Решение № 120 от 7.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4744/2012 г.

Решение № 120 от 7.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4744/2012 г., I о., докладчик съдията Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационната жалба на Николай Александров Балкански с адрес: с. Владая, общ. Столична, област София, ул. "Пернишко шосе" № 7, подадена чрез процесуалния му представител адв. Тодоров, срещу решение № 384/25.01.2012 г. на Административен съд - София - град /АССГ/, постановено по адм. д. № 7655/2011 г. В касационната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на решението, поради неправилно приложение на материалния закон, съставляващо отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че е незаконосъобразен изводът на АССГ относно началния момент на дължимост на лихвата при възстановяване на надвнесен акциз за употребявани автомобили. Този извод противоречи на основополагащия принцип за примат на европейското законодателство спрямо националното. Тъй като се касае за недължимо събран акциз съгласно чл. 40, ал. 2 от ЗАДС /в сила до 1.01.2010 г./ в противоречие със забраната на чл. 110 от ДФЕС, то лихвата се дължи от момента на неправомерното му плащане. Претендира се отмяна на решението на АССГ и присъждане на разноски. Ответникът по касационната жалба - директорът на Агенция "Митници" оспорва същата чрез процесуалния си представител юрк. Станков. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, допустимостта, съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба като подадена в срок и от надлежна страна е допустима. Предмет на съдебен контрол в производството пред АССГ е било решение № 9700-0036/7.06.2011 г. на и. д. началника на Митница Столична, потвърдено с решение № 579/10.08.2011 г. на директора на Агенция "Митници", в частта му, в която е постановено, че лихвата по чл. 4 от ЗВНАУА върху възстановения надвнесения акциз в размер на 3 471.22 лв. се дължи за периода от влизането на закона в сила до окончателното плащане. Първоинстанционният съд правилно е определил спорния за страните по делото въпрос - от кой момент се дължи законната лихва по чл. 4 от ЗВНАУА - от момента на влизане на закона в сила, както е приел административният орган в оспорения акт или от момента, в който акцизът е бил внесен от жалбоподателя - 30.01.2007 г., каквато е тезата на оспорващия. Приел е, че доколкото в чл. 4 от ЗВНАУА е посочено само, че се дължи законна лихва без да е определен началният момент, то съгласно § 1 от ДР на закона следва да намерят приложение разпоредбите на ДОПК и по-конкретно чл. 129, ал. 6. Обсъдени са двете хипотези на чл. 129, ал. 6 от ДОПК - по изречение първо - недължимо внесени или събрани суми въз основа на акт на органи по приходите, които се възстановяват със законната лихва за изтеклия период и по изречение второ - в останалите случаи /извън първата хипотеза/ - със законната лихва от деня, в който е следвало да бъдат възстановени по реда на ал. 1 до 4. Тъй като лицето е подало акцизна декларация и въз основа на същата е било уведомено за дължимия от него акциз, то не е налице хипотезата на чл. 129, ал. 6, изречение първо от ДОПК. Акцизът следва да бъде възстановен със законната лихва от момента на възникване на основанието за това, а основанието е влизането в сила на ЗВНАУА. Правилни са изводите на АССГ, че преценката относно началния момент, от който се дължи законната лихва при възстановяване на недължимо внесен акциз, следва да бъде извършена според правилата на чл. 129, ал. 6 от ДОПК, доколкото в специалния закон липсва изрична уредба. Решенията на СЕС, постановени по идентични казуси, са подробно обсъдени в решение № 14771 от 23.11.2012 г. на ВАС, осмо отд. по адм. д. № 2689/2012 г. Видно от същите, държавите-членки са длъжни да възстановят събраните в нарушение на правото на Съюза данъци с лихва като компенсация за тяхната неналичност. В изпълнение на това тълкуване на общностното право е приета и нормата на чл. 4 от ЗВНАУА. Въпросът за определяне на периода на олихвяване на събраните в нарушение на правото на Съюза суми е предоставен за разрешаване при условията на процесуална автономия на държавите-членки. Съгласно принципа на равностойност, правилата, регулиращи възстановяването на събрани в нарушение на националното законодателство суми, следва да бъдат приложени и по отношение на възстановяването на суми, събрани в нарушение на правото на Съюза. Поради изложеното, неоснователни са доводите на касатора за неприлагането на решенията на СЕС по тълкуване на общностното право. Законосъобразен е и изводът на АССГ, че акцизът, който е възстановен, не е бил внесен или събран въз основа на акт на компетентния митнически орган, поради което не следва да се възстанови със законната лихва за изтеклия период, съгласно чл. 129, ал. 6, изр. първо от ДОПК, а със законната лихва от деня, в който е следвало да бъде възстановен, съгласно чл. 129, ал. 6, изр. второ от ДОПК. В редица свои решения ВАС е приел, че втората хипотеза на чл. 129, ал. 6 от ДОПК изисква реализиране на административно производство по възстановяването, което се инициира от заинтересованото лице. В случая, това е производството по чл. 7 и следв. от ЗВНАУА и законната лихва се дължи от датата на подаването на искането /решение № 13458 от 29.10.2012 г. по адм. д. № 57/2012 г., решение № 14086 от 8.11.2012 г. по адм. д. № 1112/2012 г. и др./. Тъй като оспореното пред АССГ решение № 9700-0036/7.06.2011 г. на и. д. началника на Митница Столична, потвърдено с решение № 579/10.08.2011 г. на директора на Агенция "Митници", в частта му, в която е постановено, че лихвата по чл. 4 от ЗВНАУА върху възстановения надвнесения акциз в размер на 3 471.22 лв. се дължи за периода от влизането на закона в сила до окончателното плащане /т. е. от по-ранен момент/, е влязло в сила като необжалвано по отношение на така определения период на дължимост на лихвата, то законосъобразно е потвърдено от първоинстанционния съд. При този изход на спора и на основание чл. 161, ал. 1, изр. последно от ДОПК на ответника по касация за настоящото производство следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размера до минималното възнаграждение за един адвокат, искането за което е своевременно направено. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,