Решение № 7495 от 28.7.2022 г. на ВАС, 5-членен състав

Производството е по реда на чл. 323, ал. 4 от Закона за съдебната власт (ЗСВ) във връзка с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Прокурорската колегия (ПК) на Висшия съдебен съвет (ВСС) и по касационна жалба на административен ръководител [длъжност] на [заличен текст] прокуратура срещу Решение 503/20.01.2022 г. постановено по адм. дело 13430/2020 г. по описа на Върховния административен съд (ВАС), Шесто отделение. С обжалваното решение е отменено решение на ПК на ВСС, взето на 15.05.2019 г. по т. 2 от Протокол 14 по дисциплинарно дело 11/2018 г., с което на Б. Атанасов [заличен текст]-[заличен текст] прокуратура ([заличен текст]) е наложено дисциплинарно наказание по чл. 308, ал. 1, т. 2 от Закона за съдебната власт (ЗСВ) намаляване на основното трудово възнаграждение от 15 на сто за срок от 8 месеца. В касационната си жалба ПК на ВСС излага съображения, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и необосновано касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Оспорва изводите на решаващия съд, че обжалваният акт е постановен при съществено нарушение на административнопроизводствените правила и в нарушение на материалния закон, с оглед приетото от него, че ПК на ВСС не се е мотивирала при вземане на решението по чл. 320, ал. 3 ЗСВ и не е направено разграничение на тежестта на нарушенията във фактическия състав. Излага подробни съображения в подкрепа на тези си твърдения. Моли обжалваното решение да се отмени и се постанови ново, с което жалбата на Б. Атанасов се отхвърли. Претендира разноски за настоящата инстанция. Касационният жалбоподател се представлява от юрк. Атанасова и юрк. Калчева. В касационната си жалба административен ръководител [длъжност] на [заличен текст] прокуратура излага съображения, че обжалваното решение е неправилно, като постановено в противоречие с материалния закон, необосновано и при допуснати нарушения на съдопроизводствените правила касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Оспорва изводите на съда, че при постановяване на решението на ПК на ВСС са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, материалноправните разпоредби и целта на закона. Моли обжалваното решение да се отмени. Касационният жалбоподател се представлява от прокурор Малинова. Ответникът по касация Б. Атанасов не изразява становище по касационните жалби. В съдебно заседание не се явява и не се представлява. След обявяване на делото за решаване, на 21.06.2022 г., от ответника по касация са постъпили писмени бележки. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационните жалби. Върховният административен съд, Петчленен състав, счита, че касационните жалби са процесуално допустими. Подадени са в законоустановения срок, от надлежни страни и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледани по същество касационните жалби са неоснователни. Производството по адм. дело 13430/2020 г. е по реда на чл. 226 АПК, след като с Решение 14953/03.12.2020 г. постановено по адм. дело 9954/2020 по описа на ВАС е отменено Решение 7661/17.06.2020 г. постановено по адм. дело 7272/2019 г. по описа на ВАС и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на съда. Указанията на касационната инстанция при новото разглеждане на делото са свързани с излагане на фактически установявания и правни изводи, касаещи установените в дисциплинарното производство нарушения. Решаващият съд, в изпълнение дадените му указания, въз основа на събраните по делото доказателства от фактическа страна е установил следното: В изпълнение на Заповед РД-04-325/25.10.2017 г. на главния прокурор на Република България, изменена със Заповед РД-04-358/10.11.2017 г. е проведена тематична ревизия в [заличен текст]. Ревизията е извършена в периода 30.10.2017 г. до 30.11.2017 г. и е приключила с Доклад 11055/2017 г., съдържащ констатации, че по конкретно изброени пет броя досъдебни производства (ДП) - 161/2017 г., 342/2015 г., 313/2016 г., 74/2005 г. и 341/2016 г. [длъжност]ят Б. Атанасов от [заличен текст] неоправдано е бездействал, както и че е налице неритмичност в проведеното разследване. Във връзка с т. ІІ, подточки 27, 28, 29, 30 и 31 от Доклад 11055/2017 г. административният ръководител на [заличен текст] е издал Заповед 432/15.02.2018 г. за образуване на дисциплинарно производство срещу Б. Атанасов за извършено дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 307, ал. 3, т. 2, предл. 