Решение № 3208 от 6.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 7486/2012 г.

Решение № 3208 от 6.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 7486/2012 г., III о., докладчик съдията Жанета Петрова Заместник-изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие " е подал касационна жалба срещу решение № 222 от 19.04.2012 г. по адм. дело № 575/2011 г. по описа на Административния съд - Велико Търново, с което е бил отменен издадения от този орган акт № 01-6500/22490 от 12.04.2011 г. за установяване на публично държавно вземане в размер на 25 145,89 лева по отношение на едноличния търговец Мирослав Марков Христов с фирма ЕТ "ММ-Мирослав Христов" със седалище и адрес на управление Горна Оряховица във връзка с подаденото от него общо заявление за единно плащане на площ за 2009 г. с уникален идентификационен номер 04/100609/23465. Направени са оплаквания за неправилност на решението поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост и е поискано да бъде отменено с постановяването на друго, с което да се отхвърли жалбата срещу административния акт и се присъдят направените разноски. Ответникът, едноличният търговец Мирослав Марков Христов с фирма ЕТ " ММ-Мирослав Христов" със седалище и адрес на управление Горна Оряховица, е поискал отхвърляне на жалбата и присъждане на направените разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като провери правилността на решението с оглед направените касационни оплаквания, прие следното: Административният съд е установил, че едноличния търговец Мирослав Марков Христов с фирма ЕТ "ММ - Мирослав Христов" със седалище Горна Оряховица подал до Държавен фонд "Земеделие" общо заявление за единно плащане на площ за 2009 г., регистрирано с уникален идентификационен номер 04/100609/23465. Кандидатът заявил за подпомагане по схемите и мерките за директни плащания на площ 530.84 хектара земеделска земя по Схемата за единно плащане на площ и 530.84 хектара земя по Националното доплащане за площ. При извършването на кръстосани проверки на съдържащите се в заявлението данни в интегрираната информационна система е било установено, че заявените за подпомагане площи са допустими за подпомагане, поради което на заявителя били оторизирани суми общо в размер на 126 226,41 лева. Впоследствие, Министерството на земеделието и храните извършило допълнителни анализи и проверки на коректността на данните в заявленията за директни плащания за 2009 г., резултатите от които били предадени на Държавен фонд "Земеделие" с писмо № 02-0409/3554 от 9.12.2010 г. В резултат на постъпилата нова информация част от отпуснатата сума за подпомагане в размер на 25 145,89 лева, получена от едноличния търговец, била счетена за недължимо платена. Заместник-директорът на Държавен фонд "Земеделие" издал акт № 01-6500/ 22490 от 12.04.2011 г. за установяване на публично държавно вземане в размер на 25 145,89 лева по отношение на едноличния търговец Мирослав Христов за недължимо платена сума в същия размер във връзка с подаденото от него общо заявление за единно плащане на площ за 2009 г. От правна страна съдът приел, че административният акт е издаден от компетентен орган, на който било възложено да издава актове за установяване на публични държавни вземания съгласно решение от 7.04.2011 г. на Управителния съвет на Държавен фонд "Земеделие " и заповед № 01-РД-1288/12.04.2011 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие". Съдът преценил административния акт като незаконосъобразен, тъй като при издаването му били допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и на материалния закон. Не било спазено изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 от Административнопроцесуалния кодекс за излагане на фактически и правни съображения в подкрепа на взетото решение. Липсвало изложение на конкретните обстоятелства, които обуславяли преценката на административния орган за недопустимост за подпомагане на заявените от едноличния търговец земеделски земи. Кръстосаната проверка от месец декември 2010 г., при която било открито несъответствие в обявените за допустими за подпомагане земеделски земи, противоречала на чл. 24, § 2 от Регламент (EO) № 796/2004 г., задължаващ компетентните власти да направят и други подходящи проверки, включително проверка на място. Административният орган нарушил задължението си да извърши и други проверки, да предостави доклад на земеделския производител и да поиска от него допълнителни пояснения. Органът не спазил и задълженията, предвидени в чл. 26, 28, 35 и 36 от Административнопроцесуалния кодекс, като не уведомил жалбоподателя за започването на производството, не събрал служебно необходимите доказателства, не изяснил всички обстоятелства и не предоставил възможност за възражения на заинтересованата страна. Според съда, оспореният административен акт противоречал на разпоредбата на чл. 73, § 4 от Регламент (EO) № 796/2004 г., тъй като недължимото плащане било извършено поради грешка на администрацията, която производителят не можел да установи по разумен път. Той бил добросъвестен и от него не би могло да се очаква да прецени, че определени площи са недопустими за подпомагане. Поради това административният съд отменил оспорения акт за установяване на публично държавно вземане. Касационната инстанция намира, че при постановяването на решението в частта, в която е отменен оспореният административен акт, не са били допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост. Съдът е направил законосъобразен извод, че административният орган не е извършил проверка, посредством която да се изяснят спорните обстоятелства и да се съберат нужните доказателства. Обстоятелството, че Министерството на земеделието и храните е извършило допълнителни анализи и проверки на коректността на слоя площи, подходящи за подпомагане по Схемата за единно плащане на площ, както е записано в изпратеното до изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" писмо № 02-0409/3554/9.12.2010 г., не обосновава преценката на административния орган за недължимост на отпуснатата субсидия. Отпадането на площи от земеделските площи, допустими за подпомагане за 2009 г., в резултат на актуализиране на данните в системата за идентификация на земеделските парцели през 2010 г., е следвало да се интерпретира заедно с индивидуално направени констатации, основани на релевантните за конкретния случай факти и обстоятелства. В тази насока са и дадените в писмото на Министерството на земеделието и храните указания, според които актуализираните "бази данни следва да бъдат използвани за извършване на кръстосана проверка на данните от заявленията за директни плащания за 2009 г. и по резултатите от нея да се извърши оторизация на плащанията". Съставянето на акт за установяване на публично държавно вземане, който не се предхожда от проверка на компетентните органи, както и липсата на фактически и правни основания на акта, представляват съществени нарушения на административнопроизводствените правила, както е приел административният съд. Допуснатите от административния орган нарушения на административнопроизводствените правила правилно са били преценени като съществени, което обуславя незаконосъобразността на административния акт. Те не биха могли да бъдат санирани със събирането на доказателства в съдебното производство, в частност с позоваването на заключението на допуснатата по делото техническа експертиза. Действително, както поддържа касационният жалбоподател, ако плащането е извършено, макар да не е следвало да бъде оторизирано, тъй като не са налице условията за подпомагане на земеделския производител, разплащателната агенция е длъжна да предприеме необходимите действия за събирането на недължимо платените и надплатените суми по схеми за плащане и проекти, финансирани от европейските фондове и държавния бюджет, както и глобите и другите парични санкции, предвидени в законодателството на Европейския съюз (чл. 27 ЗПЗП). Неправомерно получените суми подлежат на възстановяване, освен ако компетентните органи не са допуснали грешка при разрешаването им и ако грешката е от такъв характер, че не е очевидна за земеделския стопанин (чл. 73, § 4 от Регламент (ЕО) № 796/2004.) За да се приеме, че получената сума е недължимо платена и подлежи на възстановяване, актът следва да съдържа, както данни за съществуването на разлика между заявената и определената за подпомагане площ или за заявяването на площ, недопустима за подпомагане, така и данни за умишлено или небрежно допуснати нередности при подаване на заявлението от страна на земеделския производител. При положение, че такива констатации не са направени, административният съд законосъобразно е приложил изключението от общото правило за възстановяване на недължимо платената сума по чл. 73, § 4 от Регламент (ЕО) № 796/2004. Решението е неправилно в частта за присъдените разноски. Административният съд е приложил неточно разпоредбите, които регламентират размера на адвокатското възнаграждение. За осъществяването на процесуално представителство по дела от административен характер се начислява адвокатско възнаграждение по реда на чл. 8 във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба №1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Съдът неправилно е приел, че възнаграждението не е прекомерно спрямо фактическата и правна сложност на делото, прилагайки разпоредбата, уреждаща минималния размер на адвокатските възнаграждения по дела с материален интерес. Поради това, че правният спор не е с висока фактическа и правна сложност и съдебната практика по този вид дела е непротиворечива, е налице прекомерност на заплатеното от жалбоподателя в първоинстанционното производство възнаграждение за един адвокат. С оглед разпоредбата на чл. 78, ал. 5 от ГПК във връзка с § 2 от допълнителните разпоредби на Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения размерът на възнаграждението за адвокат следва да се намали на 450 лева. Решението в тази част следва да се отмени и да се постанови друго, с което в полза на едноличният търговец Мирослав Марков Христов следва да се присъдят разноски общо в размер на 500 лева, от които 450 лева разноски за адвокат и 50 държавна такса. С оглед изхода на касационното производство на подателя на жалбата не се дължат направените разноски. В полза на ответника следва да се присъдят разноски в размер на 700 лева. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд,