Решение № 8041 от 22.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4666/2017 г.

Решение № 8041 от 22.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4666/2017 г., I о., докладчик председателят Йордан Константинов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.

С решение № 1583 от 13.03.3017 г., постановено по адм. д. № 12101/2016 г. Административен съд – София град, първо отделение, 39 - ти състав, е отменил Акт за прихващане и възстановяване (АПВ) № П – 22221716117962 – 004 – 001 от 03.08.2016 г., издаден от инспектор по приходите при ТД на НАП – гр. София, потвърден с решение № 1764 от 06.10.2016 г. на директора на Дирекция"Обжалване и данъчно-осигурителна практика"-гр. София по жалба на [фирма]-гр. [населено място] и е изпратил административната преписка за ново произнасяне и издаване на акт за прихващане и възстановяване при спазване на указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени с настоящето съдебно решение. С решението съдът е осъдил Д"ОДОП" – гр. София да заплати на жалбоподателя разноски по делото в размер на 1 950 лв.

Срещу постановеното решение е подадена касационна жалба от А. Г. Г. в качеството му на директор на Дирекция "Обжалване и данъчно осигурителна практика"-гр. София. В същата се прави оплакване, че решенето на административния съд е неправилно поради допуснати нарушение на материалния и процесуалния закон – отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат доводи в подкрепа на оплакванията. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Административен съд – София град. Претендира присъждане на разноски за двете инстанции.

Ответното по касационната жалба дружество [фирма]-гр. [населено място], представлявано от управителя П. Н., чрез пълномощника адв. С. В. взема становище за неоснователност на жалбата. Претендира присъждане на разноски за настоящата инстанция.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е основателна и следва да бъде уважена, като след отмяна делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на административния съд.

Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна, но не по съображенията изложени в нея.

С решението си Административен съд София град е отменил по жалба на [фирма] -[населено място] Акт за прихващане и възстановяване (АПВ) № П – 22221716117962 – 004 – 001 от 03.08.2016 г., издаден от инспектор по приходите при ТД на НАП – гр. София, потвърден с решение № 1764 от 06.10.2016 г. на директора на Дирекция"Обжалване и данъчно-осигурителна практика"-гр. София по жалба на [фирма]-гр. [населено място] и е изпратил административната преписка за ново произнасяне и издаване на акт за прихващане и възстановяване при спазване на указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени с настоящето съдебно решение. Първоинстанционният съд е описал подробно установената фактическа обстановка по време на проверката, събраните доказателства, възстановените суми от приходния орган, заключението на вещото лице по назначената в хода на делото съдебно-счетоводна експертиза. Изложени са мотиви, че процесният АПВ е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, че между страните няма спор за факти, а единствено по тълкуване и прилагането на закона. Като спорен момент в случая е посочено приложението на чл. 92, ал. 10 ЗДДС и по–специално от каква начална дата следва да се дължи лихва върху невъзстановения ДДС – дали от момента на подаването на съответната справка-декларация, каквато теза поддържа жалбоподателят, или от момента на издаване на ревизионен акт № 2171311023 от 19.03.2014 г., каквато теза поддържа приходния орган. Предвид обстоятелството, че страните не спорят относно размера на главницата /невъзстановения ДДС/, решаващият съд е приел, че съобразно разпоредбата на чл. 92, ал. 10 и чл. 129, ал. 6, изречение второ ДОПК, че началният момент, от който се дължи лихва върху невъзстановения ДДС е датата, на която е следвало да бъде възстановен данъка по този закон. Прието, че като незаконосъобразен АПВ следва да бъде отменен и административната преписка върната на органа по приходите за ново произнасяне по искането при спазване на указанията на съда по тълкуване и прилагане на материалния закон.

Решението на административния съд е не правилно поради множество допуснати съществени нарушения на процесуалния закон.

В касационната жалба се поддържат оплаквания за наличие на всички отменителни основания по чл. 209, т. 3 от ДОПК. Основните оплаквания на касатора се изразяват в това, че [фирма] не е попълнило клетка 80 в справката декларация по ЗДДС за времето от 04. 2008 г. до м. 04. 2009 г., с което да информира органа по приходите, че са налице обстоятелства по чл. 92, ал. 1, т. 4 ЗДДС, поради което органът по приходите законосъобразно е начислил лихва върху невъзстановения ДДС считано от датата на издаване на отменения по съдебен ред ревизионен акт и приемайки друго, първоинстанционният съд е приложил неправилно материалния закон.

