Решение № 2676 от 6.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3149/2016 г.

Решение № 2676 от 6.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3149/2016 г., VI о., докладчик съдията Сибила Симеонова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на Директора на ТП на НОИ – [населено място] срещу решение № 204/3.02.2016 г., постановено по адм. дело № 1968/2015 г. по описа на Административен съд – Пловдив. Посочените в жалбата пороци въвеждат касационни основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК - неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Иска се отмяна на оспореното съдебно решение и постановяване на друго по същество на спора, с което да се отхвърли първоначалната жалба срещу индивидуалния административен акт. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответната в производството страна – Д. А. М., в писмено становище, оспорва основателността на касационната жалба. Претендира присъждане на разноски за касационната инстанция в размер на 350 лева, представляващи възнаграждение за един адвокат. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно и счита, че следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд - шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. С обжалвания съдебен акт, предмет на касационен контрол за законосъобразност, първоинстанционният съд отменя решение № 1040-15-17 от 8.07.2015 година на Директора на ТП на НОИ – [населено място] и потвърденото с него разпореждане № 5609254500 /Протокол ПР-766/22.04.2015 година на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ – [населено място], с което е отказано да се отпусне лична пенсия за осигурителен стаж и възраст (ОСВ) при условията на § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО и чл. 68, ал. 1-2 от КСО и изпраща преписката по заявлението на Д. А. М. с вх. №МП-87576/23.12.2014 година, на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ - [населено място] за произнасяне в съответствие с мотивите на решението. Съгласно Удостоверение № 1838/31.03.2015 г., издадено от директора на дирекция "ДВИА" – [населено място], осигурителният стаж, положен в поделение 46030 – [населено място] в "3-ти отделен строителен полк", чиято дейност е била строителство на военни, промишлени и жилищни обекти жалбоподателят М., по периоди управлява конкретни товарни автомобили, както следва: от 11.12.1985 г - 16.12.1985 г. е работил като шофьор на [марка] - седлови влекач; от 16.12.1985 г. - 31.07.1986 г. е работил като шофьор на [марка] - седлови влекач; от 5.08.1992 г. -11.01.1995 г. е работил като шофьор на [марка] - автосамосвал; от 12.01.1995 г. - 2.07.1997 г. е работил като шофьор на [марка] - автовлекач; от 3.07.1997 г. - 30.09.1997 г. е работил като шофьор на [марка] товарен автомобил. При постановяване на процесното решение, първоинстанционният съд приема, че спорът е по отношение категорията труд, предвид твърдяните от М. факти, че горепосочения труд е от втора категория и е с обща продължителност от 05 г. 09 м. 14 дни, която прибавена към признатите с административни актове - 09 г. 11 м. 23 дни от първа и втора категория, би довело до общо - 15 г. 09 м. 07 дни стаж от първа и втора категория, при което ще се осъществяват представките за упражняване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст (ОСВ) по реда на § 4 от ПЗР на КСО. Спорна е квалификацията на положеният труд, дали е от трета или като такъв от втора категория, попада в обхвата на т. 26 от Правилник за категоризиране на труда при пенсиониране (ПКТП - в сила до 1.01.2000 г. – отм.) или на т. 53а от ПКТП(отм). При съвкупния анализ на събраните доказателства - трудова книжка № 481/01.09.1971 г., заповед № 0486 от 29.10.1985 г. с посочен - шифър 41709000 отнасящ се за шофьор на специализиран товарен автомобил с товароподемност от 7, 5 до 15 тона; Удостоверение № 1838/31.03.2015 г. издадено от директора на дирекция "ДВИА"; заключението на вещото лице /неоспорено в хипотеза на чл. 201 от ГПК от ответника в първоинстанционното производство/ и показанията на разпитаните свидетели, решаващият съд обосновава извода, че управляваните от М. товарни автомобили носят характеристиките на строителни машини по смисъла на т. 26 от ПКТП (отм.);. В заключение е прието, че обжалваният административен акт, с който положеният от М. труд като шофьор не е зачетен от втора категория по т. 26 във вр. т. 67 от ПКТП (отм.); , е издаден в нарушение на материалноправните предпоставки за законосъобразност и следва да бъде отменен. Върховният административен съд – шесто отделение споделя изцяло изводите на първоинстанционния съд и намира постановеното от него решение за