Решение № 5260 от 17.5.2023 г. на ВАС, I о.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на заместник изпълнителния директор на Държавен фонд (ДФ) "Земеделие", подадена чрез пълномощника му юрк. Георгиев, против Решение 118/22.07.2022 г. на Административен съд - Кюстендил, постановено по административно дело 27/2022 г., с което е отменен издаденият от него Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) 02-100-6500/3509#3/08.10.2021 г., и в полза на жалбоподателката са присъдени разноски в размер на 1 410 лв. С твърдения за наличието на отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК касаторът претендира отмяна на оспореното първоинстанционно решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се потвърди АУПДВ 02-100-6500/3509#3/08.10.2021 г. и да му бъдат присъдени сторените разноски за двете съдебни производства (държавна такса, възнаграждение за вещо лице и юрисконсултско възнаграждение). Заявява искане за намаляване на адвокатското възнаграждение на противната страна поради прекомерност с оглед фактическата и правна сложност на делото. Излага съображения за съответствието на акта на закона и неправилност на решението на административния съд поради противоречие с материалния закон. Оспорва същото и в частта му за разноските. Ответницата по касационната жалба А. Алексова, [ЕГН] с адрес: [населено място], община Кюстендил, област Кюстендил, [улица], - оспорва същата чрез пълномощника си адв. Хаджийски по съображения, изложени в писмен отговор. В открито съдебно заседание се представлява от адв. Хаджийски. Иска да бъде оставено в сила решението на административния съд и да й бъдат присъдени сторените разноски за касационната инстанция, посочени в списък на разноските в размер на 850 лв. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и основателност на касационната жалба. Върховният административен съд в състав на първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, а разгледана по същество, неоснователна, поради следните съображения: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред Административен съд Кюстендил е АУПДВ 02-100-6500/3509#3/08.10.2021 г., издаден от заместник изпълнителния директор на ДФ Земеделие , с който на основание чл. 59, ал. 1 и ал. 2 АПК във вр. с чл. 166 ДОПК и чл. 20а, ал. 6 и ал. 5, предложение първо във вр. с ал. 1 и ал. 2 ЗПЗЗ е установено на А. Алексова публично държавно вземане в размер на 16 866.38 лв., представляващо недължимо платена сума, с лихва от датата, следваща изтичането на срока за доброволно плащане. Административният съд е приел, че оспорването на акта е допустимо, както и че същият е издаден от компетентен орган. Обосновал е извод за неговата незаконосъобразност на основание чл. 146, т. 2, т. 3 и т. 4 АПК. Изложил е подробни мотиви за липсата на фактически и правни основания в него в изпълнение изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. Безспорно е установено по делото, че А. Алексова, регистрирана с УРН [номер] в ИСАК, е подала заявление за подпомагане за кампания 2020 г. с УИН 10/240620/7209, с което е заявила 26 парцела с обща площ 14.15 ха по схеми за обвързано подпомагане за плодове СП (основна) и СП (други). Изплатените й суми са посочени в представената по първоинстанционното дело таблица (л. 28). Според изложеното в мотивите на АУПДВ: На основание чл. 31а, ал. 3 от Наредба 3/17.02.2015 г. в периода 11.11.2020 г. 20.11.2020 г. е извършена проверка на място от Дирекция Технически инспекторат , според резултата от която описаните пет парцела са определени за допустими за подпомагане. След извършен допълнителен контрол и проверка на място същите парцели са определени за недопустими за подпомагане. Несъответствията по схемата за така описаните парцели са посочени в доклада от проверката на място. За резултатите от проверката и причините за недопустимост на парцелите по схемата бенефициерът е информиран с писмо с изх. 01-172-6500/988 от 18.11.2020 г., получено на 26.11.2020 г., към което е приложено и копие от доклада. В резултат от технически пропуск недопустимостта на парцелите не е взета предвид и на бенефициера е изплатена недължимо сума в размер на 16 866.38 лв., в т.