Решение № 6045 от 26.05.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1724/2020 г.

Решение № 6045 от 26.05.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1724/2020 г., VIII о., докладчик председателят Маруся Димитрова Производство по чл. 160, ал. 6 от ДОПК и чл. 208 и сл. от АПК. Касаторът Директора на Дирекция "ОДОП"-Пловдив моли да бъде отменено решение № 961/27.12.2019 г. по адм. д. № 653/2019 г. на АС-Пазарджик, с което е отменен РА № Р-16001318004501-091-001/7.02.2019 г. на ТД на НАП-Пловдив като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния закон и процесуалния закон, решението било недопустимо поради допуснати съществени процесуални нарушения. Съображения излага в жалбата и в писмено становище. Моли РА да бъде потвърден и да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции по 1750 лв и разноски 81, 11 лв. Ако се претендират разноски за адвокатско възнаграждение за другата страна над минималния размер моли да се счита за прекомерно. Ответникът по касационната жалба Д. Благов по съображения в писмен отговор и в защита по същество моли решението като правилно да бъде оставено в сила, като му бъдат присъдени разноски за касационната инстанция. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, VIIІ отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима и подадена в срок, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение административният съд е отменил РА № Р-16001318004501-091-001/7.02.2019 г. на ТД на НАП-Пловдив, с който са определени задължения за данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2014 г. – 2016 г. общо 3265 лв с 876, 99 лв лихви общо. Съдът е обсъдил подробно събраните по делото доказателства и е направил законосъобразни правни изводи за неправилно определена данъчна основа от органите по приходите в РД и РА, след проведена по общия ред ревизия за периода 2014 г. – 2016 г. За данъчна основа за 2014 г. – 2016 г. са приети годишните превишения на разходите над приходите на ревизираното лице, което според констатациите в РД представлява доходи от други източници по чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ, които са облагаеми. Съгласно чл. 123, ал. 1, т. 2 от ДОПК представляват облагаем доход разходите на лицето, които явно и съществено превишават размера на декларираните получени средства. Законосъобразно съдът е приел, че презумпцията по чл. 123 от ДОПК е приложима само в ревизионни производства, проведени по реда на чл. 122 и сл. от ДОПК, поради наличие на обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 1 – 7 от ДОПК, докато за периода 2014 г. – 2016 г. ревизията е протекла по общия ред. В производство по общия ред превишението на разходите над приходите на ревизираното лице не може да се отнесе към други доходи по чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ, предвид приложното поле на чл. 123, ал. 1 от ДОПК - в случаите по чл. 122, ал. 1 при определянето на основата за облагане по чл. 122, ал. 2 от ДОПК. Превишението на разходи над приходи в ревизия по общия ред може да послужи като основание за преминаване към ревизия по чл. 122 и сл. от ДОПК на основание чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК, но не установява доход от друг източник по смисъла на чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ. Видно от РД и РА липсват констатации за източника на внесените от ревизираното лице суми за финансиране на "Родопи БГ нет" ООД. Ако внесените суми в дружеството са от неустановен източник би могло да се приложи чл. 35, т. 6 и чл. 12 от ЗДДФЛ за тях в ревизия по общия ред, но в РА и РД липсват констатации в този смисъл, поради което промяна на данъчната основа в съдебното производство не може да се направи. Правилно съдът е отменил акта като незаконосъобразен поради недоказана данъчна основа за облагане по чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ за 2014 г. – 2016 г. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Ответникът има право на разноски за касационната инстанция в размер 370 лв. Възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно Заплатеното адвокатско възнаграждение е под минималното по чл. 8, ал. 1, т. 2 от Наредба № 1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, VIIІ отделение,