Решение № 6577 от 1.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 1508/2021 г.

Решение № 6577 от 1.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 1508/2021 г., I о., докладчик съдията Петя Желева Производството e по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от на "Глейд хаус туризъм" ЕООД, с ЕИК: [ЕИК], чрез адв. Т. Д., срещу Решение № 217/03.12.2020 г., постановено по адм. дело № 232/2020 г. по описа на Административен съд (АС) - Ямбол, с което е отхвърлена жалбата на търговеца срещу Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 28/312/02705/301/04/01 от 21.07.2020 г., издаден от изпълнителния директор на Държавен фонд (ДФ) "Земеделие" - гр. София, с който на "Глейд хаус туризъм" ЕООД е установено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 58 354, 62 лева, представляващо окончателна подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ по Договор № 28/312/02705 от 06.10.2014 г. за отпускане на финансова помощ по мярка 312 "Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия" от Програмата за развитието на селските райони за периода (ПРСР) 2007-2013 г., подкрепена от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР). С решението в полза на ДФ "Земеделие" са присъдени разноски в размер на 3 236, 77 лева. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на оспореното решение, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касационните оплаквания за неправилност на решението на първоинстанционния съд са идентични с оплакванията, изложени в първоинстанционната жалба. На първо място се излагат съображения, че съдът неправилно е приел липса на допуснати съществени процесуални нарушения при издаване на АУПДВ, като в тази връзка се сочи, че доколкото процедурата по издаването на процесния АУПДВ е започнала след 07.01.2018 г., с оглед датата на влизане в сила на чл. 9 от Закон за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП), то за установяване по основание и размер на публични вземания на ДФЗ от вида на процесиите, приложим е редът по Закон за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ). По същество се оспорва извода на съда, че са налице неизпълнени нормативни и/или договорни задължения на ползвателя по чл. 46, ал. 1 от Наредба № 30 от 11.08.2008 г. В допълнение се посочва, че необосновано административният съд е приел, че е спазена процедурата за определяне на размера на подлежащата за възстановяване безвъзмездна финансова помощ, поради което АУПДВ е постановен в противоречие с чл. 27, ал. 7 и ал. 9 от ЗПЗП. Изразява се и убеждение, че Правила за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ, издадени от изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" не са част от сключения между страните договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ. В заключение се претендира отмяна на решението на АС - Ямбол, както и присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът – изпълнителният директор на ДФ "Земеделие" - гр. София, чрез процесуалния си представител адв. Х. М., взема становище за неоснователност на жалбата по съображения, изложени в писмен отговор. Претендира заплащане на разноски за касационната инстанция съобразно приложен списък на разноските по чл. 80 от ГПК. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Първо отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледанa по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Предмет на оспорване пред АС - Ямбол е бил АУПДВ № 28/312/02705/301/04/01 от 21.07.2020 г., издаден от изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" - гр. София, с който на "Глейд хаус туризъм" ЕООД е установено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 58 354, 62 лева, представляващо окончателна подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ по Договор № 28/312/02705 от 06.10.2014 г. за отпускане на финансова помощ по мярка 312 "Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия" от ПРСР 2007-2013 г., подкрепена от ЕЗФРСР. С оспореното в настоящото производство решение, АС - Ямбол е отхвърлил жалбата на "Глейд хаус туризъм" ЕООД и е осъдил търговеца да заплати на ДФ "Земеделие" разноски по делото в размер на 3 236, 77 лева. За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е приел, че оспореният АУПДВ е