Решение № 515 от 8.12.2009 г. на ВКС по н. д. № 562/2009 г.

Решение № 515 от 8.12.2009 г. на ВКС по н. д. № 562/2009 г., III н. о., НК, докладчик съдията Вероника Имова Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия К, чрез защитника му - адвокат Г. Г. от Видинската адвокатска колегия, срещу нова присъда № 95/23.06.2009 г. на Видинския окръжен съд по в н о х д № 142/2009 г., с която е отменена присъда № 267/2008 г. по н о х д № 1241/2008 г. по описа на Районен съд - град В. В жалбата е въведено касационното основание за съществено процесуално нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК, довело до неправилно приложение на материалния закон - основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК. Твърди се, че в нарушение на принципа за формиране на вътрешното убеждение /чл. 14, ал. 1 НПК/, съставът на Видинския окръжен съд е постановил съдебния акт, като не е отчел предвиденото допустимо отклонение от 8 % за измерваната концентрация, съгласно чл. 781, ал. 1, т. 2 от Наредба за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол. Направено е искане, касационната инстанция да приложи правилно закона, като оправдае подсъдимия по обвинението за прест. по чл. 343б, ал. 1 НК. Пред ВКС, подсъдимият не се явява, редовно призован. Представлява го неговият з. - адвокат Г, който пледира, че неговият доверител е управлявал МПС с наличие на алкохол в кръвта, която не надхвърля предвиденото в чл. 343б, ал. 1 IIK от 1,2 промила. Тъй като деянието му е несъставомерно, моли неговият доверител да бъде оправдан от третата инстанция. Прокурорът дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на новата присъда в сила. Върховният касационен съд, за да се произнесе, съобрази следното: Жалбата е неоснователна. С цитираната първоинстанционна присъда, подсъдимият М е бил признат за невиновен по обвинението в това, че на 4.09.2008 г., в гр. В. е управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 на хиляда, а именно - 1,21 на хиляда, установена с техническо средство "Алкотест" - 7410 и е оправдан за престъпление по чл. 343б, ал. 1 НК. По съответен протест на прокурора, въззивният съд е отменил тази присъда и постановил нова, с която го признал за виновен по това обвинение и му наложил минимално допустимото за наказанието лишаване от свобода, съгласно чл. 39, ал. 1 НК - три месеца. Това наказание отложил условно, с тригодишен изпитателен срок, на основание чл. 66, ал. 1 НК. На основание чл. 343г НК на М. е наложено и наказание "лишаване от право да управлява МПС" за срок от една година. Настоящият състав намира за неоснователна тезата на защитата на подсъдимия, че са налице правни пороци при формиране на вътрешното убеждение на съда, постановил обжалвания съдебен акт, относно съставомерността на престъплението, за което подсъдимият е бил признат за виновен. В съответствие с изискванията на чл. 14, ал. 1 НПК, решението в тази насока е взето на основата на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото. Въззивният съд изрично се е спрял в съобразителната част на новата присъда, на възприетите от първата инстанция доводи на защита, във връзка с приложението на Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол /приета с Постановление № 239 на МС от 24.10.2003 г., обн. ДВ, бр. 98/7.11.2003 г./ и по конкретно на предвиденото допустимо отклонение от 8 % за измерваната концентрация, съгласно чл. 781, ал. 1, т. 2. Правилно е констатирано, че редът за проверка валидността на отчетената концентрация на алкохол в кръвта с техническо средства, е по реда на чл. 144 НПК, чрез експертиза. В конкретния случай, отказът на подсъдимия да предостави кръвна проба за изследване, е предопределил невъзможността това доказателствено средство да се използва, за да се разкрие обективната истина. Съдът е обвързан от задължението за служебно събиране на доказателства само тогава, когато извършването на процесуално-следствените действия е възможно. Именно във връзка с отказът на уличения в управление на МПС в пияно състояние, да се изследват за точната концентрация на алкохол в кръвта им, чл. 6 от Наредба № 30/27.06.2001 г., урежда тази хипотеза, като я изравнява с тези за отказ да се получи талон за изследване и неявяване в лечебно заведение. В тази разпоредба се предвижда, в някои от тези хипотези, установяването на наличието на алкохол да става с техническо средство, както правилно е приел и проверяваният съд. Ето защо, решението на предходната инстанция за признаване на подсъдимия за виновен в престъплението по чл. 343б, ал. 1 НК, поради доказано наличие на алкохол в кръвта му над 1,2 промила, е законосъобразно. То е взето при спазване на процесуалните изисквания за формиране на вътрешното съдийско убеждение. Не са налице касационните основания за отмяна на новата присъда, поради което същата следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение