Решение № 5847 от 17.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 290/2019 г.

Решение № 5847 от 17.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 290/2019 г., I о., докладчик председателят Фани Найденова Производството е по реда на чл. 208 – чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Б. против решение № 2272/03.12.2018 г. по адм. д. № 3340/2017 г. на Административен съд Б., с което е отменен РА №Р-02000217001270-091-001/31.08.2017 г., издаден от органи по приходите от ТД на НАП-Б., потвърден с решение № 267/17.11.2017 г. на ДД"ОДОП" - Б., за отказан данъчен кредит в размер 15 840 лв. за д. п. м. 11. 2016 г. по фактура с предмет на доставка "лавандула", издадена от "Ракрис" ЕООД. Изложени са твърдения за неправилност на решението като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго по същество, с което да се отхвърли жалбата срещу РА и да се присъди юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции по представен списък на разноските, включително и заплатена държавна такса за касационното производство. Ответникът "Ипар - 2015" ЕООД, гр. Б., представляван от адв. Симеонов оспорва касационната жалба, желае решението да бъде оставено в сила. Участващият по делото прокурор от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба като подадена в срок, от надлежна страна е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. Предмет на оспорване пред първоинстанционния съд е РА, в частта, с която са установени задължения на ревизираното дружество по ЗДДС за д. п. м. 11. 2016 г. от отказан данъчен кредит на основание чл. 70, ал. 5, вр. чл. 6 и чл. 68 ЗДДС по една фактура с предмет на доставка "лавандула" издадена от "Ракрис" ЕООД. Основанията за отказ са с констатации от насрещна проверка на доставчика, при която във връзка с изискани документи, свързани с установяване на произхода на стоката, осъществения транспорт и предаването й на получателя, от представляващия дружеството са представени: приемо-предавателни протоколи, платежни нареждания, анкетна карта за регистрация на земеделски производител, скици на имоти, договор за наем на земеделска земя, заявление за подпомагане, писмени обяснения. Продължили са проверките, свързани с произхода на стоката, с дейността на доставчика, материално-техническата му обезпеченост, от констатациите по които е изведен извод, че не е доказан произходът на стоката, начина й на съхранение от доставчика, съобразно спецификата й, и това е обосновало отказът на ДК по процесната фактура, поради недоказана реално осъществена доставка на стоката "лавандула". За да отмени акта, съдът се е позовал на практиката на СЕС, свързана с ангажиране отговорността на получателя за нередности при доставчика единствено при обективни данни за измама, за която получателя е знаел или е бил длъжен да знае, каквито в случая не са установени. Отделно, позовал се е на заключението на приетата по делото ССчЕ, която е проследила счетоводните записвания при ревизираното дружество и отразените последващи реализации, свързани с процесната стока. Решението е правилно. Съдът е съобразил указанията на СЕС, съдържащи се в постановени от Съда съдебни актове, съгласно които, данъчната администрация не може по принцип да изисква от данъчнозадълженото лице, което иска да упражни правото на приспадане на ДДС, да провери, че издателят на фактурата за стоките и услугите, във връзка с които се иска упражняване на това право, има качеството на данъчнозадължено лице, разполагал е със стоките, предмет на доставката, бил е в състояние да ги достави и е изпълнил задълженията си за деклариране и за внасяне на ДДС, за да се увери, че доставчиците нагоре по веригата не са извършили нарушения или измама, или пък да разполага със съответни документи в това отношение. Това са отговорности, относими към доставчиците, а не към получателя на доставките, с изключение когато самото данъчно задължено лице извършва данъчна измама или когато знае или е трябвало да знае, че с покупката си участва в сделка, част от измама с ДДС. Т. обективни факти, на които да се позове съда, не се съдържат в издадените от органите по приходите актове, а и липсват твърдения от страна на ревизиращите органи, че доставчика е извършил нарушения или измама, в която е участвал и получателя, или е знаел или е бил длъжен да знае за такова нарушение или измама. В подкрепа на мотивите на съда са издадените данъчни документи, в които данъкът е посочен на отделен ред, включени в дневника за продажбите за съответния данъчен период. С приетата по делото ССчЕ е установено, че дружеството води счетоводство, съгласно изискванията на Закона за счетоводството (ЗСч), при съобразяване основните счетоводни принципи. Установено е плащане по процесната фактура в размер на 95 040 лв. по банков път. Към фактурата са приложени и три ППП. Подробно са посочени счетоводните записвания във връзка с осчетоводяване на доставката в счетоводството на получателя, както и начина на отразяване на извършените последващи разходи по създаването на лавандулово поле. Ревизираното дружество работи по одобрен проект "Създаване на 130 дка трайни насаждения от лавандула изкупуване на земеделска техника", като с документи е установено мястото на дейността му като регистриран земеделски производител. През следващите години - 2017 г. и 2018 г., добитото количество лавандула е вложено в етерично масло, което е продадено частично, а остатъка е на склад към момента на проверката от вещото лице. Настоящият съдебен състав възприема извода на първоинстанционния съд, че последващата реализация, свързана с процесната стока е доказателство за реално осъществена доставка по процесната фактура, по която е отказано правото на данъчен кредит. При установеност, както е в процесния случай, на относимите към спора факти - надлежно фактуриране на процесната доставка, начисляване на ДДС и редовно счетоводство на жалбоподателя, предаване на стоката с ППП и последващата й реализация, върху органът по приходите пада задължението да установи нарушения и измами, съобразно установената практика на Съда на Европейския съюз по приложението на Директива 2006/112/ЕО. В ревизионният акт няма конкретни констатации за нарушения и измама, нито са събирани доказателства в тази насока и не са обсъждани наличие на обективни данни за такива. При така установеното, решението на първоинстанционния съд в извод за незаконосъобразност на РА и отмяната му, е правилно и следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото, на касатора не се дължат разноски, също и на ответника, поради ненаправени и незаявени такива от процесуалния представител пред касационната инстанция. Така мотивиран и на основание чл. 221 АПК Върховният административен съд, състав на първо отделение