Решение № 52 от 1.09.2015 г. на ВКС по т. д. № 538/2014 г.

Решение № 52 от 1.09.2015 г. на ВКС по т. д. № 538/2014 г., II т. о., ТК, докладчик председателят Ваня Алексиева Производството е по чл. 290 - 293 ГПК. С определение № 19 от 09.01.2015 г., постановено по горепосоченото дело, на осн. чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на Бургаския апелативен съд № 131 от 11.11.2013 г., по в. т. д. № 299/2013 г., с което е потвърдено решението на Бургаския окръжен съд № 154 от 31.05.2013 г., по в. т. д. № 299/2013 г. за отхвърляне на предявените от касатора Ян С. Нерем, в качеството му на ищец, срещу "М. Г. Р. " О., [населено място] обективно евентуално съединени искове по чл. 55, ал. 1, пр. 2 и пр. 3 ЗЗД за заплащане на сума в общ размер от 365 633.00 евро - претендирана на отпаднало основание - платена авансово цена на недвижими имоти по шест развалени с исковата молба предварителни договори за покупко-продажба и евентуално като дадена на неосъществено основание. Счетено е, че възприетото от въззивния съд разрешение на поставените от касатора материалноправни въпроси, свързани с правото на купувача по предварителен договор за продажба да го развали при условията на чл. 87, ал. 2 ЗЗД, когато: ответникът - продавач е в забава повече от две години, извършено е от него, като продавач, прехвърляне на собствеността на трето лице и дали забавата съставлява негово виновно поведение, ако е въведена обща забрана за строителство през летните месеци в крайбрежните зони, или се явява "форсмажорно" обстоятелство се явява в противоречие с практиката на ВКС, формирана по реда на чл. 290 и сл. ГПК, израз на която са служебно известни на настоящия съдебен състав: № 29 от 13.04.2011 г., по т. д. № 396/2010 г. на I т. о., № 203 от 30.01.2012 г., по т. д. № 116/2011 г. на II т. о., № 100/03.07.2012 г., по т. д. № 307/2011 г. на II т. о. и № 32/2009 г. на II т. о. Като релевантни за крайния изход на делото са възприети и формулираните от касатора правни въпроси: 1. "Разпореждането с правото на собственост върху имот, предмет на предварителен договор за покупко-продажба в полза на трето лице, води ли до невъзможност за изпълнение задължението на продавача и основание е ли е за разваляне на предварителния договор по реда на чл. 87, ал. 2 ЗЗД?"; 2. "Налице ли е встъпване в дълг, което да обвързва кредитора, относно задължението за прехвърляне правото на собственост върху недвижим имот, предмет на предварителен договор за продажба, когато собствеността е само на единия длъжник -"встъпилото лице?"; 3." Може ли трето на предварителния договор лице да изпълни задължението на продавача за прехвърляне право на собственост върху обещания имот?"; 4." Може ли купувачът по предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот да проведе надлежна защита по реда на чл. 19, ал. 3 ЗЗД, когато имотът е прехвърлен на трето лице?". За приложимо по отношение на тях е прието въведеното с касационната жалба селективно основание по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК. Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи, във вр. с инвокираните оплаквания и провери данните по делото, съобразно правомощията си по чл. 290, ал. 2 ГПК, намира: I. По поставените материалноправни въпроси: Според цитираната съдебна практика, обусловила приложението на критерия за селекция по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК, за да упражни кредиторът успешно потестативното си субективно право на извънсъдебно разваляне на договора, трябва да е налице виновно длъжниково неизпълнение, за което може да бъде ангажирана договорната отговорност на последния. Развалянето без кредиторът с едностранното си волеизявление да даде подходящ срок за изпълнение е възможно в хипотеза на чл. 87, ал. 2 ЗЗД - когато е настъпила невъзможност за изпълнение, за която длъжникът отговаря, при безполезност на изпълнението за кредитора, настъпила поради забавата на длъжника, или когато е уговорено, че ще се изпълни в точно определено време/ фикс сделките/. За да претендира връщане на даденото на отпаднало основание по чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД - разваляне на договора, поради неизпълнение, в тежест на ищеца е да установи с допустимите от ГПК доказателствени средства, надлежно упражнено право на разваляне. Това означава, че трябва да установи в процеса, при условията на пълно и главно доказване, настъпване на предпоставките на чл. 87, ал. 2 ЗЗД, пораждащи в негова полза право на разваляне без даване на подходящ срок за изпълнение и в този см. са постановените по реда на чл. 290 и сл. ГПК решения на ВКС: № 203/30.01.2012 г., по т. д. № 116/2011 г. на II т. о. и № 100/03.07.2012 г., по т. д. № 307/2011 г. на II т. о., възприетото в които разрешение се споделя напълно от настоящия съдебен състав. Когато длъжникът е допуснал забава да изпълни поетото с договора задължение - да завърши обещаните за продажба имоти в уговорения срок, след което да прехвърли собствеността им на насрещната страна, която забава се дължи на неизпълнение на законовоустановени задължения за съответните дружества/ трети лица/ - за присъединяване към водоснабдителната, канализационна и електроразпределителна мрежи, а длъжникът по предварителния договор е изпълнил своята част от задължения във вр. с присъединяването, то налице е освобождаваща длъжника невъзможност/ невиновна невъзможност/ по чл. 81 ЗЗД, която дава основание първоначално уговорените срокове да се удължат с времето на забавата, поради което в сочения случай не е налице надлежно възникнало за кредитора право на разваляне. Възприетото разрешение е застъпено в постановеното по реда на чл. 290 и сл. ГПК решение на II т. о. на ВКС: № 10/09.02.2015 г., по т. д. № 4429/2013 г., което настоящият съдебен състав също споделя. Що се касае до формулираните правни въпроси с № 1 до № 4, по отношение на които е прието, че са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, поради отсъствие към момента на селектиране на касационната жалба, на задължителна съдебна практика и съществуване на възможност за създаване на противоречие в практиката на съдилища, относно приложимите правни норми, поради неточното им тълкуване, то следва да се отбележи, че към настоящия момент необходимостта от приложението на т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК е отпаднала. С постановеното по реда на чл. 290 и сл. ГПК решение № 10 от 09.02.2015 г., по т. д. № 4429/2013 г. на II т. о. на ВКС е даден отговор на същите тези правни въпроси, който е в следния смисъл: Когато длъжникът -продавач се е разпоредил с правото на собственост в полза на трето лице, с което последният е сключил договор за встъпването му в дълг, не е налице невъзможност за изпълнение на задължението на продавача по предварителния договор/ ответник по спора/ да прехвърли правото на собственост върху имотите, поради което липсва основание за разваляне на същия по реда на чл. 87, ал. 2 ГПК. Ответникът, в качеството си на продавач по предварителния договор за покупко- продажба не се освобождава от задължението си към ищеца- купувач за прехвърляне на правото на собственост върху недвижимите имоти и на основание сключения договор за встъпване в дълг задължението може да се изпълни и от встъпилият в дълга., тъй като при встъпване в дълг длъжникът и приобретателят отговарят солидарно спрямо кредитора. Ако вземането е парично, кредиторът не може да не приеме встъпването, тъй като за него е без значение от кого ще получи паричната престация. Ако вземането е за вещ, кредиторът може да насочи претенцията си за обявяване на предварителния договор за окончателен срещу приобретателя, който отговаря спрямо него за последиците от неизпълнение на задълженията, поети от прехвърлителя с предварителния договор. Ищецът, в качеството си на кредитор- купувач може да предяви срещу приобретателя иск за обявяване предварителния договор за окончателен, тъй като последният е придобил собствеността върху имота и е встъпил в дълга на прехвърлителя/ продавач/. Иск на кредитора срещу длъжника/ продава/ би бил неоснователен, поради факта, че нему не принадлежи собствеността на имота, поради извършената прехвърлителна сделка. Длъжникът/ прехвърлител/, който