издаден от компетентен орган, в предвидената в закона писмена форма, при спазване на административнопроизводствените правила, при правилно приложение на материалния закон и съобразяване с целите му. На първо място административният съд е приел, че конкретният случай изцяло попада в приложното поле на изключенията по § 12, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗПЗП, обн. ДВ, бр. 2 от 2018 г. и чл. 96, т. 2 ЗПЗП, поради което е счел за неоснователен доводът в жалбата на "Глейд хаус туризъм" ЕООД, че е следвало да се проведе производство по ЗУСЕСИФ, което да приключи с налагане на финансова корекция, а не директно да се издава АУПДВ. Според съда за прилагането на този параграф е от значение датата на издаването на Наредбата, по реда на която се провежда кандидатстването и отпускането на помощта, а не датата на започване на производството по издаването на АУПДВ, като доколкото Наредба № 29 от 11.08.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка 312 "Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия" от ПРСР за периода 2007-2013 г. е издадена преди влизането в сила на ЗИД на ЗПЗП (ДВ, бр. 2/2018 г.), то производството по Наредбата се довършва по досегашния ред, тъй като е започнало със сключването на договора на "Глейд хаус туризъм" ЕООД на осн. чл. 31, ал. 2 от Наредба № 29 от 11.08.2008 г. на 06.10.2014 г., т. е. преди приемането на чл. 9б, т. 1 от ЗПЗП с изменението на закона от ДВ, бр. 2/03.01.2018 г. На следващо място АС - Ямбол е посочил, че съгласно чл. 16, ал. 2 от Наредба № 30 от 11.08.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Разнообразяване към неземеделски дейности" от ПРСР за периода 2007 г. - 2013 г., бизнес планът за разнообразяване на дейността трябва да доказва икономическа жизнеспособност и устойчива заетост, водещи до реализиране на целите по чл. 2. В тази връзка е преценил, че по делото не е установено, че тези цели са постигнати. Приел е за безспорно неизпълнението на заложеното в бизнес плана в т. 4. 12 от Договор № 28/312/02705 от 06.10.2014 г., съгласно който ползвателят е длъжен да извърши изцяло одобрената инвестиция в срока на договора и в съответствие с одобрения проект и таблицата на одобрените разходи, както и в т. 4. 18 - ползвателят е длъжен да спазва одобрения проект за срок от пет години. Счел е, че в приложения бизнес план бенефициерът е заложил както приходите от субсидираната дейност, така и броят и видът на работните места, които субсидираната инвестиция ще създаде и които са една от целите на мярка 312 от ПРСР. Мотивирал се е, че от приетите доказателства безспорно се установява, че изпълнението на заложените в бизнес плана приходи от подпомаганата дейност, изчислено средноаритметично за проверените години - 2016 г., 2017 г. и 2018 г., възлиза на 32, 62 % от заложените приходи за сочения период. Наред с това първоинстанционният съд е приел за установено неизпълнение на бизнес плана досежно заложените в бизнес плана работни места, като средно аритметично за три пълни финансови години 2016 г., 2017 г., 2018 г. изпълнението на заложените в бизнес плана 3 работни места - 1 бр. административен и 2 бр. производствен персонал, възлиза на 2, 33 заети лица, като в тази връзка е приел, че така констатираното неизпълнение на заложените в одобрения бизнес план параметри по отношение на устойчива заетост за период от 2 пълни финансови години (2016 г. и 2017 г.) представлява нарушение на поетите ангажименти и фиксираните задължения с точки 4. 12 и 4. 18 от договор № 28/312/02705 от 06.10.2014 г., във връзка с дадените определения в раздел IX "Други условия", т. 9. 1. буква "г" от същия договор и § 1, т. 19 от Допълнителните разпоредби на Наредба № 29 от 11.08.2008 г. Посочените обстоятелства довели съда до извода за недостатъчна икономическа жизнеспособност на инвестицията и неизпълнение на целите по чл. 2 от Наредбата, поради което са приети за правилно установени нарушения по т. 4. 12 и т. 4. 18 от договора, с което е осъществен фактическият състав на чл. 46, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 29 от 11.08.2008 г. Съдът е приел, че от Държавен фонд "Земеделие" - Разплащателна агенция са издадени и Правила за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и ал. 7 от ЗПЗП по мерките от ПРСР 2007-2013 г., като изчисляването на?