Решение № 3002 от 18.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9651/2014 г.

Решение № 3002 от 18.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9651/2014 г., V о., докладчик председателят Диана Добрева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Павел Златков Павлов от гр. Свиленград срещу решение № 138 от 11.06.2014 г., постановено по адм. дело № 108/2014 г. по описа на Административен съд - Хасково, с което е отхвърлена жалбата на касатора против заповед № 332/18.02.2014 г. на директора на Агенция "Митници" (АМ) за налагане на дисциплинарно наказание по чл. 90, ал. 1, т. 3 от Закона за държавния служител (ЗДСл) - "отлагане на повишението в ранг с една година". Иска се отмяна на съдебното решение като неправилно на всички основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - директорът на АМ, чрез процесуален представител счита жалбата за неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Настоящата инстанция намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е основателна, поради следните съображения: Фактическата обстановка е подробно и правилно установена от първоинстанционния съд, но част от мотивите му, обосновали постановения с решението правен резултат, не се възприемат. Жалбоподателят е участвал в надлежно разпоредена щателна митническа проверка на турски автобус с пътници румънски граждани. Същата е била трета поред поради съмнения за пренасяни контрабандно стоки в търговско количество. Безспорно е, че при започване на проверката Павлов и колегата му Добряков не са изпълнили указанията за "цялостно разтоварване на автобуса в гаража, извеждането му оттам и пълна проверка на багажа". Тези действия те са извършили впоследствие, след ренгеновото пролъчване на автобуса и намесата на висшестоящи митнически служители. Това се установява от съдържанието на докладна записка № 4414/568 от 21.01.2014 г., към която е налице изрична препратка в заповедта за налагане на наказание на служителя. Затова неоснователно е оплакването в жалбата, че дисциплинарно наказващият орган не е посочил с кои действия/бездействия Павлов е "осъществил неефективен митнически контрол, като е допуснал на територията на страната да бъде въведена недекларирана стока в търговско количество", с което е нарушил изброените в заповедта правни норми от ЗДСл и ЗМ, цитираните правила от Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация, като не е изпълнил и посочените задължения по длъжностна характеристика. Основателно е обаче възражението на жалбоподателя за нарушение на чл. 91, ал. 1 от ЗДСл. Съгласно разпоредбата, при определяне на вида и размера на дисциплинарното наказание се вземат предвид: 1. тежестта на нарушението и настъпилите от него последици за държавната служба или за гражданите; 2. формата на вината на държавния служител; 3. обстоятелствата, при които е извършено нарушението; 4. цялостното служебно поведение на държавния служител. Касационната инстанция констатира, че съдържанието на тази разпоредба е буквално възпроизведено в заповедта, но нито в нея, нито в предхождащите издаването й документи е извършен анализ, от който да е видно защо е направен избор за налагане на третото по тежест наказание на служителя от изброените в чл. 90, ал. 1 от ЗДСл. Недопустимо е тази преценка да извършва съдът, чието задължение е да извърши контрол на същата. Това нарушение на административно производствените правила е съществено, тъй като води до необоснованост на наложеното дисциплинарно наказание, а в тази връзка и до незаконосъобразност на издадената заповед за налагането му. Предвид изложеното обжалваното решение подлежи на отмяна като неправилно, като вместо него следва да се постанови друго по съществото на спора, с което да се отмени процесната заповед. При този изход на спора основателно е искането на жалбоподателя за присъждане на направените разноски, поради което АМ следва да се осъди да му заплати сумата 400 лева, представляваща разход за адвокатско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Възражението за прекомерност на същото е неоснователен. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение,