Решение № 3539 от 21.3.2024 г. на ВАС по адм. д. № 10055/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и с от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ и е образувано по касационната жалба на Агенция по вписванията против решение 3803/09.06.2023 г., постановено по адм. дело 218/2023 г. по описа на Административен съд София-град. Релевират се оплаквания за наговата недопустимост и неправилност и се иска обезсилването му , респ. отмяната му изцяло, вкл. в частта за разноските. Конкретните оплаквания са свързани с обстоятелството, че след изменение на ЗТРРЮЛНЦ е предвиден процесуален ред за търсене и присъждане на разноски в хода на обжалването на отказ на длъжностното лице от Агенцията в вписване, което сочи на недопустимост на иска по чл. 1 ЗОДОВ. Изтъква се и обстоятелството, че направените в хода на обжалването разноски не представляват вреди по см. на чл. 1 ЗОДОВ. Ответникътн по касационната жалба "Кепитъл Рекърдс" ЕООД оспорва основателността на касационната жалба и моли решението да се остави в сила. Представителят на Върховната прокуратура представя мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното съдебно решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима за разглеждане по същество. Разгледана по същество е основателна. С обжалваното решение Административен съд - София град е осъдил Агенция по вписванията - София на основание чл.1, ал.1 ЗОДОВ, вр.чл 28, ал.2 от ЗТРРЮЛНЦ да заплати Кепитъл Рекърдс ЕООД,сумата от 1007.50 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди от отменен Отказ 20191223101953/ 2. 01. 2020 г. на Агенция по вписванията, изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение и държавна такса в съдебното производство пред Софийския градски съд по оспорване на отказа, както и разноски по делото в размер на 1025 лв. За да постанови обжалваното решение съдът е приел, че с решение 51/ 8. 01. 2020 г. по търговско дело 19/ 2020 г. по описа на Софийски градски съд е отменен отказ 20191223101953/ 2. 01. 2020 г. на Агенцията по вписванията по заявление 20191223101953/ 23. 12. 2019 г., подадено на основание чл. 13 от Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел завписване на промени по партидата на "Кепитъл Рекърдс ЕООД. В посоченото дело се съдържа договор за правна защита и съдействие между дружеството и представляващия го адвокат, по който е уговорено възнаграждение в размер на 1000 лева, платено в брой при подписване на договора. Заплатена е и държавна такса в размер на 7, 50 лева по същото дело. Съдът е приел, че заплатеното адвокатско възнаграждение и държавна такса следва да се приемат за вреди по см чл. 1 ЗОДОВ, същите като основание и размер за доказани и следва да се присъдят в производството по чл. 203 АПК. Развити са съображения, че доколкото гражданският съд отказва да присъжда разноски в производството по обжалване на отказ на Агенцията по вписвания по заявление 20191223101953/ 23. 12. 2019 г., мотивирайки се обстоятелството, че производството пред него е охранително, то за страната не съществува друг правен ред за защита освен да предяви иск по чл. 1 ЗОДОВ. Развити са съображения, че разпоредбата на чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ и трайната съдебна практика на гражданските съдилища не представляват ефективно вътрешноправно средство за защита в случаите на заварени правоотношения, а именно при приключили съдебни производства по обжалване отказите за регистрация в Търговския регистър. Константно разноските в производствата пред гражданските съдилища не се присъждат с мотиви, че се касае за едностранно охранително производство. Следователно, обстоятелството, че ищецът принципно е имал възможност да претендира разноските в производството по чл.25 ЗТРРЮЛНЦ, при разгледаната по-горе съдебна практика и вътрешноправна уредба, включително и в конкретния случай, не представлява гаранция за това, че той е разполагал с достъп до съд и с ефективно правно средство за защита на своите имуществени права, попадащи в обхвата на защита по ЕКПЧ. При това следва да се има предвид, че под "ефективни/ефикасни средства за защита" практиката на Европейския съд по правата на човека има предвид както съществуващата вътрешноправна нормативна уредба, така и трайната съдебна практика. Правото на ефективен достъп предполага, че има последователна система, регламентираща сезирането на съд, която е достатъчно сигурна от гледна точка на изискванията си страните по съдебни производства да имат ясна, практическа и ефективна възможност да се обърнат към съд. В случая ищецът има право на справедливо и публично гледане на неговото дело в разумен срок от независим и безпристрастен съд и в тази връзка следва да има на разположение ефикасни вътрешноправни средства за защита на претендираното от него право. Така постановеното решение е недопустимо, като постановено по недопустим иск. С изменението на чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ - ДВ, бр. 74 от 2016 г., в сила от 1.01.2018г., законът допусна възможност за търсене и присъждане на разноски в производствата по този ред, поради което направените разноски не следва да се търсят по реда на чл.1 ЗОДОВ. Съгласно чл. 8, ал. 3 от ЗОДОВ, когато закон или указ е предвидил специален начин на обезщетение, този закон не се прилага. В случая такъв ред е налице, доколкото се претендира обезщетяване на причинени имуществени вреди, произтичащи от отменен отказ на длъжностно лице по регистрацията, изразяващи се в заплатени в съдебното производство по отмяна на отказа разноски за адвокатско възнаграждение и държавна такса. Обжалването на отказ на длъжностно лице по регистрацията да извърши вписване на заявени пред него обстоятелства е изрично уредено в специалния закон - ЗТРРЮЛНЦ. Отказът подлежи на обжалване пред окръжния съд по седалището на търговеца или клона на чуждестранен търговец, юридическото лице с нестопанска цел или клона на чуждестранно юридическо лице с нестопанска цел, като съдът разглежда жалбата в състав от един съдия в закрито заседание по реда на глава двадесет и първа "Обжалване на определенията" от Гражданския процесуален кодекс. Решението на съда подлежи на обжалване в 7-дневен срок от съобщаването му пред съответния апелативен съд, чието решение е окончателно. С оглед предмета на обжалване производството пред окръжния съд не е охранително, защото не произтича от дължима се и постановена от съд защита, а от разглеждане правилността на постановен от извънсъдебен орган акт, комуто, по силата на специален закон, са вменени права и задължения за извършване на административна услуга. Доколкото чл. 25, ал. 4 от ЗТРРЮЛНЦ не препраща към всички разпоредби на ГПК (в т. ч. не препраща и към охранителните производства по чл. 530 и сл, както и към чл. 541 от ГПК), а само към разпоредбите на глава двадесет и първа от ГПК "Обжалване на определенията", то при това положение заплатените за целите на това съдебно производство разноски могат и следва да се претендират по реда на чл. 273 във вр. с чл. 78, ал. 4 и чл. 81 от ГПК по силата на препращащата норма на чл. 275, ал. 2 от ГПК. При наличието на ефективен ред за претендиране на сумите за разноски в съдебното производство по чл. 25, ал. 4 от ЗТРРЮЛНЦ, недопустимо е същите да бъдат претендирани в исково производство за вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ и чл. 203, ал. 1 АПК. При изменението и допълнението на специалния закон - ЗТРРЮЛНЦ (обн. ДВ, бр. 105/11.12.2020 г.) въпросът е разрешен като в чл. 25 е добавена нова ал. 6, съгласно текста на която: "В производствата съдът присъжда разноски на страните по реда на Гражданския процесуален кодекс. " Като е приел, че предявеният пред него иск е основателен, въпреки наличието на специален ред за претендиране на сумите по смисъла на чл. 8, ал. 3 ЗОДОВ, първоинстанционният съд е постановил недопустимо решение, което следва да бъде обезсилено, а производството по делото прекратено. По изложените съображения Върховният административен съд