размера на подлежащата на възстановяване финансова помощ за установените нарушения след окончателно плащане по проекта се извършва на база оторизираната по сключения договор със съответния ползвател финансова помощ, и размерите на подлежащата на възстановяване финансова помощ за видовете нарушения, допуснати от страна на ползвателите по мерките от ПРСР 2007 - 2013 г., са посочени в приложението към правилата, а при определяне на конкретния размер на подлежащата на възстановяване финансова помощ за съответния вид нарушение са отчетени тежестта, степента, продължителността и системността на нарушението при спазване на допълнителните пояснения за това, посочени в приложението. Във връзка с горното следва да се посочи, че според първоинстанционния съд окончателният размер на дължимата от ползвателя финансова помощ е правилно определен като най-високия измежду дължимите за всяко от допуснатите нарушения. Отделно от изложеното, с оглед представеното за първи път в хода на откритото срещу дружеството производство по издаване на АУПДВ, ЕР № 0364 от 15.02.2017 г. на ТЕЛК при II МБАЛ ЕАД гр. София с посочена дата на инвалидност 14.12.2016 г. и с оценка на работоспособността - 72% трайно намалена работоспособност на управителя на дружеството С. И., АС - Ямбол е приел неоснователни доводите на жалбоподателя, че неизпълнението на бизнес плана се дължи на форсмажорни обстоятелства. За да мотивира изводите си съдът е приел, че управителят С. И. не е изпълнител задължението си за писмено и незабавно уведомяване на Фонда след настъпването на обстоятелство от значение за изпълнението на договора, като в допълнение е посочил, че от една страна в ЕР на ТЕЛК липсвали посочени противопоказания за труд, а от друга общото заболяване не попадало в изчерпателно изброените в § 1, т. 27 от Допълнителните разпоредби на Наредба № 29/2008 г. хипотези на форсмажорни обстоятелства. Въз основа на тези правни изводи АС – Ямбол е приел, че оспореният АУПДВ е правилен и законосъобразен, и подадената жалба е отхвърлена като неоснователна. Решението е правилно постановено. Административният съд е изяснил напълно спора от фактическа страна и въз основа на преценката на относимите за настоящото производство факти е изложил обосновани изводи, които се споделят от настоящия касационен състав. Обжалваното решение е постановено при правилно приложение на материалния и процесуалния закон, като не са налице сочените в касационната жалба отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Неоснователни са доводите на касационния жалбоподател за допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила при издаване на АУПДВ, които не са отчетени от първоинстанционния съд. Законосъобразно процесният АУПДВ е издаден по реда на АПК по препращането на чл. 166 ДОПК, но не по изложените от АС - Ямбол съображения. В случая, соченото в АУПДВ фактическо основание за издаването му е относимо към третото алтернативно правно основание по чл. 27, ал. 7 ЗПЗП за установяване на дължимостта на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ с АУПДВ, издаден по реда на ДОПК, тъй като представлява неспазване на друго задължение от ползвателя на помощта, а не неспазване на критерий за допустимост или на ангажимент. Органът не е означил предварително елементите на одобрения проект, които представляват индикатор за изпълнението му, съответно - не е възприел неизпълнението на одобрени индикатори, като основание по чл. 70, ал. 1, т. 7 ЗУСЕСИФ за извършване на финансова корекция, та подлежащата на възстановяване финансова помощ да се установява с решение за налагане на финансова корекция по реда на чл. 73 ЗУСУСИФ. Без администрацията да е припознала размера на приходите от финансираната дейност като индикатор при одобряването на проекта, както и при проверката за изпълнението на задълженията по договора за отпускане на безвъзмездна финансова помощ, е недължимо идентифицирането на конкретното неизпълнение на задължение по договора като идентификатор при упражняването на съдебен контрол за законосъобразност на акта, установяващ публично държавно вземане заради неизпълнението. Щом не съществуват основанията по чл. 70, ал. 1, т. 1 – т. 9 от ЗУСЕСИФ, е неприложим редът за възстановяване на получената помощ с решение за финансова корекция