Решение № 3493 от 21.3.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6500/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на Л. Алексов от гр.Берковица, срещу решение 369 от 30.05.2023 г. по адм. д. 341 по описа за 2023 г. на Административен съд Монтана, с което е отхвърлена жалбата на касатора против Решение 2153-11-38 от 26.04.2023 г., издадено от Директора на ТП на НОИ Монтана и потвърдените с него задължителни предписания изх. ЗД-1-11-0124696/16.03.2023 г. на длъжностни лица на ТП на НОИ- Монтана и разпореждане РВ-3-11-01324669/16.03.2023г. Изложените подробни съображения се свеждат до необоснованост и неправилно прилагане на чл.40 ал.1 от КСО. Ответникът Директор на ТП на НОИ Монтана,редовно призован за с.з с писмен отговор е оспорил касационната жалба.Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна прокуратура е дал мотивирано заключение за неоснователност на касационното оспорване. При извършената служебна проверка се установи, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК. След като разгледа касационната жалба по същество на посочените в нея основания и служебно на основанията по чл. 218, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд я намери за неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд Монтана е отхвърлил жалбата на касатора против Решение 2153-11-38 от 26.04.2023 г., издадено от Директора на ТП на НОИ Монтана и потвърдените с него задължителни предписания изх. ЗД-1-11-0124696/16.03.2023 г. на длъжностни лица на ТП на НОИ- Монтана на основание чл. 108, ал. 1, т. 3 от КСО, с които на Л. Алексов от гр.Берковица, е наредено в срок от 17 работни дни да коригира подадените данни в Регистъра на осигурените лица на НОИ по чл. 5, ал. 4 от КСО с код за вид осигулен 12 за осигуряване за фонд Пенсии за периода м.01-м.02.2023г,както и да се коригират представените удостоверения по обарзец приложение 9 по отношение на представените три броя болнични листове в периода 02.01-28.02.2023г,а също и разпореждане РВ-3-11-01324669/16.03.2023г на длъжностно лице при ТП на НОИ Монтана,с което е разпоредено Л. Алексов да възстанови недобросъвестно получено парично обезщетение поради общо заболяване в периода от 02.01.2023г до 15.01.2023г в размер на 237,25лв. За да постанови решението си, Административен съд Разград е приел, че касаторът Л. Алексов към дата 02.01.2023г не е осигурено лице за риска общо заболяване и майчинство по смисъла на чл.40 ал.1 КСО и да има най-малко шест месеца осигурителен стаж. Така постановеното решение е в съответствие на материалния закон и на административнопроизводствените правила. Фактите по делото не са спорни. Касаторът е представил пред осигурителният орган Удостоверение по обр. Приложение 9 с вх.Р14-11-000-0011874120/07.02.2023г.,относно заплащане на парично обезщетение по болничен лист Е20220051932 с период от 02.01.2023 15.01.2023г., като е посочил, че към момента на временната неработоспособност е осигурено лице за общо заболяване и майчинство, като самоосигуряващо се лице. В рамките на първоинстанционното производство не са представени доказателства, от които да се изведе извода, че като самоосигуряващо се лице оспорващия е осигурено лице за този вид рискове към момента на временната неработоспособност по описания период.Твърденията му за наличие на осигурителен стаж в предходен период,който да покрива посочените осигурителни рискове не е доказан в производството. Напротив събраните в същото доказателства,удостоверени служебно от ответника по касация сочат,че считано от 01.07.2006г касаторът е декларирал,че упражнява трудова дейност като свободна професия и по Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица ,българските граждани на работа в чужбина и морските лица ,считано от 01.01.2010г е декларирал вид на осигуряването- за инвалидност поради общо заболяване за старост и смърт.До 31.12.2022г касаторът е заплащал осигурителни вноски единствено към фонд Пенсии в размер на 14,8%,което съвпада с нормативното изискване на чл.4 ал.3 т.1 КСО. Касаторът е подал на 25.01.2023г. декларация за прекъсване на дейност като лице упражняващо свободна професия с осигуряване само за фонд Пенсии, считано от 01.01.2023г. и възобновяване на дейността с осигуряване за фонд Пенсии и фонд Общо заболяване и майчинство от същата дата. Настоящият състав на Върховния административен съд приема,че възможността за разширяване на осигурителните рискове за самоосигуряващите се лица съгл. чл.4 ал.4 КСО и включването на рисковете общо заболяване и майчинство се осъществява по реда на Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица ,българските граждани на работа в чужбина и морските лица.Доколкото касаторът е предприел промяна в начина си на осигуряване с подадената от него декларация по Наредбата от 25.01.2023г,т.е след датата на възникване на осигурителния риск /02.01.2023г/,то към тази дата същият е подлежал на осигуряване единствено за риска инвалидност поради общо заболяване,старост и смърт.Задължението за осигуряване за общо заболяване и майчинство и дължимите осигурителни вноски за този осигурителен риск след края на временната неработоспособност,започнала на 02.01.2023г и наличието на действително отработени дни,определящи дължимостта на тази осигурителна вноска. Ето защо и настоящата касационна инстанция,приема за правилен извода на първоинстанционния съд,че при липсата на представени доказателства не може да се приеме, че оспорващият е осигурено лице по смисъла на чл.40, ал.1 от КСО, тъй като не се установява той да е осигурено лице за общо заболяване и майчинство и да има най-малко шест месеца осигурителен стаж към дата 02.01.2023г за тези осигурителни рискове. Правилни са и изводите,че към този момент касаторът е осигурено лице само по фонд Пенсии, респективно за него не произтичат правата по чл.13а от КСО за обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване.Това обуславя и законосъобразността на решението на АС-Монтана,в частта,касаеща оспорените задължителни предписания. С оглед на приетото Удостоверение по обр. Приложение 9 с вх.Р14-11-000-0011874120/07.02.2023г., относно заплащане на парично обезщетение по болничен лист Е20220051932 с период от 02.01.2023 15.01.2023г.,в който касаторът е посочил, че към момента на временната неработоспособност е осигурено лице за общо заболяване и майчинство, като самоосигуряващо се лице,а това се установи да не съответства на закона,то и законосъобразно е прието за недобросъвестно получената сума по чл.114, ал.1 и ал.3 от КСО,която подлежи на възстановяване с оспореното пред първата инстнация разпореждане. Като е отхвърлил жалбата против тях, Административен съд Монтана е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора и своевременно поисканите разноски от ответника по касация,на основание чл.143 от АПК вр.