Решение № 5340 от 16.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 10847/2012 г.

Решение № 5340 от 16.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 10847/2012 г., I о., докладчик съдията Бисер Цветков Производството е по гл. ХII на АПК. Образувано е по касационна жалба на началника на Митница Пловдив, представен от юрисконсулт Татяна Симеонова, против решение № 1717/17.07.2012 г., постановено по адм. д. № 150/2012 г. по описа на Административен съд - Пловдив, с което е отменено решение № 1924 от 27.12.2011 г., на началника на Митница Пловдив, с което на основание чл. 201, § 1 буква "а" и § 2 от Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета, във връзка с чл. 201, § 3 и чл. 214, § 1, чл. 232, § 1, б. "б" от Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета и чл. 59, ал. 2 от ЗДДС за стока за стока № 1 по ЕАД № 10BG003000Н0032704 от 10.03.2010 г. е определена нова митническа стойност в размер на 42 758.70 лева, и на "Садат" ООД е определен ДДС за довнасяне в размер на 4 593.14 лева, ведно със закъснителна лихва, считано от поставянето на стоките под режим - 10.03.2010 г. и е разпоредено извършване на корекции в съответните клетки по ЕАД. Оплакванията на касатора са за неправилност на съдебния акт поради нарушение на материалния закон. Отричат се изводите на съда за коректно посочване в ЕАД на митническата облагаема стойност и липсата поради това на основания за коригирането й от митническите органи. Иска се отмяна на съдебното решение и отхвърляне на жалбата срещу отменения с него административен акт. Ответникът - "Садат" ООД, чрез повереника си юрисконсулт Гацова, отрича основателността на касационната жалба. Претендира разноски по производството - юрисконсултско възнаграждение в размер на 845.86 лева. Заинтересованата страна ТД на НАП Пловдив не изразява становище по жалбата. Прокурорът от Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Като обсъди доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК съдът прие следното: Фактическите установявания на първостепенния съд са за извършено с ЕАД № 10BG003000Н0032704/10.03.2010 г. деклариране от жалбоподателят на стока № 1 - перилен препарат, непригоден за продажба на дребно, с нето тегло 44 000 кг, с държава на изпращане Турция и изпращач "BASER KIMYA SANAYI VE TIKARET A. S. " - гр. Истанбул, Турция за поставянето им под режим допускане за свободно обращение и крайно потребление. Декларираната митническа стойност е 10 120 евро или 19 793 лева, като са представени фактури № 331457-а и 331457-в от 3.03.2010 г. В обхвата на извършена проверка на митническата стойност по реда на международното митническо сътрудничество са представени от турската митническа администрация заверени копия на фактура серия С № 331457/3.03.2010 г. и митническа декларация за износ № 10330900ЕХ003025/5.03.2010 г. депозирани при износната операция, осъществена от турското дружество за жалбоподателя. Във фактурата са вписани условия на доставка CFR Пловдив и обща фактурна стойност 30 008 щ. д.; докато в представените от жалбоподателя фактури при оформяне на вноса условия на доставка е СРТ Пловдив, а общата фактурна стойност - 10 120 евро. С оспореното решение № 1924/27.12.2011 г. началникът на Митница Пловдив е определил нова митническа стойност на стоката (взимайки предвид получената от турската митническа администрация фактура серия С № 331457/03.03.2010 г.) 30 008 щ. д, приравнена на 42 758.70 лв. по курса за митнически цели на щатския долар към момента на регистриране на ЕАД - 1,42491 лв. Възложеното на титуляра на режима задължение е за доплащане на ДДС в размер на 4 593.14 лв. и лихва от датата на поставяне на стоката под режим (10.03.2010 г.) до датата на пълното погасяване на задължението. При проверката по чл. 168 във вр. с чл. 146 от АПК съдът е признал компетентността на издателя на административния акт. След разяснения относно доказателствената тежест, е отнесъл към дължимата доказателствена активност на администрацията установяването на различна от посочената в ЕАД митническа стойност като действително договорена. Прието е, че след като декларираната митническа стойност не е приемлива, митническата администрация е следвало да я определи по реда на чл. чл. 30 от Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета от 12 октомври 1992 г. относно създаване на Митнически кодекс на Общността. Решение е правилно. С чл. 29, § 1 от МКО, респективно чл. 35 от ЗМ, е установено правилото, че митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, а именно - платената или подлежащата на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Общността, коригирана при необходимост в съответствие с разпоредбите на членове 32 и 33, при условията, визирани в букви "а" - "г". По делото няма данни, че митническата стойност е определена от митническите органи според чл. 30, § 1 и сл. от МКО, респективно чл. 36 и сл. от ЗМ. Несъгласието на митническия орган с договорната стойност по фактурата сочи на тезата му, че стойността по чл. 29, § 1 от Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета от 12 октомври 1992 г. относно създаване на Митнически кодекс на Общността (МКО) не е приемлива. Вместо да коригира МОС по цитираните по-горе разпоредби, администрацията е приела друга договорна стойност, без да има данни за съгласието на вносителя с нея. Следователно изводът на административният съд, че износната декларация и приложената към нея фактура във варианта, приложен към тази декларация, са недостатъчни, за да бъде определена от митническите органи митническа стойност, различна от декларираната, е законосъобразен. Фактурата, издадена от износителя, както и квитанция за плащане на фактурираната стойност, посочена в ЕАД, представените документи за установени между износителя и вносителя договорни отношения, са достатъчни за установяване, че декларираната от "Садат " ООД митническа стойност е установената за плащане и реално платената цена, в която са включени и транспортните разходи до Пловдив, поради посочено условие "СРТ Пловдив". Условието СРТ - Carriage Paid To (транспорт платен до) е приложимо за всички видове транспорт и сочи на задължението на продавача да избере превозвач и да му предаде стоката, както и да заплати превоза до избраната дестинация. Съществена е отликата му от условието CFR - Cost and Freight (стойност и навло), което е приложимо само за воден транспорт и очевидно няма как да има за крайна дестинация гр. Пловдив. Съдът основателно е приел, че при така събраните доказателства, подлежащата на плащане цена, представляваща договорната цена и митническата стойност по чл. 29 от МКО е съответна на декларираната от жалбоподателя равностойност на 10 120 евро. Липсват правни и логически основания да се ценят представените пред турската митническа администрация митническа декларация и фактура за сметка на дискредитирането на тези представени от ответника по касация в националното административно производство. Съответно на изискванията за главно пълно доказване е установяването, извършено от титуляра на режима с представените фактури и удостоверяващата факта на плащането по тях квитанция. В първоинстанционното производство са представени и писмени доказателства за отразяване на доставката на стоката в счетоводството на "Садат" ООД. Битието на счетоводните записвания като доказателствен източник е несъмнено при действието на чл. 51 от ДОПК и чл. 182 от ГПК. С оглед разпределението на тежестта на доказване върху административния орган пада обвързаността да докаже наличието на фактическите и правни основания за издаване на акта си, т. е. че платената или подлежаща на плащане цена е 30 008 щатски долара - различна от определената по реда на чл. 29, § 1 от МКО и декларираната. По делото такива доказателства не са представени - няма платежни нареждания или данни за осчетоводени плащания в по-голям размер от посочения, не е правена проверка в счетоводството на вносителя нито е ангажирана експертиза за установяване осчетоводяване на плащането, не са оспорени по съответния процесуален ред квитанцията за плащане и договора установяващи декларираната митническа стойност. По изложените съображения Върховният административен съд намира, че незаконосъобразно и немотивирано е определена нова митническа стойност по реда на чл. 29, § 1 от МК, респективно чл. 35 от ЗМ, различна от декларираната. АС Пловдив не е обективирал изводи относно предпоставките за установеното от администрацията задължение за лихви /очевидно заради акцесорния характер на вземането за лихва и отреченото съществуване на главното вземане/. Вън от горното, в съответствие с чл. 56 от ЗДДС субекти на задължението за начисляване на данъка при вноса са митническите органи /освен хипотезата на начисляване от вносителя по чл. 57 от ЗДДС/, като размерът на данъка се взема под отчет по реда, определен за митническото задължение. Начисляването е съобразено със спецификата на възникване на данъчното събитие и настъпването на изискуемостта на данъка при вноса, които съвпадат с датата на възникване на задължението за плащане на вносни митни сборове на територията страната или когато е било дължимо възникването, дори при несъществуващо задължение или такова с размер нула /чл. 54, ал. 1 отЗДДС/. Плащането на начисления ДДС се извърша по реда и в сроковете за заплащане на митните сборове /чл. 60, ал. 1 от ЗДДС/, а по правилото на чл. 59, ал. 2 от ЗДДС задължението за лихва върху данъка възниква в случаите, когато според митническото законодателство лихва се дължи върху митните сборове. Разпоредбата на чл. 201, § 1, б."а" и § 2 от Регламент № 2913/1992 г. на Съвета /Митнически кодекс на Общността (МКО) обвързва възникването на вносно митническо задължение с допускането за свободно обращение на стока, подлежаща на облагане с вносни сборове, като митническото задължение възниква от момента на приемане на митническата декларация. По правилото на чл. 217, § 1 от МКО размерът на вносните сборове, който произтича от дадено митническо задължение, трябва да бъде изчислен незабавно в момента, в който митническите органи разполагат с необходимите данни и да бъде вписан в счетоводните документи или на друг носител на счетоводна информация, което представлява вземане под отчет /аналогична е разпоредбата на чл. 205, ал. 1 от ЗМ/. Длъжникът, на основание чл. 221, § 1 от МКО, следва да бъде уведомен за размера на сборовете по подходящ начин, веднага след като този размер бъде взет под отчет. По силата на чл. 222, § 1, б."а" от същия акт на вторичното право на ЕС, размерът на сборовете, за които е извършено уведомяването по чл. 221 трябва да бъде заплатен от длъжника в срока, който му е определен с поканата. Съгласно чл. 232, § 1, б. "б" от МКО, когато размерът на сборовете не е платен в определения срок, се събира лихва за забава, начислена върху размера на сборовете, като нейният размер не може да бъде по-висок от лихвата за кредит. Без да има данни за взимане на задължението на "Садат" ООД под отчет и за отправяне на покана длъжникът не е изпаднал в забава. В контекста на изложеното оспореното решение следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора на ответника се дължат сторените по делото разноски за тази инстанция - арг. от чл. 143, ал. 3 от АПК. Дружеството е представлявано от юрисконсулт и му се следва присъждане на адвокатско възнаграждение /вж. чл. 78, ал. 8 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК/ в размерите по чл. 8 във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения - 845.86 лева. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, първо отделение,