Решение № 8545 от 1.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8562/2019 г.

Решение № 8545 от 1.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8562/2019 г., II о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на С. Пети, подадена чрез процесуалния й представител срещу решение № 901 от 19 април 2019 година, постановено по адм. дело № 65/2019 година по описа на Административен съд Пловдив, с което е отхвърлена жалбата й срещу заповед № ДК-02-ЮЦР-15/01 ноември 2016 година на началника на Регионална дирекция национален строителен контрол – Южен централен район (РДНСК-ЮЦР). В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът – началникът на РДНСК-ЮЦР ( сега РДНСК-Пловдив), чрез процесуалния си представител юрк. М. Михайлова, в съдебно заседание излага съображения за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е правилно. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административен съд Пловдив е образувано по жалба на С. Пети срещу заповед № ДК-02-ЮЦР-15/01 ноември 2016 година на началника на РДНСК-ЮЦР, с която на основание чл. 225, ал. 2, т. 2 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) във връзка с 222, ал. 1, т. 10 от ЗУТ е наредено да бъде премахнат незаконен строеж: "Пристройка към ап. Б 55 с идентификатор: 56784.540.1285. 1. 85 от сграда № 1, вх. Б, ет. 8", находящ се в УПИ X – жилищно и обществено застрояване, кв. 5 по плана на жил. група А-4, 5. 6 ЖР "Тракия", [населено място] и с административен адрес: [адрес], [населено място] с извършител С. Пети. Съдът е приел, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, в изискуемата от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила, при наличието на материалноправните предпоставки за издаването й и в съответствие с целта на закона, с оглед на което е отхвърлил като неоснователна подадената срещу административния акт жалба. Решението е правилно. Изводите на съда за законосъобразност на оспорената заповед на всички основания по чл. 146 от АПК са направени въз основа на доказателствата по делото и заключението на назначената и изслушана съдебно-техническа експертиза. Решението е постановено и в съответствие с приложимите материалноправни норми. Не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. От данните по делото безспорно е установено, че строежът представлява цялостно преустройство на жилищен апартамент № 55 като фасадните стени от северозапад са изцяло премахнати. Изпълнено е ново ограждане с тухлени зидове с прозорци и врати в тях, като същото е извършено в площта на терасата и върху част от общия покрив на сградата. От североизток на жилището е изпълнена нова пристройка върху покривната плоча. Изграден е навес от метална конструкция, покрит с покривни панели и стена от газобетонови блокчета, които обособяват навеса. Южните фасадни стени са премахнати. Пространството пред навеса от североизток е усвоено като тераса на жилището, оградена от парапетите на общия покрив. Пристройката е изградена на кота +21. 45 м. в "Сграда със смесено предназначение", въведена в експлоатация с Разрешение за ползване № ДК-07-Пд-125/08 юли 2013 година, издадено от началника на РО НСК – Пловдив при РДНСК – ЮЦР. По одобрения проект жилището следва да е с площ от 110, 06 кв. м., а според вещото лице след новоизграденото използваемата площ на новообразуваното жилище е 276, 86 кв. м. Установено е, че строежът е извършен в периода от месец юли 2013 година до месец юни 2016 година, след издаване на разрешението за ползване на сградата. От данните по делото е установено, че строителството на процесната пристройка е извършено от жалбоподателя без одобрени строителни книжа. С оглед описанието на строежа в съставения констативен акт и неоспореното заключение на съдебно-техническата експертиза, законосъобразни и обосновани са изводите на съда, че същият представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР ЗУТ, за който се изискват строителни книжа. Няма спор, че такива не са издавани, поради което пристройката е незаконна на основание чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ. Според цитираната разпоредба строеж или част от него е незаконен, когато се извършва без одобрени инвестиционни проекти и/или без разрешение за строеж. Незаконните строежи по силата на чл. 225, ал. 1 от ЗУТ се премахват със заповед на началника на ДНСК или упълномощено от него длъжностно лице, както е в настоящия случай. Ето защо изводите на съда, че строежът е незаконен и законосъобразно е разпоредено премахването му, са правилни. Предвид времето на строителството са неприложими разпоредбите за търпимост на строежа по § 16, ал. 1 ПР ЗУТ и § 127, ал. 1 ПЗР ЗИД ЗУТ. Неоснователни са доводите на касационния жалбоподател за липса на мотиви в оспорената заповед относно категорията на строежа, представляващо нарушение във формата на акта и водещо до липса на материална компетентност на административния орган да разпореди премахването му. В заповедта е прието, че пристройката е трета категория. Категорията на строежа се определя от описанието и характеристиките му, съдържащи се в констативния акт и заповедта за премахване, независимо от това дали е посочена в тях. В случая пристройката отговаря на категорията на основното застрояване и правилно е квалифицирана като строеж от трета категория съгласно чл. 137, ал. 1, т. 3, б. "в" от ЗУТ. Извършеното ново строителство(пристройка) засяга цялата сграда, вкл. фасадни стени и покривната плоча, а не само самостоятелен обект от нея. В тежест на жалбоподателя е да обори констатацията на органа относно категорията на строежа, което не е направено. Няма данни и твърдения същият да е такъв от четвърта до шеста категория, което би повлияло на компетентността на издателя на заповедта, респ. на нейната валидност. В тази връзка наведените в касационната жалба оплаквания относно преценката на първоинстанционния съд спрямо валидността на заповедта за премахване на незаконния строеж са неоснователни. Незаконният строеж е индивидуализиран в достатъчна степен в констативния акт и в заповедта за премахването му и няма никакъв спор по отношение на това, каква част от жилищната сграда подлежи на премахване и къде се намира, поради което наведените в обратен в смисъл в касационната жалба твърдения се явяват неоснователни. Строежът на място фактически съществува по начина, описан в обжалваната заповед и съобразно съставените констативен акт и констативен протокол. За всички строежи се одобряват инвестиционни проекти и издава разрешение за строеж, съгласно чл. 148 от ЗУТ. За този строеж не са налице строителни книжа, което сочи, че същият е незаконен, тъй като не попада в изключенията на чл. 151 от ЗУТ, обратно на твърдяното от касатора. Характеристиката му като незаконен е основание за административния орган да издаде заповед със съдържание като оспорената, годна да предизвика правната последица премахване. Неоснователни са възраженията, направени в касационната жалба за допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съдът правилно е установил релевантните за спора факти, обсъдил е наведените в жалбата срещу административния акт оплаквания, като обосновано и мотивирано е приел същите за неоснователни. Заповедта правилно е определена като мотивирана от фактическа и правна страна. Оплакването, че съдът е постановил съдебния си акт, преди изтичането на срока за подаване на писмени защити от страните е неоснователно, тъй като в проведеното производство такъв срок въобще не е предоставян на страните от съда. При този изход на спора и своевременно направеното искане от страна на процесуалния представител на ответника по касация, касаторът ще следва да бъде осъден да заплати на ответника направените пред касационната инстанция разноски в размер на 100. 00 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,