Решение № 290 от 25.06.2014 г. на ВКС по н. д. № 820/2014 г.

Решение № 290 от 25.06.2014 г. на ВКС по н. д. № 820/2014 г., III н. о., НК, докладчик съдията Севдалин Мавров Производството е по реда на глава ХХХIII НПК. В срок е постъпило допустимо искане от главния прокурор за възобновяване на НОХД № 339/14 г. по описа на Варненския районен съд и отмяна на постановеното по реда на чл. 384 НПК определение от 5.02.14 г., с което е одобрено споразумение спрямо осъдения Е. К. След отмяна на определението се иска връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на РС - гр. Варна. Посочено е основанието по чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК - нарушение на закона. Искането се поддържа в съдебно заседание. Защитата пледира за неоснователност на искането. Изтъква, че съдът се е съобразил с волята на страните. Моли да се остави без уважение. Върховният касационен съд, като взе предвид постъпилото искане, посочените с него доводи и становищата на страните, намира следното: С цитираното определение съдът, на посоченото по-горе основание, е одобрил споразумение за решаване на делото, постигнато между РП - гр. Варна, осъдения Е. К. и неговия защитник. К. се е признал за виновен за извършено престъпление по чл. 343б, ал. 1 НК. При условията на чл. 54, ал. 1 НПК съдът е одобрил наказание ТРИ месеца лишаване от свобода, с приложението на чл. 66, ал. 1 НК за срок от три години, както и лишаване от правоуправление на МПС за седем месеца, съгласно чл. 343г НК, със зачитане на времето, през което К. е бил лишен от това право, считано от 18.01.14 г. При одобряване на споразумението съдът не се е съобразил със съдебното минало на осъдения и разпоредбата на чл. 382, ал. 7 НПК. Видно от приложеното по делото свидетелство за съдимост К. е осъждан шест пъти за извършени престъпления от общ характер. Последното му осъждане е с присъда от 10.05.10 г., постановена по НОХД № 1956/10 г. на РС - гр. Варна, влязла в сила на 26.05.10 г., за извършено престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. чл. 195, ал. 1, т. 1, вр. чл. 194, ал. 1 НК. Наложено му е наказание две години и единадесет месеца лишаване от свобода, търпимо при строг режим. Към момента на извършване на деянието по делото, което се предлага да се възобнови - 18.01.14 г., К. е бил осъждан по смисъла на чл. 66, ал. 1 НК, което е било пречка да се приложи спрямо него института на условното осъждане. Страните, постигнали споразумението, както и одобряващият го съд е следвало да се съобразят с това обстоятелство. Съгласно задължението си по чл. 382, ал. 7 НПК, съдът е бил длъжен да предложи промени в споразумението на осн. чл. 384, вр. чл. 382, ал. 2 НПК или да откаже да го одобри на осн. чл. 382, ал. 8 НПК. Одобреното споразумение с отложено изпълнение на наказанието лишаване от свобода противоречи на чл. 66, ал. 1 НК, поради което е реализирано основанието за възобновяване на делото по чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК и отмяна на определението с връщане за ново разглеждане. При посочените съображения искането на главния прокурор е ОСНОВАТЕЛНО. Водим от горното и на осн. чл. 425, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение,