя да поставя допълнителни клаузи, които да гарантират своевременно и точно изпълнение на поемания от участника ангажимент. Това осигурява възможността на оператора с обществен финансов ресурс да изпълни задължението си за разходване на поверените му за управление средства при най – висока защита на обществения интерес. КЗК е съобразила, че в ЗОП са предвидени ясни правила относно възможността за използване на подизпълнители, като съобразно чл. 66 от ЗОП, участниците са длъжни да посочат в офертата си подизпълнителите, които ще използват, както и дела и вида на дейностите, които те ще изпълняват. Замяна е допустима, но при определени условия и възникнала необходимост в хода на изпълнение на дейностите. Следва да се сподели становището, че използването на необявен подизпълнител е съществено нарушение на ЗОП и води до възможността за налагане на финансови корекции, прекратяване на договори и санкции от контролните органи като Агенцията за държавна финансова инспекция. При така установеното от фактическа страна, съдът намира, че атакуваното решение на КЗК не страда от твърдените в касационната жалба пороци, поради което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на производството, претенцията на касационния жалбоподател за присъждане на направените по делото разноски е неоснователна и следва да се остави без уважение. На ответника в настоящото производство следва да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 евро, съобразено с фактическата и правна сложност на производството и осъществените процесуални действия пред касационната инстанция. Предвид горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховен административен съд, четвърто отделение
Цитирани разпоредби
12- чл. 221, ал. 2 АПК
- чл. 111, ал. 11 ЗОП
- чл. 216 ЗОП
- чл. 48, ал. 1 ЗОП
- чл. 5, ал. 1 ЗОП
- чл. 60, ал. 1 ЗОП
- чл. 66 ЗОП
- чл. 137, ал. 1, т. 3 ЗУТ
- чл. 171, ал. 1 ЗУТ
- чл. 208
- чл. 49, ал. 2
- чл. 5, ал. 2, т. 3