При условията на чл. 218, ал. 2 АПК Върховният административен съд в качеството му на касационна инстанция следи служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон. При извършената служебна проверка настоящата съдебна инстанция намира за установено следното:

По делото липсва приложено искане с вх. № 53 – 03 – 1204/004.07.2016 г., подадено от [фирма] за възстановяване на невъзстановен ДДС и лихви за забава. Същото е описано в издадения АПВ и се посочва, че с него се претендира възстановяване на ДДС и лихви общо в размер на 15 720, 23 лв. за данъчни периоди 04/2008 г., м. 10/2008 и м. 11/2008 г., без да се разграничава претендиран размер на главница и лихви. Доколкото при условията на чл. 129, ал. 1 ДОПК прихващането или възстановяването може да се извършва по инициатива на органа по приходите или по писмено искане на лицето, в случая няма как да бъде извършена проверка относно това какви суми е поискало дружеството да му бъдат възстановени. Искането служи като основание да бъде стартирана процедурата по възстановяване или прихващане и определя пределите, в които следва да се произнесе административния орган. С оглед на него следва да бъде преценено и дали с издаденият АПВ искането се уважава или не. Последното пък обуславя правния интерес на лицето да оспорва АПВ в частта, с която не се уважава искането. В този смисъл липсата на искането лишава настоящата съдебна инстанция от възможността да извърши преценка за изложените обстоятелства и правния интерес на [фирма] от оспорване на АПВ.

От жалбата на [фирма] до директора на Д"ОДОП"-гр. София за оспорване по административен ред на АПВ/л. 21 от първоинстанционното дело/ се посочва, че издаденият АПВ се оспорва в частта му за изчисляване на лихви, като по същество оплакванията се изразяват във възпроизвеждане на текстовете на чл. 92, ал. 1, т. 4 и ал. 8 и 10 ЗДДС. Претендира се присъждане на лихви съобразно приложен лихвен лист.

Жалбата, с която е АПВ е оспорен по съдебен ред /л. 5 от първоинстанционното дело/, неправилно е посочено, че се оспорва решението на директора на Д"ОДОП", а не АПВ. От изложеното в жалбата е видно, че дружеството жалбоподател има претенция да му бъде заплатена лихва в общ размер на 8 614, 15 лв.

Актът за прихващане или възстановяване по своето естество представлява индивидуален административен акт. Поради това, освен на специалните изисквания за издаването му, уредени в разпоредбите на чл. 129 от ДОПК, той следва да отговаря и на общите изискванията за издаване на индивидуални административни актове, уредени в АПК. Едно от тези изисквания е това по чл. 59, ал. 2, т. 5 – да е издаден в писмена форма и да съдържа разпоредителна част, с която се определят правата или задълженията, начинът и срокът за изпълнението.

В конкретния случай, от приложения на л. 23 и 24 от първоинстанционното дело АПВ 22221716117962 – 004 – 001 от 03.08.2016 г. е видно, че с него се възстановяват следните суми:

• данък върху добавената стойност от 01.04.2008 г. до 30.11.2008 г. в размер на 18 840 лв.;

• законна лихва по чл. 129, ал. 6 ДОПК /чл. 92, ал. 10 ЗДДС за периода от 19.03.2014 г. /датата на издаване на посочения по-горе ревизионен акт/ до 03.08.2016 г. /датата на подаване на искането за възстановяване/ в размер на 7 009, 29 лв.;

• законна лихва по чл. 129, ал. 6 ДОПК /чл. 92, ал. 10 ЗДДС/ за периода от 01.04.2008 г. до 30.11.2008 г. /съобразно датите на подаване на справките декларация по ЗДДС/ в размер на 10 146, 92 лв.

Казано по друг начин, на [фирма] е възстановена не само лихвата от 7 009, 29 лв., но и лихва от 10 146, 92 лв. Последната не е коментирана нито от дружеството, нито при административното и съдебното оспорване.

С оглед на изложеното в жалбата до административния съд, следва да бъде прието, че АПВ е оспорен от жалбоподателя единствено в частта му относно определената лихва от 7009, 26 лв. В останалите две части – за главницата и за възстановената лихва от 10 146, 92 лв. АПВ е влязъл в законна сила като необжалван. Отменяйки го в тези части, Административен съд – София град е постановил едно недопустимо съдебно решение. При условията на чл. 221, ал. 3 АПК решението на съда следва да бъде обезсилено в тази му част и производството по делото следва да бъде отменено.

В останалата му отменителна част, както и в осъдителната му част за разноските, решението на съда следва да бъде отменено и при условията на чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК решението следва да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав.

При новото разглеждане след да бъде изискано и приложено по делото подаденото искане с вх. № 53 – 03 – 1204/004.07.2016 г., подадено от [фирма] за възстановяване на невъзстановен ДДС и лихви за забава.

След като между страните има спор относно размера на тази лихва, той е следва да бъде определен с решението /чл. 160, ал. 1 ДОПК/. Мотиви в тази насока не са изложени в оспореното решение. При определяне на размера на същата следва да бъде поставена допълнителна задача на вещото лице, като бъде съобразено, че АПВ е влязъл в сила в частта му относно размера на подлежащия на възстановяване ДДС.

Съдът следва да се произнесе и по възражението на приходния орган, че [фирма] не е попълнило клетка 80 в справката декларация по ЗДДС за времето от 04. 2008 г. до м. 04. 2009 г., с което да информира органа по приходите, че са налице обстоятелства по чл. 92, ал. 1, т. 4 ЗДДС, поради което органът по приходите законосъобразно е начислил лихва върху невъзстановения ДДС считано от датата на издаване на отменения по съдебен ред ревизионен акт.

При новото разглеждане на делото съдът следва да се произнесе и по разноските за водене на делото в настоящата инстанция – чл. 226, ал. 3 АПК.

Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 3 и чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,