2 ЗСВ, с която Атанасов е запознат на 20.02.2018 г. В хода на дисциплинарното производство е установено основание за налагане на наказание по чл. 308, ал. 1, т. 2 ЗСВ, което е от компетентността на ПК на ВСС. Със Заповед 1402/09.05.2018 г. административният ръководител на [заличен текст] е спрял дисциплинарното производство и е внесъл до ПК на ВСС предложение (изх. 151/10.05.2018 г.) за образуване на дисциплинарно производство за налагане на дисциплинарно наказание по чл. 308, ал. 1, т. 2 ЗСВ. По така постъпилото предложение (вх. 5364/14.05.2018 г.), на 14.05.2018 г., с Решение по т. 3.1. от Протокол 14 от заседание на ПК на ВСС, е образувано дисциплинарно производство 11/2018 г. срещу Б. Атанасов [длъжност] в [заличен текст] и е определен дисциплинарен състав (ДС). С разпореждане от 07.06.2018 г. председателят на ДС е насрочил на 10.07.2018 г. заседание по образуваното дисциплинарно дело 11/2018 г., за което Атанасов е бил уведомен на 14.06.2018 г. Дисциплинарният състав е провел няколко заседания на 10.07.2018 г., 04.10.2018 г., 14.11.2018 г. 16.01.2019 г. Преценил е като безспорна констатацията за неоправдано забавяне на пет броя досъдебни производства (ДП 161/2017 г. по описа на [заличен текст], пр. пр. 9436/2016 г. по описа на [заличен текст], ДП 342/2015 г. по описа на [заличен текст], пр. пр. 15057/2015 г. по описа на [заличен текст], 313/2016 г. по описа на [заличен текст], пр. пр. 18843/2016 г. по описа на [заличен текст], 74/2005 г. по описа на [заличен текст], пр. пр. 170/2005 г. по описа на [заличен текст] и 341/2016 г. по описа на [заличен текст], пр. пр. 18126/2014 г.) поради бездействие от страна на [длъжност]я Атанасов. С Решение ВСС-5586/05.02.2019 г. ДС е предложил на ПК на ВСС на [длъжност] Б. Атанасов да се наложи дисциплинарно наказание по чл. 308, ал. 1, т. 2 ЗСВ намаляване на основното трудово възнаграждение в размер на 15 на сто за срок от осем месеца за допуснати от него чрез бездействие, нарушения по чл. 307, ал. 3, т. 2 ЗСВ по водените от него ДП 161/2017 г., 342/2015 г., 313/2016 г., 74/2005 г. и 341/2016 г. На проведено на 15.05.2019 г. заседание на ПК на ВСС данните от дисциплинарното производство са докладвани, ведно с доказателствата, като пред ПК на ВСС са изслушани и възраженията на [длъжност] Б. Атанасов. С решение на ПК на ВСС по Протокол 14, т. 2 от заседание, проведено на 15.05.2019 г., взето с 9 гласа за , на Б. Атанасов [длъжност] в [заличен текст] е наложено дисциплинарно наказание по чл. 308, ал. 1, т. 2 ЗСВ намаляване на основното трудово възнаграждение в размер на 15 на сто за срок от осем месеца за допуснати от него нарушения по чл. 307, ал. 3, т. 2 ЗСВ: бездействие, което неоправдано е забавило производството по ДП 161/2017 г. по описа на [заличен текст], пр. пр. 9436/2016 г. по описа на [заличен текст], ДП 342/2015 г. по описа на [заличен текст], пр. пр. 15057/2015 г. по описа на [заличен текст], 313/2016 г. по описа на [заличен текст], пр. пр. 18843/2016 г. по описа на [заличен текст], 74/2005 г. по описа на [заличен текст], пр. пр. 170/2005 г. по описа на [заличен текст] и 341/2016 г. по описа на [заличен текст], пр. пр. 18126/2014 г. В хода на дисциплинарното производство е проведено извънредно атестиране на Б. Атанасов за периода 18.06.2013 г. до 20.05.2018 г. Изготвен е Единен атестационен формуляр (ЕАФ), който е връчен на Атанасов на 02.07.2018 г. Извънредното атестиране обхваща и две от досъдебните производства (ДП 313/2016 г. и ДП 341/2016 г.), които са предмет на образуваното преди това дисциплинарно производство. С решение по т. 33.1 на ПК на ВСС по Протокол 19 от заседание, проведено на 04.07.2018 г., във връзка с извършената извънредна атестация, на Б. Атанасов е поставена комплексна оценка Много добра . При така установеното от фактическа страна, за да отмени обжалваното решение на ПК на ВСС, решаващият съд от правна страна е приел, че при постановяване на решението е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила по отношение на мотивите и нарушение на материалния закон по отношение съставомерността на нарушението, квалификацията, вида и размера на дисциплинарното наказание. В тази връзка е възприел мотивите на състава постановил Решение 7661/17.06.2020 г. на ВАС по адм. дело 7272/2019 г. относно това, че за две от досъдебните производства ( 313/2016 г. и 341/2016 г.) са налице различни констатации на ПК на ВСС като кадрови орган и като административнонаказващ орган, като са налице противоположни констатации по едни и същи факти за поведението на [длъжност] Б. Атанасов по водените от него ДП ( 313/2016 г. и 341/2016 г.) във връзка с неговото атестиране и при ангажиране на дисциплинарната му отговорност. Приел е, че обжалваният акт е немотивиран, тъй като при проведеното обсъждане в ПК на ВСС няма обсъждане как при проведената атестация констатациите от проведената тематична ревизия са различни от констатациите в дисциплинарното производство. Решаващият съд е изложил и съображения, че са налице допуснати нарушения по отношение на съставомерността на нарушението, квалификацията, вида и размера на дисциплинарното наказание, тъй като при констатирани бездействия по пет досъдебни производства, липсва разграничение между тежестта на всяко едно от нарушенията във фактическия състав на нарушението. Посочил е, че по дисциплинарното дело липсват конкретни и безспорни доказателства указващи наличието на деяние бездействие, което неоправдано да е забавило производствата. Дисциплинарният състав безоснователно е приел, че нарушението е извършено по небрежност, което обективно е довело до трайно забавяне на разследването по петте досъдебни производства. Приел е, че е нарушена разпоредбата на чл. 309 ЗСВ и принципът на съразмерност. Решението е валидно, допустимо и правилно като краен резултат по следните съображения: Съгласно чл. 218, ал. 1 и ал. 2 АПК, в касационното производство съдът извършва проверка на обжалваното съдебно решение, съобразно посочените в жалбата негови пороци, като за валидността, допустимостта и съответствие на решението с материалния закон е длъжен да следи и служебно. Съдът преценява прилагането на материалния закон, въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд. По фактическите установявания на съда касаторите не спорят, поради което настоящата инстанция ги възприема. Спорът е по обосноваността на обжалваното решение и съответствието му с материалния закон. В касационната жалба на административния ръководител [длъжност] на [заличен текст] прокуратура не се сочат конкретни допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което този довод се явява бланкетен и предвид чл. 218, ал. 2 АПК, не следва да се обсъжда. Изводите на решаващия съд, че обжалваното решение е немотивирано не се споделят от настоящата инстанция. Съгласно чл. 320, ал. 7 ЗСВ решенията по ал. 3 и 4 се мотивират. За мотиви на решението се смятат и мотивите на решението на дисциплинарния състав, когато предложението му бъде прието, както и изказаните съображения от членовете на съответната колегия или на пленума на Висшия съдебен съвет. В случая ПК на ВСС е приела предложението на ДС, като видно от отразеното в протокола от проведеното на 15.05.2019 г. член на ПК на ВСС се е изказал в подкрепа на предложението на ДС. Действително две от досъдебните производства - 313/2016 г. и 341/2016 г. са били предмет и на извършената на [длъжност] Атанасов атестация за периода 18.06.2013 г. 20.05.2018 г. Фактът, че при атестирането е поставена оценка Много добра не може да доведе до извод, че решението на ПК на ВСС за ангажиране на дисциплинарната отговорност на [длъжност]я е незаконосъобразно като немотивирано, тъй като не са обсъждани посочените две ДП и поставената оценка при атестирането. Видно от посоченото на стр. 9 от ЕАФ при атестирането на [длъжност] Атанасов е отчетена констатацията на ревизиращия екип извършил в изпълнение на Заповед РД-04-325/25.10.2017 г. на главния прокурор на Република България ревизия на [заличен текст], че по ДП 161/2017, ДП 342/2015 г., ДП 313/2016 г., ДП 74/2005 г. и ДП 341/2016 г. разследването не е провеждано ритмично, поради което по показател Експедитивност и дисциплинираност поставената оценка е намалена. [длъжност]но резултатите от приключилата ревизия на [заличен текст] са отчетени и при атестирането на [длъжност]я. Дисциплинарният състав е обсъдил и петте ДП и е изложил мотиви защо приема, че е налице дисциплинарно нарушение по чл. 307, ал. 3, т. 2 ЗСВ. Дали мотивите му се подкрепят от доказателствата по дисциплинарната преписка и дали те обосновават налагането на дисциплинарно наказание, вкл. това по чл. 308, ал. 1, т. 2 ЗСВ е въпрос на материалната законосъобразност на акта, а не на изискването за мотивираност на същия. Необсъждането на резултатите от атестацията в хода на дисциплинарното производство в конкретния случай не е съществено нарушение на административнопроизводствените правила, което да е основание за отмяна на процесното решение, както е приел решаващият съд. В тази част решението му е необосновано. Атестацията обхваща по-дълъг период от време и при нея се преценяват различни показатели, посочени в Наредба 3 от 23.02.2017 г. за показателите и методиката за атестиране и критериите за отчитане степента на натовареност на прокурори и [длъжност]и и на административни ръководители и техните заместници. При решаване на въпроса за ангажиране на дисциплинарната отговорност на [длъжност] се преценява само дали конкретно поведение (вмененото дисциплинарно нарушение) обосновава налагането на дисциплинарно наказание. Дори и от вменените дисциплинарни нарушения да се изключат двете ДП, предмет и на атестацията, както е приел решаващият съд, това не води автоматично до отмяна на решението на ПК на ВСС, защото дисциплинарното обвинение обхваща и други ДП. Не би могла да се разграничава и тежестта на всяко едно от нарушенията (вероятно първоинстанцинният съд има предвид, че бездействието по всяко едно ДП е отделно нарушение) във фактическия състав на нарушението, защото бездействията по петте ДП са възприети от органа общо като дисциплинарно нарушение по чл. 307, ал. 3, т. 2 ЗСВ. Дисциплинарно нарушение е виновно неизпълнение на служебните задължения, както и накърняване престижа на съдебната власт чл. 307, ал. 2 ЗСВ. Дисциплинарните нарушения са посочени в разпоредбата на чл. 307, ал. 3 ЗСВ. Съгласно чл. 307, ал. 3, т. 2 ЗСВ дисциплинарно нарушение е действие или бездействие, което неоправдано забавя производството. За да е налице нарушение, основание за ангажиране отговорността на магистрат на това основание, е необходимо кумулативно да са налице и двете предпоставки визирани от разпоредбата, т.е. необходимо е да е осъществено действие или да е налице бездействие, които да са довели до забавяне на производството. Съдебната практика приема, че дисциплинарна отговорност на магистрата може да се ангажира само за действия или бездействия, които са във връзка с обезпечаване движението на производството и не са функция на правомощието на органа на съдебна власт да осъществява преценка на фактите и да тълкува и прилага закона. Преценката дали е осъществен съставът на чл. 307, ал. 3, т. 2 ЗСВ следва да се прави за всеки конкретен казус, съобразно неговата специфика и установените процесуални срокове. Дисциплинарно наказващият орган е този, който следва да установи и докаже както действието или бездействието, така и че именно те са довели до неоправдано забавяне на производството. В случая дисциплинарната отговорност на [длъжност] Атанасов е ангажирана за бездействие по пет конкретно посочени досъдебни производства. За всички ДП, бездействието по които е послужило за образуване на дисциплинарното производство, е посочено, че разследването не е провеждано ритмично, но липсва мотивираност на констатацията, че това бездействие неоправдано е забавило производството и съответно защо. Не е посочено какви точно действия е следвало на извърши [длъжност]ят и в какъв срок чл. 203 НПК не посочва конкретен срок, за да не се забави производството. Това от своя страна е довело до непроверимост на констатацията, че е налице неоправдано забавяне на производството. Тук следва да се отбележи, че в Решение ВСС-5586/08.05.2019 г. ДС е описал какво е приел за установено от фактическа и правна страна, но е видно, че е възприел констатациите в предложението на административния ръководител и доклада от извършената ревизия. Дисциплинарният състав не е извършил собствено разследване по дисциплинарното производство, каквото задължение му вменява чл. 318, ал. 3 ЗСВ. Съгласно тази разпоредба дисциплинарният състав, съответно пленумът на Висшия съдебен съвет, изяснява фактите и обстоятелствата по извършеното нарушение, като може да събира