ч. 15 941.54 лв. по СП (основна) и 924.84 лв. по СП (други). При това съдържание на оспорения административен акт законосъобразен е изводът на първостепенния съд за липсата на мотиви (фактически и правни основания), поради които административният орган приема, че процесните парцели са недопустими за подпомагане по схемите за обвързано подпомагане за плодове СП (основна) и СП (други), както и за начина, по който е изчислена недължимо платената за тези именно парцели сума от 16 866.38 лв. Такива мотиви не са изложени и в писмото с изх. 01-172-6500/988 от 18.11.2020 г., към което е приложено и копието от доклада. Според данните от доклада проверката е чрез дистанционен контрол и използване на спътникови снимки към него и е извършена на 13.11.2020 г. Същата обхваща 13 парцела с площ 9.76 ха от общо заявените 26 парцела с площ 14.15 ха. За 11 от тях в доклада е отбелязано, че измерената площ съответства на заявената, за един парцел, че е с наддекларирана площ и за един, че декларираната площ е по-малка от измерената. Според приетата по делото съдебно-техническа експертиза по отношение на парцелите, които са приети с АУПДВ за изцяло недопустими за подпомагане, е била извършена проверка чрез дистанционно наблюдение от експерти от РТИ Разград без в контролния лист да са отбелязани причините за тази недопустимост. Експертът дава обяснения на причината за недопустимост. Тя според него е засаждането им с млади овощни дръвчета, които не дават плод, видно от снимките. В посочения смисъл е и полученото от него лично писмо от ДФ Земеделие . Такава причина (фактически основания) за определянето на площите за недопустими не фигурира в нито един документ, съдържащ се в административната преписка и в първоинстанционното дело като цяло, съответно липсват данни и за това как са изчислени площите, засадени с такива неплододаващи млади дръвчета. Едва в касационната си жалба издателят на акта се позовава на чл. 29 на Наредба 3/17.02.2015 г., като твърди, че на основание чл. 32, ал. 1 във вр. с чл. 29 от наредбата жалбоподателката е представила декларация и опис по образец за произведената продукция през годината на кандидатстване, както и документи за нейната реализация (фактури), въпреки че не оспорва констатациите от извършената проверка. Посочва, също така, че за единия от процесните парцели с декларирана куртура "ябълки" тя е заявила, че не желае подпомагане, тъй като не е представила документи, доказващи изискуемия минимален добив. Вероятно касаторът има предвид изискването на чл. 29, ал. 2, т. 3 от Наредба 3/17.02.2015 г.,според която заявените площи от кандидатите по схемата по ал. 1 (за обвързано подпомагане за плодове) подлежат на подпомагане, когато през годината на заявяване е получен и реализиран на пазара добив от заявените за подпомагане култури съгласно приложение 5, и вероятно счита, че данните в представената декларция и доказателствата към нея се опровергават от констатациите в доклада. Отново в касационната си жалба за първи път зам. изпълнителният директор на фонда се позовава на чл. 19 от Делегиран регламент (ЕС) 640/2014 г., регламентиращ административните санкции при свръхдеклариране. Всичко, изложено дотук, обосновава извод за законосъобразност на оспореното първоинстанционно решение, с което е отменен оспореният АУПДВ поради липсата на фактически и правни основания за издаването му. Неизлагането на мотиви към административния акт съставлява съществено нарушение на закона и е основание за неговата отмяна според ТР 16/31.03.1975 г. на ОСГК на ВС, тъй като това препятства защитата на неговия адресат и контрола за правилността му от страна на съда. Поради това решението на АС Кюстендил следва да бъде оставено в сила и на ответницата да се присъдят разноски за настоящото касационно производство. Неоснователен е доводът на касатора за прекомерност на договореното и заплатено адвокатско възнаграждение на противната страна с оглед фактическата и правна сложност на делото, съответно, за неправилност на първоинстанционното решение в частта му за разноските. С оглед действително предоставената адвокатска защита и минималния размер на адвокатското възнаграждение, определен в чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба 1/2004 г. и в чл. 7, ал. 2, т. 3 във вр. с чл. 8, ал. 1 от същата наредба в сега действащата й редакция, размерът на договореното и заплатено адвокатско възнаграждение за първоинстанционното производство и за настоящото производство не е прекомерен. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо АПК, Върховният административен съд в състав на първо отделение