Решение № 8320 от 28.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6550/2016 г.

Решение № 8320 от 28.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6550/2016 г., VIII о., докладчик съдията Димитър Първанов Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика" - гр. П. при ЦУ на НАП срещу Решение № 784 от 19.04.2016 г. на Пловдивски административен съд по а. х. д. № 2922/2015 г, с което е обявен за нищожен ревизионен акт /РА/ № Р-16001615002196-091-001/19.08.2015 г., издаден на "Трик 2012" ЕООД, ЕИК *********, с който на основание чл. 177 от ЗДДС е вменена солидарна отговорност в размер на 19 600 лв. и са начислени лихви за забава в общ размер 3 676,83 лв. Релевират се оплаквания за неправилност на решението в посочената обжалвана част поради необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска отмяна на решението в тази обжалвана част и произнасяне по съществото на спора от настоящата касационна инстанция. Иска се и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът "Трик 2012" ЕООД с ново наименование "БИЛДЕКС БГ" ЕООД чрез адв. А. моли да се остави в сила като правилно решението, тъй като правилно съдът е приел, че е налице нарушена процедура и затова е прогласил нищожността на РА. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба, тъй като решението е правилно, в която е прогласил нищожността на РА. Върховният административен съд, осмо отделение счита, че касационната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок от надлежно легитимирана страна, но по същество е неоснователна поради следните съображения: За да прогласи нищожността на РА № Р-16001615002196-091-001/19.08.2015 г. административният съд е приел, че по отношение на жалбоподателя са възложени (и проведени) 3 ревизии по прилагането на ЗДДС, съответно със ЗВР с № 1400056 от 06.01.2014 г. (лист 657), със ЗВР с № Р- 16001614001594-020-01 от 16.10.2014 г. (неприложена по делото) и със ЗВР с № Р- 16001615002196-020-001 от 01.04.2015г, (лист 686), като периодът за установяването на задължения по ЗДДС 01.09.2013 г. - 30.09.2013 г. попада в обхвата и на трите ревизии. В случая, ревизионното производство, приключило с издаването на оспорения в настоящето производство РА, е проведено по отношение на периода 01.09.2013 г. - 30.09.201Зг., по отношение на който период за задължения по ЗДДС е наличен влязъл в сила РА с № Р-16001614001594-091 -001 от 27.04.2015 г. При тази фактическа установеност първоинстанционният съд е приел, че след като е налице влязъл в сила РА за д. период 01.09.2013 г. - 30.09.201З, то ревизията за ангажиране на отговорността на дружеството по чл. 177 ЗДДС за същия данъчен период е следвало да бъде възложена от териториалния директор. Този свой извод той е аргументирал с нормата на чл. 134, ал. 1 ДОПК и след като е съобразил, че в случая ЗВР е издадена от началник - сектор, решаващият състав е приел, че по аргумент от чл. 119, ал. 2 ДОПК оспореният РА е издаден от некомпетентни органи. Настоящият състав на Върховния административен съд, осмо отделение намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо, но неправилно поради противоречие с материалния закон. Основателни са доводите на касатора, че не е налице идентитет между обхватите на първото ревизионно производство за установяване на задълженията на ревизираното лице по ЗДДС и на последващата ревизия за ангажиране на солидарната му отговорността по чл. 177 ЗДДС за заплащане на задълженията за ДДС на друго лице. Съгласно чл. 113, ал. 1, т. 5 ДОПК в заповедта за възлагане на ревизия по общия ред се посочват видовете ревизирани задължения за данъци и/или задължителни осигурителни вноски на ревизираното лице, в качеството му на задължено лице по смисъла на чл. 14, т. 1 и т. 2 ДОПК. Същевременно, разпоредбата на чл. 177, ал. 2 ЗДДС препраща към реда на Г. петнадесета ДОПК, но сочи, че чрез него се реализира солидарната отговорност на регистрирано лице за чуждо данъчно задължение, т. е установява се отговорност за задълженията на други задължени лица по смисъла на чл. 14, т. 3 ДОПК. Именно различното основание за възникване на задълженията на лицето, в първия случай като негов носител, а във втория случай като отговорно за задължението на друг носител, мотивира извода, че предметният обхват на първото и последващото ревизионно производство е различен. Това следва и от обстоятелството, че при първата ревизия не са анализирани предпоставките за ангажирането на солидарната отговорност на дружеството по чл. 177 ЗДДС, а единствено са преценявани условията за признаване на правото на приспадане на данъчен кредит в качеството му на получател. /така и Решение № 11462/28.10.2016 г. по адм. дело № 7125/2016 г., ВАС, Осмо отделение/. Предвид липсата на формирани от първоинстанционния съд фактически констатации по релевантни за спора факти и обстоятелства и съдържащата се в чл. 220 АПК забрана, делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд, които да се произнесе по съществото на спора. На основание чл. 226, ал. 3 АПК, при новото разглеждане на делото първоинстанционният съд следва да се произнесе и по разноските за настоящото производство. Така мотивиран и на основание чл. 222, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение