Решение № 14788 от 30.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7424/2018 г.

Решение № 14788 от 30.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7424/2018 г., I о., докладчик съдията Мария Радева Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ във връзка с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационнa жалба подадена от "Евро строй БГ" ЕООД, чрез пълномощника си адв. В. Минчева, срещу Решение № 766 от 10.04.2018 г., постановено по адм. дело № 184/2018 г. по описа на Административен съд – гр. Варна, в частта с която е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт /РА/ №Р-03002515003193-091-001/09.11.2015 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП – Варна, в частта потвърден с решение № 653/05.02.2016 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" "ОДОП"/ гр. Варна при ЦУ на НАП От текста на касационната жалба могат да се извлекат доводи за неправилност на решението в обжалваната част, като необосновано, и постановено при неправилно приложение на материалния закон, отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Отново изразява несъгласие с провеждането на ревизията по особения ред и споделя доводи по съществото на спора. Искането е за отмяна на решението в обжалваната му част. Ответникът - Директор на Дирекция "ОДОП" - гр. Варна при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител юрк. Иванова, в писмена молба излага становище за неоснователност на жалбата и претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховната административна прокуратура излага доводи за неоснователност на жалбата. Върховния административен съд - първо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, а по същество за неоснователна. Предмет на обжалване пред АС е бил РА №Р-03002515003193-091-001/09.11.2015 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП – Варна, в частта потвърден с решение № 653/05.02.2016 г. на директора на дирекция "ОДОП" гр. Варна при ЦУ на НАП, с който на "Евро строй БГ" ЕООД са установени задължения за ДДС за дан. периоди м. 01., 02., 03, 12 2012 и дан. периоди м. 01, м. 09, м. 10, м. 11. 2013 и дан. периоди м. 07, м. 08 и м. 11. 2014 г. в размер на 15 271. 73 лева, със съответната лихва и в частта на определен корпоративен данък за 2013 г. в размер на 3085, 29 лева със съответната лихва. Делото е за втори път пред ВАС. С Решение № 278 от 09.01.2018 г. ВАС е отменил в обжалваната част Решение № 1967 от 14.10.2016 г. и решение за допълване № 2550 от 16.12.2016 г., постановени по адм. дело № 547/2016 г. по описа на Административен съд – гр. Варна и го е върнал с указания да се обсъдят всички събрани по делото доказателства и всички доводи на страната, като се изложат доводи за наличие на предпоставките за провеждане на ревизия по особения ред на чл. 122 от ДОПК и наличие на конкретни материално правни разпоредби за определените в хода на ревизията допълнителни данъчни задължения. Предмет на обжалване в настоящото производство е Ревизионен акт № Р-03002515003193-091-001/09.11.2015 г. в частта, с която в тежест на "Евро строй БГ" ЕООД, гр. Търговище са установени допълнителни задължения за КД по ЗКПО за д. п. 2013 г. в размер на 2 059, 21 лева – главница, и 337, 02 лева – лихви, както и в частта за установените допълнителни задължения за ДДС по ЗДДС за посочените в РА данъчни периоди в общ размер на 15 271, 73 лева – главница, и 2 902, 98 лева – лихви. След като е описал подробно в мотивите на съдебния си акт какви доказателства са събрани, съответно изслушаните две експертизи ССЕ и СТЕ и свидетелски показания на свидетел С. Р., който е работел през 2013 г. във фирмата на жалбоподателя като шофьорът на товарен автомобил "МАН", съдът е посочил, че след като кредитира двете експертизи счита, че жалбата е частично основателна и РА следва да бъде изменен съобразно заключенията на съдебно-автотехническата и съдебно-счетоводната експертизи. Решението е правилно. Основното оплакване в касационната жалба е за липса на основанията за облагане по реда на чл. 122 и следв. от ДОПК. На основание чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК органът по приходите може да приложи установения от съответния закон размер на данъка към определена от него по реда на ал. 2 основа, когато са налице данни за укрити приходи или доходи. Спорът в конкретният случай е относно наличие или липса на обстоятелство по ал. 1, т. 2, т. 5 и т. 7 на чл. 122 ДОПК. В ревизионния акт е отразено наличие на укрити приходи от страна на ответника за периода от 01.01.12 г. до 31.03.13 г., както и че документите за установяване на данъчната основа липсват или са негодни за ползване. В ревизионния акт е отразено също, че декларираните и получени приходи не съответстват на финансовото и имуществено състояние на ревизираното лице за проверявания период. Както е посочено в обжалваното решение посочени са множество обстоятелства, които доказват наличието на укрити приходи по смисъла на чл. 122 ДОПК, а именно: писмените документи, свидетелските показания и заключенията на назначените в хода на производството съдебно - счетоводна експертиза и съдебно – автотехническа експертиза. При проведена по този ред ревизия, в тежест на органите по приходите е да установят чрез допустимите по ДОПК доказателствени средства обстоятелствата по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 ДОПК. В производството по обжалването на ревизионния акт при извършена ревизия по реда на чл. 122 ДОПК, с разпоредбите на чл. 124, ал. 2 ДОПК е въведена презумпция за вярност на фактическите констатации в ревизионния акт и в този смисъл фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на противното, когато наличието на основанията по чл. 122, ал. 1 ДОПК е подкрепено със събрани доказателства. Съдът правилно е кредитирал заключението на автотехническата експертиза, че е завишена отчетената средна разходна норма на гориво за собствените на касатора два товарни автомобила за процесния период. При изготвянето й, вещото лице подробно е анализирало многобройните фактори, които биха могли да повлияят в посока завишение на консумацията на гориво на процесните товарни автомобили, експертът се е позовал и на материалите по делото, в т. ч. на пътните листове за изминатите километри и на резултатите от тестове и изпитвания за сходни до процесните автомобили, приложени към заключението, като в съдебно заседание изрично е посочил, че е съобразил конкретния маршрут по който са се движили автомобилите. Заключението на експертизата кореспондира със събраните доказателства по делото. Изводите на съда следва да бъдат споделени от касационната инстанция, като необорени от ревизираното лице и от събраните в хода на административното и съдебното производство доказателства. Предвид изложените мотиви и като съобрази, че оспорената част от съдебното решение не страда от пороците, посочени в касационната жалба, както и, че същото е валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон, то същото следва да се бъде оставено в сила. При този изход на делото, основателна се явява претенцията на касационния жалбоподател за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 161 от ДОПК и в размер на 1147,13 лв. Воден от горното, Върховният административен съд, първо отделение