Решение № 177 от 15.04.2010 г. на ВКС по н. д. № 104/2010 г.

Решение № 177 от 15.04.2010 г. на ВКС по н. д. № 104/2010 г., III н. о., НК, докладчик съдията Кети Маркова Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимата П. Г. Т., депозирана чрез нейния служебен защитник - адв. Р, срещу въззивно решение № 3 от 8.01.2010 г., на Варненския апелативен съд, наказателно отделение, постановено по ВНОХД № 385/2009 г., по описа на съда, с което е потвърдена присъда № 54 от 19.10.2009 г., на Окръжен съд - Търговище, по НОХД № 220/2009 г. В касационната жалба на подсъдимата се поддържат доводи за нарушение на закона, в резултат на допуснати при оценката на доказателствата съществени нарушения на процесуалните правила, и явна несправедливост на наложеното наказание - отменителни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 - 3 НПК. Заявява се искане за отмяна на въззивното решение и оправдаване на жалбоподателката, алтернативно - за преквалификация на деянието по чл. 118 НК и намаляване размера на наложеното й наказание. Касаторката, лично и чрез своя служебен защитник, поддържа жалбата в съдебно заседание пред настоящата инстанция, по изложените в нея, и тези, в представеното писменото допълнение съображения, със заявените искания. Гражданските ищци и частни обвинители Ц. С. Б. и Б. С. Б., редовно призовани, не се явяват в съдебно заседание и не изпращат процесуален представител. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение, че жалбата на подсъдимата е неоснователна, поради което счита, че обжалваното въззивно решение следва да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, като обсъди доводите в жалбата, становищата на страните в съдебно заседание, и в пределите на правомощията си по чл. 347, ал. 1 НПК, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационната жалба на подсъдимата П. Г. Т. е неоснователна. С първоинстанционната присъда Окръжният съд - гр. Т., наказателно отделение, е признал подсъдимата П. Г. Т., от гр. Т., за виновна в това, че на 10/11.04.2009 г., в гр. Т., умишлено умъртвила Р. Ц. С., поради което и на основание чл. 115 НК, и чл. 54 НК, я е осъдил на единадесет години лишаване от свобода, като е определил строг първоначален режим на изтърпяването му, на основание чл. 60, т. 2 ЗИНЗС. На основание чл. 59, ал. 1 НК е зачел времето, през което подсъдимата е била с мярка за неотклонение "задържане под стража", считано от 11.04.2009 г. Осъдил е подсъдимата Т. да заплати на Ц. С. Б. и Б. С. Б., сумите от по 35000 лв. - за всеки от тях, обезщетения за неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 11.04.2009 г., до окончателното им изплащане, като е отхвърлил предявените граждански искове в останалата им част. Присъдил е разноските по делото, в полза на държавата и Окръжен съд - гр. Т., на частните обвинители и граждански ищци, възложени в тежест на подсъдимата, както и държавна такса върху уважените граждански искове. С обжалваното въззивно решение, Варненският апелативен съд, наказателно отделение, е потвърдил цитираната първоинстанционна присъда. Поддържаният в касационната жалба довод за нарушение на закона се свежда до оспорване авторството на подсъдимата в извършване на инкриминираното престъпление, и е аргументиран изцяло с възражения срещу доказателствената дейност на съдилищата по същество. Упражнявайки контролните си правомощия, касационната инстанция не намери нарушения от посочената категория. Събрани са всички доказателства, относими към предмета на доказване, очертан с нормата на чл. 102 НПК, чрез средствата и способите, уредени от процесуалния закон, проверени и оценени по надлежния ред, при спазване на правилата за формиране на вътрешното убеждение на решаващите съдебни състави. Без основание касаторката поддържа, че доказателствата са оценявани едностранчиво и фрагментарно, като са обсъждани и взети предвид само онези от тях, които я уличават, без да се събират и проверяват други, опровергаващи тезата на обвинението. Този въпрос е поставян и пред втората инстанция, която е изпълнила в пълен обем задълженията си на последна по фактите, детайлно е проверила констатираните от окръжния съд фактически обстоятелства, внимателно, задълбочено и самостоятелно анализирайки всички събрани по делото доказателства. Като не е намерила основание да приеме нови фактически положения, при условията на чл. 316 НПК, изцяло се е съгласила с тези, констатирани от първостепенния съд, и е изложила последователно и аргументирано съображенията си за това. Неоснователно се поддържа в жалбата, че осъдителната присъда почива на предположение. Известно е от теорията и практиката, че осъдителната присъда може да бъде основана не само на преки, но и на косвени доказателства, когато веригата от тях, води до единствения възможен, несъмнен и категоричен извод за авторството на престъплението, и то по начин, който да изключва други възможни версии. Позицията на подсъдимата относно извършеното убийство, е обективирана в нейните подробни и последователно поддържани обяснения в хода на процеса. Тя се свежда до пълно отричане на авторството на деянието и всякаква съпричастност с него. Вярно е, че обясненията на подсъдимия в процеса са годно, при това пряко и първично доказателствено средство, но същевременно са и сериозен инструмент за упражняване правото на защита, което налага внимателната им проверка в контекста на цялата формирана доказателствена съвкупност. Съдилищата са подложили на обстоен и задълбочен анализ всеки отделен факт, съобщен чрез обясненията на Т., в съпоставка с данните, съдържащи се в събраните свидетелски показания на близки, познати и съседи на подсъдимата и пострадалата - свид. Дечева, Т., М., И., на заключенията на съдебно- медицинските, дактилоскопните, трасологичните, химическите, психиатричните и психологически експертизи и писмените доказателства по делото. Апелативният съд е изложил съображенията си за доказателствената основа на всеки отделен, приет от него факт, както и основанията си да отхвърли развиваната от дейцата версия, кредитирайки голямата група на източниците на косвени доказателства, обективно анализирани, и правилно приети за кореспондиращи помежду си. Несъмнено доказано е по делото, че убийството на Р. С. е извършено в жилището на подсъдимата, във време, когато двете са били единствените лица, намиращи се в него. Безпредметно е преповтарянето на множеството доказателствени източници, цитирани от предходните инстанции, установяващи присъствието на жертвата в апартамента на подсъдимата, във времето на извършване на деянието. Твърденията й за проникване на неустановени и непознати за нея лица, които тя сочи като възможните автори на престъплението, правилно е била отхвърлена като несъстоятелна. Доказано е също, че при влизането си в жилището, полицейският екип е намерил външната входна врата заключена, а ключовете от нея - оставени в спалнята. В този смисъл е и заключението на съдебната трасологична експертиза, която е дала заключение, че при извършеното изследване на секретния патрон, не е установено следи от проникване на друго чуждо тяло. Все в същата насока са доказателствените изводи за идентификацията на изолираната от дрехите на подсъдимата кръв, принадлежаща на пострадалата, предвид кръвногруповата й принадлежност - "А", за разлика от тази на жалбоподателката - "0". Вярна оценка са получили и установените по делото факти за проникването на кръвта на жертвата върху дрехите на дейцата, и то в дълбочина, включително с напояване на бельото й, съобразена с експертния извод за невъзможност този резултат да бъде получен по начина, поддържан от Т. чрез намазване на кръвта от неизвестно лице, с цел инсценировка и уличаването й като автор на деянието. Подробно са обсъдени данните за времето на извършване на престъплението и неговия механизъм, съобразени с обективните находки, веществените доказателства, свидетелските показания, цитирани по- горе, оценени съвкупно и в светлината на изводите на вещите лица, съгласно приетите в хода на процеса експертни заключения. В този смисъл, ВКС намира, че осъществената от въззивната инстанция доказателствена дейност е в пълно съответствие с изискванията на процесуалния закон, изцяло споделя съображенията й, обективирани в мотивите на проверявания съдебен акт, поради което счита, че преповтарянето им е безпредметно. Ето защо, касационната инстанция прие, че в случая не е налице поддържаното от жалбоподателката съществено нарушение на процесуалните правила, по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 1 НПК, довело, в резултат до неправилното приложение на материалния закон, и изразяващо се в нарушаване на принципите за формиране на вътрешното убеждение на решаващия съд, регламентирани с нормите на чл. 14, чл. 18 и чл. 107 НПК. По делото няма данни, сочещи на извод, че втората инстанция е обсъдила доказателствата едностранчиво, изопачено или тенденциозно, придала им е съдържание, различно от действителното, че се е позовала на негодни доказателствени средства, или е изградила изводите си на несъществуваща доказателствена основа. Решението на апелативния съд съдържа всички реквизити, съобразно изискванията на чл. 339, ал. 2 НПК. Освен че е отговорила на всички доводи на жалбоподателката във въззивното производство, втората инстанция не е подценила и задълженията си на такава по фактите. Подробно е изложила фактическите обстоятелства, които счита за установени, доказателствата, въз основа на които ги приема, заедно с аргументирани съображения кои от доказателствените източници кредитира, и кои отхвърля. Констатирайки присъствието на всички обективни и субективни признаци на инкриминирания престъпен състав на чл. 115 НК, законосъобразно Варненският апелативен съд е потвърдил първоинстанционната осъдителна присъда. Съвсем правилно е отказал да удовлетвори искането на Т., релевирано и във въззивното производство - за преквалификация на престъплението по чл. 118 НК, доколкото по делото няма никакви доказателства за приемане на фактически обстоятелства, предпоставящи приложението на визирания по-леко наказуем престъпен състав. Наказанието, наложено на подсъдимата П. Т. е определено в законосъобразен и справедлив размер. Отчетени са обществена опасност на деянието и дейцата, подбудите, смекчаващите и отегчаващите обстоятелства, съгласно критериите на чл. 54 НК, както и реализирането на целите на наказанието, визирани в чл. 36 НК. Не са налице смекчаващи обстоятелства, които да не са били взети предвид, или тяхната относителна тежест да е била подценена. Няма основание наказанието да бъде индивидуализирано при условията на чл. 55 НК - по делото не са налице многобройни смекчаващи обстоятелства, а и никое от тях няма характера на изключително. Освен това не е налице в случая и втората кумулативна предпоставка - и най-лекото, предвидено в санкционната част на особената наказателноправна норма наказание (в случая - десет години лишаване от свобода), да се оказва несъразмерно тежко. В този смисъл, наказанието - единадесет години лишаване от свобода, е отмерено справедливо, при спазване принципа за съответствие на наказанието с извършеното престъпление, въплътен в нормата на чл. 35, ал. 3 НК. Проверяваният съдебен акт е законосъобразен и в гражданскоосъдителната му част. Обезщетенията за неимуществени вреди, присъдени в полза на двамата синове на пострадалата С. Ц. Б. и Б. Б., в размер на по 35 000 лв., също са определени справедливо, при отчитане и вярна оценка на претърпените от тях болки и страдания, в съответствие с критерия за справедливост по чл. 52 ЗЗД. Предвид гореизложеното, като намери, че жалбата на подсъдимата П. Г. Т. е изцяло неоснователна, ВКС прие, че съобразно правомощието си по чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, следва да остави в сила обжалваното въззивно решение. Воден от изложените съображения, и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение