Решение № 7 от 3.01.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7333/2024 г.

Решение № 7 от 3.01.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7333/2024 г., VIII о., докладчик председателят Бисерка Цанева Производството е по реда на чл. 208 – чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на С. З. К., подадена чрез адв. Орманов, против решение № 1125 от 05.06.2024 г., постановено по адм. дело № 467/2023 г. на Административен съд – Сливен, в частта, с която е отхвърлена жалбата му против акт за прекратяване на ангажимент по мярка 10 "Агроекология и климат" от ПРСР 2014-2020 за кампания 2023 г. и за установяване на публично държавно вземане с изх. № 01-6500/4713#2 от 24.11.2023 г., издаден от зам. изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" /ДФ3/, с който е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 14 712, 31 лв. В жалбата са изложени доводи за неправилност и необоснованост на съдебното решение, поради нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът изразява становище, че съдът погрешно е извел извод, че не са налице форсмажорни обстоятелства, които са довели до невъзможност да бъде изпълнен поетият ангажимент. Искането е за отмяна на решението и на акта, алтернативно връщане на делото за ново разглеждане от първоинстанционния съд. Претендира разноски по делото за двете инстанции. Прилага писмени бележки. Ответникът – зам. изпълнителен директор на Държавен фонд "Земеделие" /ДФ3/, не изразява становище по същество на касационната жалба. Представителят на Върховна прокуратура на Република България дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 от АПК, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна, по следните съображения: С оспорения акт с изх. № 01-6500/4713#2 от 24.11.2023 г., издаден от зам. изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" /ДФ3/, на основание чл. 18, ал. 3, т. 1 и ал. 4, буква "а" и чл. 8, ал. 2 от Наредба № 7 от 24.02.2015 г., чл. 59, ал. 1 и ал. 2 от АПК във вр. с чл. 165 и чл. 166 от ДОПК и чл. 20а, ал. 1 от Закона за подпомагане на земеделските производители на С. К. е определено за възстановяване публично държавно вземане в размер на 14 712, 31 лв., представляващо изплатена субсидия по мярка 10 "Агроекология и климат" от Програма за развитие на селските райони (ПРСР) за периода 2014-2020 г., направление "Опазване на застрашени от изчезване местни сортове, важни за селското стопанство". За да отхвърли жалбата, първоинстанционният съд е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен административен орган, при спазване на изискванията за форма и административнопроизводствените правила. Отговорил е подробно на всички възражения на оспорващия, които се споделят от настоящата инстанция. Възложил е съдебно-техническа експертиза, установяваща по категоричен начин неподаването от К. на заявление за кампания 2023, както и е изслушал свидетелските показания на св. Р. и св. Т.. Относно материалната законосъобразност на акта - съдът е изложил мотиви, че са налице както фактическите основания, така и правните такива, тъй като безспорно е доказано, че С. К. не е подал заявление за плащане за 2023 г. за цялата референтна площ, поради което са налице материално-правните предпоставки на чл. 8, ал. 2 и чл. 18, ал. 3, т. 1 от Наредба № 7 от 24.02.2015 г., в резултат на което за ползвателя са настъпили правните последици да върне изплатеното плащане по направление "Опазване на застрашени от изчезване местни сортове, важни за селското стопанство". Въз основа на изложеното е приел, че процесният акт е законосъобразен и жалбата срещу него като неоснователна е отхвърлена. Решението е валидно, допустимо и правилно. Първоинстанционният съд е изяснил относимата фактическа обстановка след обсъждане на представените по делото доказателства и обстойно е мотивирал правните си изводи. На основание чл. 221, ал. 2, изр. второ АПК /в сила от 01.01.2019 г./ ВАС в настоящия си акт препраща към мотивите на първоинстанционния съд, които възприема като свои. Правилни са изводите на съда, че оспореният акт е издаден от компетентен орган в условията на делегация и същият представлява валиден индивидуален административен акт, издаден в предвидената от закона писмена форма, при спазени административнопроизводствени правила, при наличието на материалноправните предпоставки и в съответствие с целта на закона. Съгласно чл. 166, ал. 1 от ДОПК установяването на публични вземания се извършва по реда и от органа, определен в съответния закон. В случая са налице правните основания за издаване на акт по чл. 8, ал. 2 и чл. 18, ал. 3, т. 1 от Наредба № 7 от 24.02.2015 г., тъй като е доказано по категоричен начин, че в полза на С. З. К. е извършено плащане с цел подпомагане по мярка 10 "Агроекология и климат" от ПРСР 2014 - 2020 г. и поетият агроекологичен ангажимент по мярка 10 за кампания 2023 г. е прекратен с влязъл в сила административен акт, в резултат на което за касатора е възникнало задължение да възстанови получената финансова помощ за това направление. Размерът на публичното държавно вземане е определен в съответствие с разпоредбата на чл. 18, ал. 4, буква "а" от Наредба № 7 от 24.02.2015 г., както правилно е приел административният съд. По делото не е било спорно, че общата изплатена сума през годината, предхождаща прекратяването на ангажимента, е в размер на 14 712, 13 лв. Доколкото същият е прекратен за кампания 2023 г., която се явява втората година, подлежащата на възстановяване сума следва да се определи в размер на 100 % от получената финансова помощ, а именно 14 712, 13 лв. Неоснователно е основното възражение на касатора, обосновано с твърдение за наличието на форсмажорни или изключителни обстоятелства, довели до неподаване на заявлението за кампания 2023. В случая, както правилно е приел съдът въз основа на заключението на СТЕ и изслушаните свидетелски показания, не е доказано наличие на основание за приложение на чл. 18, ал. 5 от Наредба № 7 от 24.02.2015 г., тъй като съзнателно К. не е подал заявление за плащане за кампания 2023 г. Действително се установява, че са били налице технически грешки по отношение на 4-5 имота по време на подаване на заявлението, но вместо те да бъдат отстранени, заявлението е подадено за други направления, но не и за мярка 10, за която касаторът е поел 3 годишен ангажимент. Наличието на технически грешки по време на подаване на заявлението не представлява форсмажорно или изключително обстоятелство по смисъла на чл. 2, § 2 от Регламент (ЕС) № 1306/2013 г. вр. § 1, т. 8 от Наредба № 7 от 24.02.2015, в която дефинитивна разпоредба са уредени случаите, в които за целите на финансирането, управлението и мониторинга на ОСП "непреодолима сила" и "извънредни обстоятелства" могат да бъдат признати. В случая неизпълнението на нормативно предвиденото задължения за подаване на заявление за плащане (чл. 8, ал. 2 от Наредба № 7 от 24.02.2015 г.) е установено по безспорен начин, като не са ангажирани каквито и да е доказателства за наличие на форсмажорни или изключителни обстоятелства, довели до същото. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение не е засегнато от пороци, съставляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК и следва да се остави в сила. С оглед изхода на делото и липсата на предявена претенция за присъждане на разноски от ответника, такива не следва да се присъждат с настоящето решение. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,