Решение № 12091 от 14.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1560/2014 г.

Решение № 12091 от 14.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1560/2014 г., V о., докладчик председателят Андрей Икономов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 104, ал. 1 от Закона за държавния служител (ЗДСл). Образувано е по касационна жалба на директора на Агенция "Митници" (АМ), чрез процесуалния му представител, против Решение № 6982/13.11.2013 г., постановено по а. д. № 6002/2013 г. по описа на Административен съд София град (АССГ). Касационната жалба е подадена в срок и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. С обжалваното решение състав на АССГ е осъдил АМ да заплати на Костадин Методиев Златков от гр. Петрич, сумата 10062,00 лв. обезщетение по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл, за периода 28.12.2009 г. - 28.10.2010 г., ведно със законната лихва върху нея до окончателното й изплащане. Искът в частта до предявения размер от 10062,20 лв. е отхвърлен като неоснователен. АМ е осъдена да заплати на Златков и сумата 2086,45 лв. представляваща законната лихва за забава за периода 08.06.2011 - 12.06.2013 г. Недоволен, директорът на АМ обжалва решението. Счита същото за неправилно поради необосноваността и противоречието му със закона. Моли отмяната му, като претендира и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответната страна - Костадин Златков, чрез процесуалния си представител, счита касационната жалба за неоснователна. Разноски не претендира. Прокурорът дава становище за частична основателност на касационната жалба. Счита, че неправилно АССГ не е приспаднал изплатените обезщетения на Златков на основание чл. 106, ал. 2 от ЗДСл. Това обезщетение се явява изплатено на отпаднало основание, поради което подлежи на възстановяване. За да се произнесе по касационната жалба, Върховният административен съд, състав на Пето отделение (ВАС), прие за установено от фактическа страна следното: Касаторът оспорва приетата за установена от АССГ фактическа обстановка единствено в частта й, с която е прието, че за периода, за който е определено обезщетение на основание чл. 104, ал. 1 от ЗДСл на Златков, той не е полагал труд и няма никакви възнаграждения. Този довод за необоснованост се явява неоснователен. АССГ е направил справка от представените по делото копия на трудова и служебна книжка на ищеца и е установил, че в тях няма вписвания, следващи датата на незаконното му уволнение от АМ. Това обстоятелство е формирало извод на съда, че той действително не е работил на друго място и няма получени трудови възнаграждения. Законосъобразен е изводът, че отрицателният факт не следва да се доказва от страната, която го твърди, а от ответната такава. В случая, представителят на директора на АМ твърди възможността и вероятността за полагане на труд, но не доказва такъв, въпреки лежащата върху него доказателствена тежест. По изложените съображения доводът за необоснованост се явява неоснователен. При правилно установената фактическа обстановка, доводът за допуснато нарушение на закона се явява частично основателен. Безспорно между страните е, че след уволнението със Заповед № 10132/16.12.2009 г., Златков е получил обезщетения на основание чл. 106, ал. 2 в размер на 1995,20 лв., което е видно и от представения на л. 6 от делото фиш за заплатата му за м. март 2010 г. Това обезщетение е изплатено поради уволнението на служителя с отменената впоследствие заповед на директора на АМ. Т. е. то се явява изплатено на отпаднало основание и като такова подлежи на връщане. ВАС не възприема правните изводи на състава на АССГ относно значението на липсата на отговор, в който касаторът да направи своевременно възражението си за прихващане. Производството по делото се развива на основание АПК, поради което правилата на исковото производство по реда на ГПК се явяват неприложими. В тази насока впрочем е и постоянната практика на ВАС, изразена не само в цитираните от касатора решения. Доводът за допуснато нарушение на закона поради неизвършването на прихващане с изплатеното обезщетение по реда на чл. 106, ал. 4 от ЗДСл се явява неоснователен. Основанието за това обезщетение е недаване на предизвестие от страна на органа по назначаване, т. е. нещо различно от самото уволнение. По тази причина и предвид постоянната практика по въпроса на ВАС, този довод е неоснователен. По изложените причини, касационната жалба се явява частично основателна. Следва обжалваното решение да се измени, като от размера на присъденото на Златков обезщетение, се приспадне вече полученото от него такова на основание чл. 106, ал. 2 от ЗДСл, в размер на 1995,00 лв. Общо обезщетението следва да се определи в размер на 8067,00 лв., като искът до предявения размер от 10067,00 лв. се отхвърли. В останалата част решението се явява правилно и законосъобразно. По делото е направено искане от процесуалния представител на АМ за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. С оглед правните изводи на ВАС, то се явява частично основателно. За целите на процесуалната икономия, следва да се присъди възнаграждението и за двете съдебни инстанции. На основание чл. 143, ал. 4 АПК във вр. с чл. 8 и чл. 7, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1/2004 г. на Висшия адвокатски съвет за минималните размери на адвокатските възнаграждения и по компенсация, с оглед уважената част от касационната жалба, следва да се определи то в размер на 60,00 лв. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Пето отделение