Решение № 6452 от 11.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2960/2026 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт – Бургас (ТП на НОИ) срещу решение № 3856/25.04.2025 г. постановено по адм. дело № 209/2025 г. по описа на Административен съд - Бургас, поправено с решение № 1013/04.02.2026 г., постановено по адм. дело № 209/2025 г. на основание чл. 175, ал.1 АПК, с което е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на основното решение, като се чете „Отменя решение № 1012 – 02 – 300 #1/17.01.2025 г. на директора на посоченото териториално поделение, с което е оставено в сила разпореждане № 14/13.11.2024 г. на ръководителя на пенсионно осигуряване в посоченото поделение в частта, в която при отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на Е. И. В. е отказана добавката от Учителския пенсионен фонд. Със същото решение е върната административната преписка на ръководителя на пенсионно осигуряване при ТП на НОИ Бургас за ново произнасяне по заявлението на Е. И. В. при съобразяване със задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона в частта относно определяне на размер на процентна учителска добавка по чл. 69в, ал. 3 КСО при зачитане на стажа, положен в периода от 01.01.1985 г. до 05.01.1991 г. като учителски осигурителен стаж. Според касационната жалба при постановяване на първоинстанционния съдебен акт, съдът е направил неправилна преценка на събраните доказателства и е издаден и при неправилно приложение на § 9 от ПЗР на КСО във връзка с чл. 41, ал.1 от отменения Правилник за прилагане на Закона за пенсиите (ППЗП). Сочи се от касатора, че към 02.09.2024 г., когато е подадено заявлението на В. за отпускане на пенсията му, приложима е била нормата на чл. 69в, ал.1 КСО, в редакцията на ДВ, бр. 61/2015 г., в сила от 01.01.2016 г., съгласно която учителите придобиват право на пенсия за осигурителен стаж и възраст при навършване на 60 години и 10 месеца за мъжете и учителски осигурителен стаж 30 години и 8 месеца. Налице е позоваване в касационната жалба и на наредбата по чл. 10б КСО. Според касатора очевидна е волята на законодателя, предпоставките, при които възниква правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст на учителите да са по – различни от общите условия, при които се пенсионират останалите категории осигурени лица. Относно съществуването на спорната учителска добавка по чл. 69в, ал. 3 КСО касационният жалбоподател изтъква, че извън възникналото право на пенсиониране по ал. 1 е невъзможно, тъй като ясно в закона е посочено, че такава се следва само на учителите, които са придобили право на пенсия при условията на ал. 1, т.е. тъй нареченото ранно пенсиониране, а в случая господин В. няма как да придобие такова право, тъй като не е изпълнил и изискването на закона за минимален размер на учителския стаж - 30 години и 8 месеца. Пояснено е от касатора, че съгласно чл. 19 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС), издадена на основание чл. 10б КСО учителски стаж се явява осигурителният стаж, положен на длъжността учител или възпитател в учебни и възпитателни заведения по смисъла на ал. 1 създадените по реда на отменения Закон за народната просвета, а длъжността методист е в списъка по чл. 19, ал. 2 от цитираната Наредба, като в списъка, утвърден от министъра на образованието и науката, съгласуван с управителя на НОИ фигурира длъжността учител – методик, но в нея изрично било посочено, че стажът на тази длъжност се приема за учителски едва от учебната 2010/2011 г., а процесният период е от 01.01.1985 г. до 05.01.1991 г., през който господин В. е работил на длъжността „методист“ и затова не може да се признае за учителски. С оглед посочените оплаквания и съображения, касационният жалбоподател иска отмяна на обжалваното решение и моли да му се заплати внесената държавна такса от 200 лв., както и юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба Е. И. В. от гр. Бургас, чрез адв. А. Гъркова в депозиран по делото писмен отговор, а впоследствие и в молба моли да се потвърди обжалваното първонистанционно решение, тъй като то е законосъобразно по съображения, изложени в писмения отговор Претендира и присъждане на направените за настоящата касационна инстанция разноски по представен списък по чл. 80 ГПК. Представителят на Върховна касационна прокуратура в писмено заключение и в съдебно заседание счита, че касационната жалба е неоснователна, а решението на съда е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, Първо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал.1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: Първоинстанционният съд е приел, че обжалваното решение на директора на ТП на НОИ – Бургас, с което е оставено в сила разпореждане на ръководителя на пенсионно