Решение № 72 от 1.06.2022 г. на ВКС по гр. д. № 4037/2021 г.

Решение № 72 от 1.06.2022 г. на ВКС по гр. д. № 4037/2021 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Илияна Папазова Производството е с правно основание чл. 290 от ГПК. Касационно обжалване е допуснато с определение № 81 от 8.02.2022 г. по касационната жалба на Ю. К., А. Е., З. В., Д. Т. и М. К., чрез процесуалния им представител адвокат И. против въззивно решение № 640 от 14.06.2021 г. по в. гр. д. № 3796/2020 г. на Апелативен съд София, с което е потвърдено решение № 260377 от 4.10.2020 г. по гр. д. № 8290/2019 г. на Софийски градски съд като е отхвърлен иска им, като наследници на А. М. К., против Прокуратурата на РБ с правно основание чл. 2б ЗОДОВ за заплащане на сумата от 100 000 лв., обезщетение за неимуществени вреди в резултат на нарушаване на правото на разглеждане на сл. д. № 1/1991 по описа на Прокуратурата на въоръжените сили, преобразувано в сл. д. № ІІ-048/1999 г. на Софийска военно-окръжна прокуратура, в разумен срок, ведно със законната лихва, считано от 15.02.2019 г. като неоснователен. Касационното обжалване е допуснато по поставен въпрос, касаещ критериите, които съдът съобразява при преценката си дали едно наказателно производство може да се счете за "спор за граждански права", по смисъла на чл. 6, § 1 ЕКЗПЧ, по отношение на лице, което е пострадало от престъпление, предмет на висящото разследване, по които се твърди противоречие на въззивния акт с приетото в решения по гр. д. № 3619/2016 г. на ІІІ г. о. и гр. д. № 4482/2017 г. ІV г. о. В проведеното открито съдебно заседание, касаторите не се явяват, но се представляват от адвокат И. Изразеното от него становище е за основателност на подадената жалба, като наследниците на А. К. следва да получат претендираното от тях обезщетение. Счита, че по поставеният въпрос към настоящият момент, вече е налице установена практика по гр. д. № 1701/2021 г. и гр. д. № 1555/2021 г., двете на ІV г. о., която следва да бъде съобразена. Досежно начина на определяне на дължимото обезщетение се позовава на решение от 10.11.2004 г. на Голяма камара, по дело Апичела срещу Италия /жалба № 64890/01/, препис от което представя. Представя и подробни писмени бележки. Претендира направените разноски за заплатени държавни такси. Изразеното от представителят на Върховна касационна прокуратура становище е за неоснователност на подадената жалба поради липса на ангажирани доказателства, установяващи че вредите, чието обезщетяване се иска са реално причинени. Евентуално, ако съдът – пред вид вече установената практика – приеме, че са налице причинени вреди, оспорва че същите са в претендирания от касаторите размер. Счита, че дори и да има засягане на неимуществената сфера, то е незначително. Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, след преценка на изразените становища, ангажираните по делото доказателства и съобразно закона, намира следното по въпроса, във връзка с който е допуснато касационно обжалване: Настоящият съдебен състав споделя установената съдебна практика, на която се позовава касаторите, съгласно която решаващият фактор за определяне приложимостта на чл. 6 § 1 ЕКЗПЧ в гражданскоправният му аспект, по отношение на наказателно дело, е дали висящото наказателно производство е от значение за съдебната защита на съответното гражданско право, принадлежащо на жертвата на престъплението. Изисква се връзка между правото, което се твърди че е нарушено и наказателно правния спор, който предстои да бъде решен. Преценката за това дали правото е гражданско се прави в зависимост от неговото материално съдържание и последици, определени съобразно приложимото вътрешно право и целта на ЕКЗПЧ. Следва да се има пред вид, че понятието "граждански права и задължения", по смисъла на чл. 6 ЕКЗПЧ е автономно.