валидно, допустимо и правилно. Решаващият съд изпълнява задължението си по чл. 168 АПК като извършва съответния съдебен контрол на оспореното решение по критериите, посочени в чл. 146 АПК и установява правнорелевантните за спора фактически обстоятелства. Направените правни изводи напълно се подкрепят от събраните доказателства и следва да бъдат споделени. Неоснователни са касационните доводи за необоснованост и неправилно приложение на материалноправната норма на точка 26 от раздел "Строителство, строителна индустрия и производство на строителни материали" на Правилника за категоризиране на труда при пенсиониране (отм.);. Развитите съображения за материалноправни нарушения не са съобразени с всички уредени в текста на т. 26 от ПКТП хипотези и с точка 67 от ПКТП (отм.); , която въвежда като критерий за определяне на категорията на труда вредността и тежестта на извършваната работа независимо от отрасловата принадлежност на предприятието. Разпоредбата на точка 26 причислява към втора категория трудът на машинистите на всички видове строителни и пътни машини. Трудът, от ответника по касация, е положен в строително предприятие поделение [номер] – [населено място] в "3-ти отделен строителен полк". Управляваните от лицето товарни автомобили са специализирани, предназначени за превоз на строителни материали и строителна техника, като с тях се е извършвала строителна дейност. А според т. 26 ПКТП (отм.); от втора категория е трудът на машинистите на всички видове строителни и пътни машини. В константната си практика – решение № 12452/20.10.2014 г. по адм. дело № 6345/2014 г. по описа на ВАС – шесто отделение, решение № 3037/04.03.2013 г. по адм. дело № 14893/2012 г. по описа на ВАС – шесто отделение, решение № 10937/6.11.2006 г. по адм. дело № 5387/2006 по описа на ВАС – шесто отделение, Върховният административен съд вече е имал възможността да изрази следното становище: "Машинистите на всички видове строителни и пътни машини ползват при пенсиониране правата на втора категория труд по т. 26 ПКТП (отм.); , само при условие, че работят в строително-монтажни предприятия и фирми. Приложеният списък към т. 26 ПКТП (отм.); на видовете строителни и пътни машини не е задължителен, а е указателен, поради което от втора категория следва да се зачита трудът на машинисти и на други видове строителни и пътни машини в строително-монтажни предприятия и фирми, невключени в този списък. Видно от заповед № 0486/29.10.1985 г., удостоверение № 320/12.08.2015 г., заключение на вещо лице и показания на свидетели всички автомобили са с товароподемност над 12 тона, т. е. попадат в обхвата на т. 53а от ПКТП (отм.);. В подкрепа на горното в обжалваното решение правилно е посочено, че по представени от Дирекция "ДВИА" [населено място] осигурителен стаж за различни от спорните периоди, положеният, в поделение [номер] [населено място], е зачетен от втора категория труд. Като е отменил оспорения административен акт и е изпратил преписката на административния орган за ново произнасяне съобразно дадените указания, Административен съд - Пловдив е постановил правилно решение. Тежестта на доказване в процеса е разпределена съобразно доводите и възраженията на страните, като им е дадена възможност да ангажират доказателства в подкрепа на представените становища. Решението е постановено след обсъждане на всички доводи и възражения, направени в хода на съдебния процес, както и на събраните доказателства, като са изложени аргументи, мотивиращи изводите на съдебния състав относно приложимия закон. Относно направеното възражение за необоснованост на съдебния акт, следва да се подчертае, че необосноваността като касационно основание опорочава формирането на вътрешното убеждение на съда в насоките, които не са нормирани от закона. Такива са грешките при прилагане на правилата на логическото мислене, на опитните правила, на каузалните връзки между явленията и др. Грешки от такова естество не са били допуснати от решаващия съд. Фактическата обстановка е точно установена и подведена под вярната правна квалификация, като формираните изводи се основават на събраните доказателства. С оглед на изложеното настоящият състав намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото искането на ответника по касация (направено с писмено становище от 6.02.2007 г., което има характер на писмена защита - л. 12 от делото на ВАС) да му бъдат присъдени направените от него разноски пред настоящата инстанция е основателно за сумата 350 лв. (триста и петдесет лева), за която е представен договор за правна защита и съдействие и размера на която е в съответствие с чл. 8, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,