отговаря пред кредитора за неизпълнение на задълженията, поети с предварителния договор, може да предложи на кредитора реално изпълнение от третото лице -встъпилият в дълг приобретател. Кредиторът може да иска изпълнение на предварителния договор от приобретателя и той отговаря към него, като купувач, за задълженията, за които е отговарял и длъжникът по иска, основан на сключен предварителен договор. II. По основателността на касационната жалба: Въззивното решение на Бургаския апелативен съд, предмет на подадената касационна жалба, с което е потвърден първоинстанционния съдебен акт на Бургаския окръжен съд за отхвърляне на предявените от настоящия касатор, като ищец, искови претенции - главна основана на чл. 55, ал. 1, пр. 3, във вр. с чл. 87, ал. 2, пр. 1 ЗЗД - за връщане на престираната по шест предварителни договори сума, представляваща авансово платена цена за недвижими имоти, поради развалянето им, както и за отхвърляне на заявения при условията на евентуалност иск по чл. 55, ал. 1, пр. 2 ЗЗД - поради неосъществено основание- нереализирани окончателни договори за покупко-продажба на недвижими имоти и неизпълнение договори за строителство, е изцяло съобразено с тази задължителна за съдилищата в страната практика на касационната инстанция, поради което следва да бъде потвърдено. Безспорно е установено в хода на процеса, че забавата в строителството, на която ищецът се позовава, не е по вина на ответника, като изпълнител, а поради обективни причини, за отстраняването на които последният сам е съдействал, извършвайки допълнителни непредвидени за него разходи, поради кредиторът, според възприетото разрешение в цитираната по- горе съдебна практика, не би могъл успешно да развали сключения помежду им предварителен договор при условията на чл. 87, ал. 2 ЗЗД - чрез едностранно отправеното волеизявление, материализирано в нот. покана от 11.05.2012 г., позовавайки се на неточно във времево отношение изпълнение на длъжника. При наличие на валидно съществуваща облигационната връзка между страните правилно решаващият състав на Бургаския апелативен съд е счел, че плащанията на ищеца не са извършени на отпаднало основание, поради което обоснован и в съгласие със закона е и изграденият кран правен извод за отсъствие на елементите от фактическия състав на чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД и обусловена от него неоснователност на искането за връщане на дадените от ищеца суми- авансово платена цена по процесните предварителни договори. Законосъобразен е и изводът на въззивната инстанция, че при наличие на валидно сключени между страните предварителни договори, основанието за извършената в изпълнение на поетото от купувача задължение за авансово плащане, престация на цената от страна на последния е осъществено. Следователно обосновано въззивната инстанция е счела, че хипотезата на чл. 55, ал. 1, пр. 2 ЗЗД отсъства и заявената на евентуална искова претенция също се явява неоснователна. Съображенията на Бургаският апелативен съд, че не е налице и невъзможно изпълнение, поради прехвърляне на процесните имоти, обосновани с извършеното от приобретателя встъпване в дълга на прехвърлителя купувач изцяло съвпадат с даденото в цитираната по- горе практика на ВКС, формирана по реда на чл. 290 и сл. ГПК и имаща задължителен за съдилища в страната характер, тълкуване на закона, което сочи на неоснователност на въведеното с касационната жалба оплакване за незаконосъобразност на въззивното решение и в тази му част. Ответникът по касационната жалба в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е претендирал направените в касационната инстанция деловодни разноски, които с оглед изхода на делото в производството пред ВКС и процесуалното правило на чл. 78, ал. 1 ГПК следва да му бъдат присъдени в размер на сумата 10 000 лева, реално заплатено адвокатско възнаграждение, чийто размер не е оспорен на осн. чл. 78, ал. 5 ГПК, според приложен договор за правна защита и съдействие от 10.02.2014 г. Мотивиран от гореизложеното, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, на осн чл. 293, ал. 1 ГПК