Решение № 14961 от 16.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9373/2011 г.

Решение № 14961 от 16.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9373/2011 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Панайот Генков Съдебното производство по чл. 210, ал. 1 във връзка с чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) е образувано по касационна жалба от "ПАПАС ОЛИО" АД против решение № 7667 от 1.VI.2011 г., постановено по адм. дело № 16474 от 2011 г. на трето отделение на Върховния административен съд. В касационната жалба се поддържа, че решението следва да се отмени като неправилно поради нарушение на приложимия материален закон и като необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответната страна - министърът на околната среда и водите, в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба, като намира решението за правилно като краен резултат, но не по изложените в него мотиви. Върховният административен съд - петчленен състав, като прецени допустимостта на жалбата, намира, че е подадена от надлежна страна, за която решението е неблагоприятно, и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е допустима. На основание предмета на касационната проверка по чл. 218 АПК съдът, като обсъди посочените в жалбата пороци на съдебното решение и провери служебно валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, намира, че жалбата е основателна по следните съображения: С обжалваното решение съдът в производство по чл. 145 във връзка с чл. 62, ал. 2, изречение последно от АПК, образувано по жалба на "Папас олио" АД, е упражнил контрол за законосъобразност на решение № 321 от 18.ХI. 2010 г. на министъра на околната среда и водите, с което е била допусната поправка на очевидна фактическа грешка в негово решение № 34 от 2.II.2010 г. относно заличаването от диспозитива на израза "считано от 16.VII.2007 г.". Преценявайки законосъобразността на оспореното решение съгласно чл. 146, ал. 1 АПК и на основанията за отмяна, поддържани от оспорващия, и въз основа на представените от страните доказателства, съдът е стигнал до извода, че жалбата е неоснователна. Този извод на съда е неправилен като незаконосъобразен. Стабилитетът на индивидуалните административни актове е един от основните принципи на административното право, имащ за цел да гарантира на гражданите и юридическите лица правна сигурност и защита, че административните органи няма да могат след влизането в сила на един такъв акт да го изменят или отменят. Поради това и законодателят е допуснал като изключение от това правило възможността на административния орган само при определени и строго формални условия да измени влязъл в сила административен акт - безсрочно, по чл. 62, ал. 2 от АПК, когато в него е допусната очевидна фактическа грешка, и в определен от закона срок - по чл. 99 от АПК, при наличие на седем хипотези, една от които съществено нарушение на изискването за законосъобразност. А очевидна фактическа грешна според теорията и практиката е налице само тогава, когато има явно несъответствие между формираната воля на административния орган, коментирана в мотивите за издаването на акта, и нейното външно изразяване в диспозитива му. В настоящия случай от събраните по делото писмени доказателства е било установено по безспорен начин, че "Папас олио" АД - касатор в настоящото производство, е бил титуляр на разрешително № 0037 от 30.V.2001 г., изменено с разрешително № 0037 от 1.VIII.2003 г. на министъра на околната среда и водите за водоползване на минерална вода - изключителна държавна собственост, от малмоваланжския водоносен хоризонт - сондаж № Р-169х. Със заявление № ПВ-1480 от 18.VI.2007 г., конкретизирано и допълнено със заявление № ПВ-1480 от 16.VII.2007 г., касаторът е поискал от административния орган да измени параметрите на това разрешително, като е представил всички изискуеми документи. През следващите две години административният орган не се е произнесъл по отправеното до него заявление. По повод отправена покана за доброволно изпълнение изх. № 26-00-1538 от 11.V.2009 г. касаторът е депозирал пред административния орган възражение вх. № 26-ПВ-1480 от 20.V.2009 г., с което е възразил на отправената покана с аргумент, че той преди две години е подал заявление за изменение на разрешителното му за водоползване, но през това време не е получил нито положителен, нито отрицателен отговор на своето искане, и от това бездействие търпи вреди. По повод на това възражение директорът на Басейнова дирекция "Черноморски район" е отправил питане до административния орган на какъв етап е преписката по отправеното заявление за изменение на разрешителното за водоползване, като изрично е посочил, че тя е следвало да бъде приключена през 2007 г. На това запитване този орган от системата на МОСВ е получил отговор с писмо изх. № 26-00-309 от 29.VI.2009 г., подписано от началника на отдел "ПВ" в дирекция "Управление на водите" при Министерството на околната среда и водите Асен Личев, в което се съобщава: "...подготвено е решение за изменение на разрешителното, считано от 16.VII. 2007 г., за годишно водно количество за водовземане 7000 куб. метра. Решението е на етап подпис от директора на дирекция "ПНАО". На 2.II.2010 г. министърът на околната среда и водите издал решение № 34, с което изменил, считано от 16.VII.2007 г., издаденото преди това разрешително № 0037 от 30.V.2001 г., изменено с разрешително № 0037 от 1.VIII.2003 г., съобразно параметрите, поискани от касатора със заявление № ПВ-1480 от 16.VII.2007 г. Това решение не е било обжалвано и е влязло в сила. С обжалваното решение № 321 от 18.ХI.2010 г. на основание чл. 62, ал. 2 от АПК, като преценил, че е допуснал очевидна фактическа грешка, изразяваща се в това, че действителната му воля, изразена в мотивите, не отговаря на външното й изразяване в диспозитива, административният орган сам изменил влязлото в сила решение № 34 от 2.II.2007 г., като постановил изразът "считано от 16.VII.2007 г." да се заличи. От анализа на тези обстоятелства може да се направи само един правилен извод - че за административния орган не са били налице основанията на чл. 62, ал. 2 от АПК за изменение на влязлото в сила решение № 34 от 2.II. 2010 г., тъй като в него не е била допусната очевидна фактическа грешка, изразяваща се в явно несъответствие между действителната воля, изразена в мотивите на решението, и външното й изразяване в диспозитива на същото. Това е така, защото от мотивите на измененото решение е видно, че то е издадено по повод заявление вх. № ПВ-1480 от 16.VII.2007 г. и никъде в него не е коментирано, че ще има действие от деня на издаването му, откъдето следва да се заключи, че административният орган е имал действителната воля да удовлетвори това искане от датата на неговото депозиране. Освен това съдържанието на писмо изх. № 26-00-309 от 29.VI.2009 г. на началника на отдел "ПВ" при МОСВ, което според теорията и практиката съставлява част от мотивите по издаването на административния акт, в което се съобщава на директора на Басейнова дирекция "Черноморски район" - орган от системата на МОСВ, "...подготвено е решение за изменение на разрешителното, считано от 16.VII.2007 г.", недвусмислено показва, че действителната воля на административния орган, изразена и в диспозитива, е била да измени процесното разрешително, считано от датата на подаване на заявлението - 16.VII.2007 г., а не считано от датата на издаване на решението. Настоящата инстанция не споделя мнението на тричленния състав, че след като процесуалният закон не предвиждал възможност на един индивидуален административен акт да се придаде обратно действие във времето, то измененият акт в тази му част бил недействителен и поради това било допустимо тази му незаконосъобразност да се поправи по реда на чл. 62, ал. 2 от АПК. Както се посочи по-горе, процедурата за изменение на влезли в сила решения поради допусната очевидна фактическа грешка е изключение от общото правило за стабилитет на административните актове и поради това тя следва да се прилага стеснително - т. е. само когато са налице законовите основания за това. Това разбиране се налага, тъй като за случаите, при които е допуснато съществено нарушение на някое от изискванията за законосъобразност на един влязъл в сила административен акт, който не е бил обжалван пред съда, за административния орган съществува възможност той да бъде отменен или изменен чрез процедура за възобновяване на административното производство по чл. 99 и следващите от АПК, а не по реда на чл. 62, ал. 2 от АПК. Следователно като е приел, че за административния орган са били налице предпоставките на чл. 62, ал. 2 от АПК за изменение на влязлото в сила решение № 34 от 2.II.2010 г. поради допусната от него очевидна фактическа грешка, и е отхвърлил жалбата против административния акт, с който той е изменил това решение на това основание, тричленният състав е постановил един незаконосъобразен съдебен акт, който следва да се отмени, и делото да се реши по същество, като се отмени като незаконосъобразно обжалваното решение № 321 от 18.ХI.2010 г. на министъра на околната среда и водите. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд - петчленен състав,