гласни, писмени и веществени доказателства, включително чрез делегиран свой член, както и да изслушва вещи лица, по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Дисциплинарният състав не е проверил самостоятелно фактите и обстоятелствата посочени в предложението на административния ръководител - [длъжност] на [заличен текст], които са послужили като основание за дисциплинарното обвинение и които са базирани на констатациите от извършената ревизия по заповедта на главния прокурор на Република България. Няма констатации базирани на самостоятелен анализ на сочените бездействия в петте ДП и съответно дали именно те са довели до неоправдано забавяне на производството. От ДС не са обсъдени и доводите на привлеченото към дисциплинарна отговорност лице и наведените от него твърдения и представените доказателства относно констатираните при извършената ревизия бездействия по конкретни ДП и причините за това. В решението на ДС са изброени представените от [длъжност] Атанасов доказателства, но те не са обсъдени. Не е обсъдено и отчетено, че примерно по ДП 161/2017 и наблюдаващият прокурор не е изпълнил стриктно задълженията си за ръководство и надзор върху разследването и съответно дали това не е причина за забавяне на ДП. Както се посочи по-горе констатирането на бездействие (както е в процесния случай) не е достатъчно за ангажиране на дисциплинарната отговорност. Какво е конкретното бездействие и до какво е довело то, следва да определи дисциплинарно наказващият орган. В случая това не е направено, поради което не може да се приеме, че са налице и двете предпоставки на чл. 307, ал. 3, т. 2 ЗСВ. В решението на ДС, съответно на ПК на ВСС, липсват констатации и мотиви относно натовареността на [длъжност] Атанасов и органа на съдебната власт. Такива констатации, макар и касаещи само натовареността на [длъжност] Атанасов, се съдържат в предложението на административния ръководител, по което е образувано дисциплинарното производство, но те не са проверени от ДС. Тези констатации са преповторени в решението на ДС. Не са обсъдени представените справки за натовареността на [заличен текст], съотношението на натовареността на [длъжност] Атанасов спрямо другите [длъжност]и в [заличен текст], общият брой на преписките възложени на [длъжност] Атанасов, тяхната фактическа и правна сложност, броя на преписките по които няма констатирано забавяне и доводите на [длъжност] Атанасов в тази връзка. Само при съпоставка между общия брой на ДП възложени на [длъжност] Атанасов, тяхната фактическа и правна сложност и броят на ДП при които е констатирано забавяне, може да се направи извод дали е налице бездействие, което е довело до неоправдано забавяне на производствата. Съобразно чл. 309, ал. 2 ЗСВ при определяне на вида и размера на дисциплинарното наказание за извършено нарушение по чл. 307, ал. 3, т. 1 и 2 се вземат предвид и индивидуалната натовареност на привлечения към дисциплинарна отговорност съдия, прокурор или [длъжност], както и натовареността на органа на съдебната власт, в който е извършено нарушението. Липсата на тази съпоставка води и до необоснованост на извода, че е налице виновно поведение (небрежност) от страна на [длъжност] Атанасов, за да се ангажира дисциплинарната му отговорност. Само виновно неизпълнение на служебните задължения е дисциплинарно нарушение. В случая субективният елемент за ангажиране на дисциплинарната отговорност не обоснован и не е доказан. Допуснатите нарушения от ДС, като помощен орган на дисциплинарно наказващият орган, са довели до незаконосъобразност на извода на ПК на ВСС за неоправдано забавяне на пет броя досъдебни производства - ДП 161/2017 г. по описа на [заличен текст], пр. пр. 9436/2016 г. по описа на [заличен текст], ДП 342/2015 г. по описа на [заличен текст], пр. пр. 15057/2015 г. по описа на [заличен текст], 313/2016 г. по описа на [заличен текст], пр. пр. 18843/2016 г. по описа на [заличен текст], 74/2005 г. по описа на [заличен текст], пр. пр. 170/2005 г. по описа на [заличен текст] и 341/2016 г. по описа на [заличен текст], пр. пр. 18126/2014 г. поради бездействие от страна на [длъжност]я Атанасов. Прокурорската колегия на ВСС е възприела мотивите на ДС, като също не е обсъдила, доколкото липсват изказвания на членовете ѝ, възраженията на [длъжност] Атанасов.