Решение № 2287 от 4.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4974/2014 г.

Решение № 2287 от 4.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4974/2014 г., I о., докладчик съдията Маруся Димитрова Производство по чл. 160, ал. 6 ДОПК и чл. 208 и сл. АПК. Касаторът Кирил Рашков моли да бъде отменено решение № 267/28.01.2014 г. по адм. д. № 2755/2012 г. на Пловдивския административен съд, с което е отхвърлена жалбата против РА № 161106986/21.05.2012 г. на ТД на НАП-Пловдив като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в касационната жалба и в защита по същество. Ответникът по касационната жалба Директора на Дирекция "ОДОП" - Пловдив по съображения в писмена защита моли решението като правилно да бъде оставено в сила като му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение и 200 лв разноски по делото. Ако РА бъде отменен моли разноските да бъдат определени по чл. 161, ал. 3 ДОПК. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, I отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима и подадена в срок, а разгледана по същество е частично основателна. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата на Кирил Рашков против РА № 161106986/21.05.2012 г. на ТД на НАП - Пловдив, с който за периода 2005 г. - 2010 г. са определени данъчни задължения с лихви на основание чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) и чл. 48 ЗДДФЛ съответно след проведена по чл. 122 и сл. ДОПК ревизия поради наличие на обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 1, 2 и 7 ДОПК. В мотивите си съдът е обсъдил констатациите в РА, събраните по делото доказателства и е възприел фактическа обстановка съответна на доказателствата по делото. Обосновано съдът е приел, че са налице основанията по чл. 122, ал. 1, т. 1, 2 и 7 ДОПК за 2005 г. - 2010 г., тъй като ревизираното лице не е подало декларация за доходите през всички ревизирани години, налице са данни за укрити приходи и превишение на разходите над получените приходи за всяка от годините. Неправилно в РА е поддържано наличие на основание и по чл. 122, ал. 1, т. 4 ДОПК. Ревизията е извършена за определяне доходите на физическо лице, което не е длъжно да води счетоводство, нито е доказано да са съставяни документи, които да са унищожени не по законния ред. Съдът правилно е преценил доказателствената стойност на свидетелските показания, които не се подкрепят от писмени доказателства, а част от свидетелите са и заинтересувани като работници на ревизираното лице. Свидетелите, които са поддържали, че са изградили ректификационната инсталация през 2003 г. са представили окончателна фактура за същата с вероятна дата от 2007 г., приложена по делото с неясна дата, която не може да се възприеме като 2002, 2003, или 2004 г. Според заключението на вещото лице Лендрова-Енева /л. 1229 от делото/ има издадено разрешение за строеж от 19.11.2004 г. и акт за узаконяване № 3/09.05.2005 г. на навеси-ферментационно, склад за зърнена суровина, отделение за подготовка на зърнена суровина, топлинна обработка на отпадъци, котелно, и съоръжения за производство на дестилати и спирт от меласа и зърно, противопожарни басейни, КТП и кабели НН. Представените проекти и становища от 2002 г. за узаконяване на работилница за ферментация, дестилация и бутилиране на алкохолни напитки не са били узаконени и не доказват тезата на касатора, че строителството на работилницата е извършено изцяло преди 2005 г. Обосновано съдът не е възприел заключенията на вещите лица, които са дали заключенията си предвид свидетелските показания, които съдът правилно не е кредитирал. Правилен е изводът на съда, че не е доказано начално салдо към 1.01.2005 г. в размер, различен от определеното в РА нулево начално салдо. Недоказани са възраженията за неправилно включване в паричния поток в РА на разходите за строителство и проектиране на сгради и подобрения, които били извършени преди 2005 г. Правилно съдът е приел, че не са оборени констатациите в РА по чл. 124, ал. 2 ДОПК относно периода на извършване на подобренията и тяхното проектиране. Видно от РА в паричния поток за 2005 г. като разход е включена стойността на оборудването на работилницата за ферментация и дестилация на стойност 669 900 лв, както и 114 115 лв - половината от стойност на СМР, извършени през 2005 г. в работилницата - трафопост, външно ел. захранване, кабели НН, бетонови площадки и ограда, проектиране, осъществяването на които през 2005 г. е доказано от датите на разрешението за строеж от 19.11.2004 г. и акта за узаконяване от 9.05.2005 г. Правилен е изводът на съда за законосъобразно определяне в РА на разходите за пътувания в чужбина на ревизираното лице и на разходите за издръжка по данните на НСИ. Основателно е възражението на касатора за двойно облагане на някои суми в РА за 2005 г. За 2005 г. в РА е определено превишение на разходи над приходи на семейството в размер 657 530,32 лв, която сума определя данъчна основа за облагане на Рашков във размер 328 765,16 лв. В паричния поток на Рашкови за 2005 г. са включени приходи от продажба на старо желязо и суми теглени от банки, половината от които неправилно са включени повторно в основата за облагане така: 12 699,33 лв, 29 952,66 лв 14 820 лв и 14 079,29 лв. С повторното им включване в основата за облагане тези недекларирани доходи се облагат двойно. Правилно в основата за облагане е включена половината от 44 000 лв представляваща превишение на продажна цена над покупна цена на недвижим имот, продаден преди да изтече 5-годишния срок по чл. 24, ал. 1 и чл. 12, ал. 1, т. 1, "а" и "б" ЗОДФЛ(отм.). Възражението на касатора за неправилно определена разлика в цените на продажба и придобиване на имота е неоснователно. По делото са приложени нотариалните актове за тези сделки, които потвърждават изводите в РА в тази част. Основата за облагане за 2005 г. е законосъобразно определена до размер 350 765,16 лв, за която дължимият данък е в размер 85 371,64 лв, а дължимите лихви, изчислени съответно, са в размер 64 019,31 лв. Съдът следваше да отмени РА в частта, с която за 2005 г. са определени данък по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) над 85 371,64 лв и лихви над 64 019,31 лв. Решението частта, с която е отхвърлена жалбата против РА в частта, с която за 2005 г. е определен данък над 85 371,64 лв и лихви над 64 019,31 лв следва да бъде отменено и вместо него в тази част следва да се постанови отмяна на РА. За 2006 г. и 2007 г. въпреки, че също са извършвани тегления на суми от банки, същите правилно в РА не са добавени към данъчната основа за облагане, определена като половината от превишението на разходите над приходите по паричния поток за тези години. За 2008 г. е определена основа за облагане в размер 523 597,02 лв, представляваща половината от 1 047 194,04 лв - превишение на разходи над приходи в паричния поток на семейството за годината. В паричния поток е включена като разход сумата 762 500 лв - предоставен заем на "Литекс комерс"АД, въпреки липсата на каквито и да е доказателства Рашков да е разполагал с такава сума, която да предостави в заем на това дружество. По делото не е приложен договорът за заем от 1.11.2008 г., обсъждан в приложените протоколи от 9.12.2010 г., 10.03.2011 г., 10.07.2011 г., 8.04.2011 г. и допълнително споразумение от 13.07.2011 г. В протоколите е посочено, че към договора има допълнителни споразумения от 1.10.2009 г., 10.11.2009 г., 2.06.2010 г. и 20.09.2010 г., които не са приложени по делото. Приложена е справка и рекапитулация на л. 407 от делото. В справката са обсъждани споразумения от 1.10.2009 г. и от 20.09.2010 г., като е обсъждан кредит от 805 000 лв, обсъждано е предоставяне на тонове меласа и лихви по заем. Справката не е подписана от никого и е съставена от неизвестно лице. Данните в нея не се подкрепят от приложените протоколи за извършена насрещна проверка на "Литекс комерс"АД и декларацията от Милко Димитров и Емилия Станоева - представляващи дружеството, че последното не е получавало заеми от Кирил Рашков. При тези доказателства е основателен доводът на касатора, че не е доказано предоставяне на сумата от 762 500 лв от Рашков на "Литекс комерс"АД в заем през 2008 г. Неправилно в парични поток е посочена тази сума като разход и след спадането й остава превишение на разходи над приходи за 2008 г. в размер 284 694,04 лв, половината от която е данъчната основа за облагане на Рашков във размер 142 347,02 лв, за която дължимият данък е 14 234,70 лв, а дължимите лихви са 4 637,93 лв, изчислени съответно. Съдът необосновано е приел, че жалбата в тази част е неоснователна. Решението е неправилно в частта, с която е отхвърлена жалбата против РА в частта, с която за 2008 г. е определен данък по чл. 48 ЗДДФЛ над 14 234,70 лв с лихви над 4 637,93 лв и в тази част следва да бъде отменено, и вместо него следва да се постанови отмяна на РА в частта, с която за 2008 г. е определен данък по чл. 48 ЗДДФЛ над 14 234,70 лв с лихви над 4 637,93 лв. За 2009 г. и 2010 г. правилен е изводът на съда, че в РА законосъобразно са определени задълженията на ревизираното лице. Правилно съдът не е обсъждал приложената Присъда № 70/26.06.2013 г. по нохд. № 709/2013 г. на Пловдивския ОС, с която Рашков е осъден по чл. 255, ал. 4 във връзка с ал. 3 и 1 НК. За да се приеме приложимост на чл. 300 ГПК в случая следва да има идентичност между изпълнителното деяние по чл. 255, ал. 4 във връзка с ал. 3 и 1 НК и действията, съставляващи основание по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.), чл. 48 ЗДДФЛ и чл. 122, ал. 1, т. 1, 2 и 7, и ал. 2 ДОПК за определяне на данъчните задължения на ревизираното лице по особения ред на чл. 122 и сл. ДОПК. Неподаването на данъчна декларация за получени доходи е основание за провеждане на ревизията по чл. 122 и сл. ДОПК и определяне на данъчната основа за облагане от органите по приходите по чл. 122, ал. 2 и ал. 4 ДОПК. По § 2 ДОПК ГПК е приложим за неуредените в този кодекс случаи. Според чл. 1 ДОПК с този кодекс се уреждат производствата по установяване на задълженията за данъци и задължителни осигурителни вноски. Установяването на дължимите данъци от лицата по чл. 1 ДОПК е възложено на органите по приходите по реда на уредените в ДОПК производства, поради което не е налице неуреден случай по § 2 ДОПК за приложимост на чл. 300 ГПК. В този смисъл е решение № 2945/05.03.2009 г. по адм. д. № № 10157/2008 г. на Върховния административен съд, 5-членен състав. В този смисъл е и т. 1 от мотивите на тълкувателно решение № 1/07.05.2009 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСНК на Върховния касационен съд. Данните за внесени суми по присъдата общо 239 472,56 лв в приложените разпореждания и становище на ответника към искането за спиране на изпълнението на РА не могат да бъдат отчетени от съда, тъй като не е посочено по кои задължения за данък и лихви са отнесени и следва да бъдат взети предвид в изпълнителното производство. Решението в останалата му част като правилно следва да бъде оставено в сила. Искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателно по чл. 161, ал. 1, изр. 3 ДОПК в размер 5030,17 лв. Искането за присъждане на разноски за експертиза е основателно съразмерно на отхвърлената част от жалбата на същото основание в размер 164,55 лв. Общо ответника има право на 5194,72 лв разноски по делото. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, първо отделение,