осигуряване е издаден от компетентен орган по смисъла на чл. 117, ал. 3 КСО, както и потвърденото с него разпореждане. Оспореното решение на директора на ТП на НОИ – Бургас според съда е издадено в предвидената от закона писмена форма и съдържа всички изискуеми реквизити, вкл. фактическо и правно основание за издаване на административния акт, спазени са всички административнопризводствените правила и в рамките на едномесечния срок за произнасяне. По отношение на спазването на материалноправните разпоредби първоинстанционният съд е приел, че административният акт е незаконосъобразен. Посочено е в тази връзка от съда, че административното производство е започнало по заявление, вх. № 2113 – 02 – 2613/02.09.2024 г. на Е. В. за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, като с разпореждане № 14/13.11.2024 г. на основание чл. 68, ал.1 и 2 КСО е отпусната тази пенсия, считано от 02.09.2024 г. пожизнено при навършени [възраст]. Съдът е пояснил, че при отпускане на пенсията на В. е бил зачетен общ осигурителен стаж, превърнат по чл. 104 КСО към трета категория труд – 39 години и 6 месеца, а размерът на пенсията е определен на 1 064,65 лв. месечно, като му е признат учителски стаж 25 години и 8 месеца. В обжалваното решение е посочено, че на В. не е отпусната добавката по чл. 69в, ал. 3 КСО от Учителски пенсионен фонд, тъй като той не е бил придобил право на пенсия по чл. 69в, ал.1 КСО като учител, защото не е имал необходимия учителски стаж от 30 години и 8 месеца, а само 25 години и 18 дни. Според съда безспорно е установено по делото, че Е. В. е отговарял и на двете кумулативни условия за отпускане на пенсия при условията на чл. 68, ал.1 и 2 КСО, както и е отговарял на изискванията за заемане на длъжността „преподавател“, тъй като от представената по делото диплома за висше образование е видно, че В. е завършил Висшия педагогически институт в гр. Благоевград със специалност предучилищна педагогика“ с призната квалификация „детски учител“. Относно спорният по делото въпрос дали следва да се приеме за учителски стаж или не, стажът на В. на длъжността „методист“ в НПК – с. Ковачевци за периода от 01.01.1985 г. до 05.01.1991 г., за да получи добавка от Учителския пенсионен фонд към размера на личната пенсия за осигурителен стаж и възраст, съдът е приел, че такава е следвало да бъде отпусната на Е. В., поради което му се дължи процесната добавка Обжалваното решение, поправено с решението по чл. 175 АПК, е правилно постановено. Няма спор по делото, че към момента на отпускане на пенсия на Е. В. за осигурителен стаж и възраст, вкл. и с внесени осигурителни вноски по чл. 9а, ал. 2 КСО за недостигащ осигурителен стаж 1 година и 8 месеца, като с разпореждането на пенсионния орган е прието, че лицето има учителски стаж общо 25 години и 18 дни. Спорът между страните е относно добавката от Учителския пенсионен фонд по чл. 69в, ал.1 КСО предвид претенцията на лицето, че в периода от 01.01.1985 г. до 05.01.1991 г. е работил в Национален пионерски комплекс в с. Ковачевци, т.е. 6 години и 4 дни на длъжност „методист“. В оспореното пред първоинстанционния съд решение на директора на ТП на НОИ – Бургас изрично е посочено, че правото на добавка от Учителския пенсионен фонд се дава за учителски стаж по смисъла на Правилника за прилагане на Закона за пенсиите (отм.) (ППЗП), който е положен като учител или възпитател в учебни и възпитателни заведения, но не и за методист. Правилно в същото решение е изразено становище, че дефинирането на училищни и възпитателни заведения е в Закона за народната просвета и в Закона за училищното и предучилищното образование, приложими по силата § 9 от ПЗР на КСО, според който времето придобито като трудов стаж до 31.12.1999 г. съгласно действащите дотогава разпоредби, се признава за осигурителен стаж по този кодекс. В списъка на длъжностните, който е утвърден от министъра на образованието и съгласуван с управителя на НОИ съгласно чл. 41, ал. 2 ППЗП (отм.) длъжността „методист“ не е включена към момента на посочения стаж като такъв на ответника по касация, а впоследствие при действието на чл. 19, ал.2 НПОС през учебната 2010/2011 г. Затова окончателният извод, направен в решението на директора на ТП на НОИ – Бургас, че правилно пенсионният орган не е зачел стажът на В. като учителски за времето, през което той е работил като „методист“, като правилно съдът не е възприел тези мотиви, тъй като се касае за материалноправни норми, които не са приложими за спорния период – 01.01.1985 г. – 05.01.1991 г. Тази длъжност към момента на периода, през който той е бил „методист“ не е била в списъка длъжностите, с който са били определени кои длъжности са учителски, а в последващи периоди на 2010/2011 г. и е била приравнена на учителска. Това е така, тъй като правомощието на министъра да съставя такъв списък е от 01.01.2000 г. и затова не може да е относим към периода, за който се спори по делото. След като за този период не е била в сила разпоредбата на чл. 41, ал. 2 ППЗП (отм.), като в същия смисъл е и чл. 19, ал. 2 НПОС, която разпоредба е в сила от 01.01.2019 г. и предвид, че се касае за материалноправни норми, които нямат ретроактивно действие, както правилно е приел и първостепенния съд, неправилно в административният орган е приложил тези разпоредби към стажа на В. от 01.01.1985 г. - 05.01.1991 г. Затова и цитираният списък не може да се отнесе към този период. В същото време следва да се посочи приетото в решението на директора на ТП на НОИ - Бургас, че НПК в с. Ковачевци представлява обслужващо звено в системата на народната просвета, поради което е прието, че представлява учебно заведение, в което може да се полага учителски стаж. От свидетелските показания на А. К., която е работила с В. в Националния детски екологичен комплекс, бивш Национален пионерски комплекс „Георги Димитров“ – с. Ковачевци, е изяснено пред съда, че В. е работил като заместник директор на комплекса, като в периода 01.01.1985 г. – 05.01.1991 г. е бил назначен след конкурс на длъжност „методист“. Според К. целта на първото учебно – възпитателно учреждение е била да подготви младото поколение по екологично образование, а едновременно с това било и като „зелено училище“, като е пояснила, че до обяд групите провеждали занимания с преподаватели от техните училища, а след обяд заниманията били провеждани от методисти. Ролята на методистите според свидетелката, която е била и директор на комплекса, е свързана с утвърден учебен план от педагогическия съвет да направят методическа разработка на съответния урок, която е един учебен час бил 45 минути и са работили на пълна натовареност на пълен работен ден, като задължително имало изискване за назначаването им да имат професионална квалификация „учител“, както и учебната дейност в комплекса била целогодишна. Правилно административният съд от доказателствата по делото и свидетелските показания е направил извод, че жалбоподателят е имал учителски стаж и в посочения период, освен признатия от пенсионния орган учителски стаж преди периода 01.01.1985 – 05.01.1991 г. Към този период обосновано е прието в съдебното решение не е съществувал списък на длъжностите, издаден от министъра на образованието и науката, съгласуван с управителя на НОИ, поради което отказът на административния орган за включване на добавката за Учителския пенсионен фонд към отпуснатата на Е. В. пенсия, че процесният стаж на лицето не се признава за учителски, е незаконосъобразен, като се има предвид, че този отказ е само на основание, че длъжността „методист“, която е изпълнявал от 01.01.1985 г. – 05.01.1991 г. не е била включена в списък на министъра на образованието и науката ,съгласуван с управителя на НОИ. След като в периода 1985 г. – 1991 г. такъв списък не е съществувал, поради което появата му в следващи периоди съгласно посочените по – горе разпоредби от отменения ЗПЗП и НПОС е без значение, тъй като те като материалноправни нямат обратно действие, поради което правилно решаващият съд е приел, че не е приложима към периода 01.01.1985 г. – 05.01.1991 г. В този смисъл е и съдебната практика на ВАС, Шесто отделение, цитираната в първоинстанционното решение, като в тях категорично е прието, че учителският стаж е обвързан с пълната норма за задължителна преподавателска работа с приемането на чл. 41, ал. 2 от Правилника за прилагане на Закона за пенсиите (отм.). Затова и законосъобразно решаващият съд е обосновал крайният си извод, че преподавателският стаж на Е. В., положен на длъжността „методист“ през посочения период следва да бъде категоризиран като учителски осигурителен стаж и да му бъде отпусната добавка от Учителския пенсионен фонд по чл. 69в, ал. 3 КСО, тъй като към признатия за учителски стаж от административния орган 25 години и 8 месеца следва да се добави и стажът от 01.01.1985 г. до 05.01.1991 г. (6 години и 5 дни) предвид посоченото в първоинстанционното решение, че делото се връща като преписка на същия орган, който да съобрази посочения учителски стаж по - горе. Предвид изложеното касационната жалба се явява неоснователна, а решението на съда, поправено по реда на чл. 175 АПК е правилно и не са налице сочените от касатора отменителни основания, поради което на основание чл. 221, ал. 2, предл.1 АПК следва да бъде оставено в сила. В този смисъл на касационния жалбоподател не се дължат разноски въпреки, че такива са поискани. С оглед изхода на делото на Е. В. се дължат претендираните разноски за касационната инстанция в размер на 204,52 евро. Водим от горното Върховният административен съд, Първо отделение