на основание чл. 27, ал. 6 от ЗПЗП във връзка с чл. 73 ЗУСЕСИФ и липсват материалноправни пречки за установяване на публичното държавно вземане с АУПДВ по реда на ДОПК на основание чл. 27, ал. 7 ЗПЗП, като редакцията на разпоредбата я сочи като приложима за основания извън тези по ал. 6 на чл. 27 ЗПЗП. На следващо място, неоснователни са доводите на касационния жалбоподател за неспазване на процедурата за определяне на размер на подлежащата за възстановяване безвъзмездна финансова помощ. В съответствие с правомощията на изпълнителния директор на Разплащателната агенция, предоставени с чл. 27, ал. 9 ЗПЗП, със заповед № 03/РД/3218 от 08.08.2019 г. на изпълнителният директор на ДФ "Земеделие" – Разплащателна агенция са одобрени Правила за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и 7 от ЗПЗП по мерките от Програмата за развитие на селските райони 2007 - 2013 г., които заповед и правила подлежат на обнародване в "Държавен вестник". При определянето на размера на подлежащите на възстановяване средства съгласно чл. 46, ал. 2 от Наредбата са съобразени както вида, степента и продължителността на неизпълнението, така и системността на допуснатото нарушение на приложимото право на Европейския съюз, българското законодателство и сключения административен договор. Следва да се отбележи, че независимо от посоченото в касационната жалба обстоятелство, че Правилата не са част от сключения между страните договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, посредством същите не се извършва преценка на юридически факти - нарушения на задължения на бенефициерите по мерките от ПРСР и не се променят техните правни последици - възстановяване на неправомерно получена финансова помощ, както правилно е приел и първоинстанционният съд, като преди приемане на Правилата, обн. ДВ бр. 69/2019 г., видовете нарушения и правните последици от тях, представляващи основания за възстановяване на неправомерно изплатена финансова помощ са се установявали с Наредби по мерките от ПРСР. Правилата, съгласно чл. 27, ал. 9 от ЗПЗП, определят единствено размера на санкцията относно еднакви по степен, тежест и продължителност нарушения по чл. 27, ал. 6 и 7 от ЗПЗП по мерките от Програмата за развитие на селските райони 2007 - 2013 г., като в настоящия случай определеният с АУПДВ размер на подлежащата на възстановяване финансова помощ е правилно определен и съответства на т. 30 от Правилата. Тук е мястото да бъде посочено и че по валидността и законосъобразността на посочените правила е налице влязло в сила решение № 3618/10.03.2020 г. на Върховен административен съд, по адм. дело № 14154/2019 г., което е оставено в сила с решение № 15545 от 15.12.2020 г. на петчленен състав на Върховния административен съд по адм. д. № 8071/2020 г. Така постановеното решение № 3618/10.03.2020 г. съгласно чл. 193, ал. 2 АПК има действие по отношение на всички. Субективните предели на силата на пресъдено нещо на съдебния акт обвързват и страните по настоящето дело, независимо че същите не са участвали в производството по дело № 14154/2019 г. на основание чл. 193, ал. 2 АПК, а обективните предели се простират до законосъобразността и действителността на целия подзаконов нормативен акт. и на основание чл. 193, ал. 2 от АПК има действие спрямо всички. Правилен е извода на съда, че АУПДВ е съобразен с материалния закон. Неправилно касаторът ограничава обхвата на задълженията си по договора за отпускане на финансова помощ, като изключва от тях постигане на заявените в бизнес плана цели. Условията и редът за финансово подпомагане на проекти по мярка 312 "Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия" от ПРСР за периода 2007-2013 г., подкрепена от ЕЗФРСР са регламентирани в цитираната Наредба № 29 от 11.08.2008 г. Във всички наредби по прилагане на мерки от ПРСР за периода 2007 - 2013 г. се съдържат изисквания по отношение на бизнес плана, който трябва да доказва "икономическа жизнеспособност". Съгласно § 1, т. 19 от ДР на Наредба № 29/11.08.2008 г., "проект" по смисъла на наредбата е заявление за подпомагане, заедно с всички изискуеми документи, както и съвкупността от материални и нематериални активи и свързаните с тях разходи, заявени от кандидата и допустими за финансиране по ПРСР. Съгласно чл. 26, ал. 1 от Наредбата, кандидатите за финансово подпомагане подават в областната дирекция на фонда заявление за подпомагане по образец приложение № 5 и прилагат документите, указани в същото приложение. Член 16 от Наредбата поставя изискване всеки кандидат да представи бизнес план за разнообразяване на дейността по образец (приложение № 3) за период не по-малък от 5 години, който трябва да доказва икономическа жизнеспособност и устойчива заетост за период 5 години, а в случаите на строително-монтажни работи - за 10 години, водещи до реализиране на целите по чл. 2 от Наредбата. Съгласно легалната дефиниция, дадена в § 1, т. 6 от допълнителните разпоредби на Наредбата, "икономическа жизнеспособност" е генериране на доходи от дейността, гарантиращи устойчивост на предприятието за периода на бизнес плана. Във финансовата част на бизнес плана се залагат приходи и разходи по години за целия период на бизнес плана. Видно от Раздел IV. Финансово-икономически статус – приходи и разходи от бизнес плана, към чл. 16 от Наредбата, в част IV от образеца на бизнес плана кандидатът е задължен да опише приходната и разходна част от дейността. От съдържанието на бизнес плана с отразените в него данни, информация и предвиждания органите на Разплащателната агенция извършват преценка на изпълнението на нормативните условия за икономическа жизнеспособност по проектите за финансово подпомагане. От изложеното следва, че след като бизнес планът е неразделна част от проекта за финансиране, то и неизпълнението на заложения в него финансов резултат съставлява неизпълнение на самия проект. В настоящия случай неизпълнението се изразява в: 1) реализираните приходи са в размер на 32, 62 % средноаритметично за три пълни финансови години - 2016 г., 2017 г. и 2018 г. от заложените в бизнес плана финансови показатели за приходи от дейността, представляващо неизпълнение на одобрения проект под 50 % и над 20 % по смисъла на т. 30 от Правилата за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и 7 от Закона за подпомагане на земеделските производители по мерките от Програмата за развитие на селските райони 2007 г. – 2013 г., (обн. ДВ бр. 69/2019, в сила от 30.08.2019 г.); и 2) не са разкрити заложените в бизнес плана три работни места, което представлява неизпълнение на една от целите на мярката, като изчислено средноаритметично за всички пълни финансови години (2016 г., 2017 г. и 2018 г.) в дружеството са назначени 2, ЗЗ човека, което представлява неизпълнение на одобрения проект под 50 % по смисъла на т. 18 от Правилата за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и 7 от Закона за подпомагане на земеделските производители по мерките от Програмата за развитие на селските райони 2007 г. – 2013 г., (обн. ДВ бр. 69/2019, в сила от 30.08.2019 г.). Посочените обстоятелства са установени посредством извършени проверки, като същите, освен че съответстват и на останалите доказателства, се потвърждават и от назначената съдебно-икономическа експертиза, заключението по която е прието по делото и не е било оспорено от страните. Неизпълнението на заложените в одобрения бизнес план параметри безспорно представлява нарушение на поетите задължения, разписани в т. 4, 12 и т. 4. 18 от договор № 28/312/02705 от 06.10.2014 г. и има за последица съгласно чл. 46, ал. 1 от Наредба № 29 от 11.08.2008 г. и т. 8. 1 от договор № 28/312/02705 от 06.10.2014 г. връщане на вече изплатени суми заедно със законната лихва върху тях. При така събраните доказателства първоинстанционният съд е направил обоснован извод, че оспореният АУПДВ представлява валиден индивидуален административен акт, издаден от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма, при спазени административнопроизводствени правила, при наличието на материалноправните предпоставки и в съответствие с целта на закона. На основание гореизложеното следва да бъде прието, че решението на АС - Ямбол не страда от пороците, твърдени в касационната жалба и при условията на чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора, основателна е претенцията на ответника по касация за присъждане на разноски, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 2736, 77 лева, които следва да се присъдят в пълен размер при липса на възражение от касатора за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,