Решение № 2225 от 18.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 7009/2020 г.

Решение № 2225 от 18.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 7009/2020 г., III о., докладчик съдията Юлиян Киров Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на И. Й.- Т. от град София, в качеството й на касационен жалбоподател и законен представител на С. Т. против Решение № 2477/12.05.2020 г. по административно дело № 1194/2019 г. на Административен съд- София- град (АССГ). В жалбата са изложени твърдения за неправилност и незаконосъобразност на съдебното решение, поради нарушения на материалния закон. Касаторът намира, че неправилно първоинстанционният съд е приел липсата на незаконосъобразно бездействие от страна на държавата по отношение на създаването на детски ясли и детски кухни, предвид чл. 118, ал. 1 Закона за здравето (ЗЗд). Конкретно изразява несъгласие с приетото правило за изтегляне на местата за настаняване на децата чрез жребий. Счита, че фактическите действия и бездействия на ответниците са причина за разиграващата се лотария по места. Изразява и несъгласие с получените точки на нейното дете от класирането през май 2018 г. Моли да се отмени, като неправилно и незаконосъобразно обжалваното решение на АССГ и да се уважат предявените искове. В допълнителна касационна жалба от 4.06.2020 г. се развиват съображения за нарушение на нормативните изисквания от страна на общината. Касационният жалбоподател- И. Й.-Т. в съдебно заседание лично, поддържа касационната жалба и искането в нея. Излага твърдения свързани с незаконосъобразно разпределение на децата в детските градини от страна на Столична община и неосигуряване на места за всички желаещи. Ответникът- Столична община, редовно призован, в съдебно заседание не изпраща представител и не ангажира становище по касационната жалба. Ответникът- Министерство на здравеопазването, в съдебно заседание, чрез юрисконсулт Цветкова счита, че касационната жалба е неоснователна и недоказана, а решението на АССГ е правилно и законосъобразно. Правилно съдът е констатирал, неоснователност на исковете по чл. 1 от ЗОДОВ, тъй като не са установени всички от изискуемите кумулативните предпоставки за тяхното уважаване. Моли да се остави в сила първоинстанционното решение. Подробни доводи в подкрепа на това искане са развити в представеното писмено становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Намира, че не са налице касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита постановеното от Административен съд – София град съдебно решение за правилно и обосновано и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК иска да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното: АССГ е бил сезиран с искова молба на И. Й.- Т. и С. Т. /представлявана от законния си представител И. Й.-Т./, двете от гр. София, с която са предявени, предвид уточняващите искови молби /с изменение на иска в съдебно заседание на 15.01.2020 г. / - искове по чл. 1 от ЗОДОВ срещу ответниците: Столична Община /за незаконосъобразни фактически бездействия на Кмета на С0 и Министерство на здравеопазването /за незаконосъобразни фактически бездействия на Министъра на здравеопазването/, за осъждането им солидарно да заплатят обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени вреди, като и двамата ответници не са изпълнили задължението си за извършването на дължимото от всеки от тях нормативно разписано фактическо действие- да осигурят достатъчно места в детски ясли за желаещите деца на територията на СО в кампания 2018 г., като незаконосъобразното им фактическо бездействие е по повод административна дейност- предоставяне на медико- социална и образователна услуга в детска ясла. С обжалвания съдебен акт Административен съд- София град е ОТХВЪРЛИЛ предявените с исковата молба от И. Й.-Т. и С. Т. /представлявана от законния си представител И. Й.-Т./, двете от гр. София, искове по чл. 1 от ЗОДОВ срещу ответниците: Столична Община и Министерство на здравеопазването, за осъждането им солидарно да заплатят обезщетение за: 1 имуществени вреди в размер на 436. 41 лв претърпени в периода м. 10.18 г. от детето С. Т.; 2 неимуществени вреди в размер на 650 лв, претърпени от детето С. Т. в периода 15.09.18 г - 01.02.19 г; 3 имуществени вреди в размер на 3441. 49 лв, или в условията на евентуалност имуществени вреди в размер на 326. 80 лв, претърпени в периода м. 10.18 г. от И. Такева; 4 неимуществени вреди в размер на 200 лв, претърпени в периода м. 10.18 г. от И. Т., Адм. съд за да приеме този резултат е обсъдил, правните норми, от които ищцата претендира вреди и ги е съпоставил с доказаните факти по делото. Счел е, че нито една от посочените от ищците правни норми/ законова или подзаконова/ не разписва задължение за извършване на конкретно фактическо действие. Посочил е, че създаването на детски ясли, съгл. чл. 119 от ЗЗдр., става със заповед на Кмета на общината /т. е. с административен акт, а не с фактическо действие/. Претендираните от ищците незаконосъобразни факт. бездействия се състоят/ според посоченото в ИМ/ в неосигуряването на достатъчен брой общински детски ясли на територията на СО в кампания 2018 г., така че за всяко желаещо дете да има осигурена възможност да се отглежда в общинска ясла. Посочил е, че създаването на общинска ясла става чрез индивидуален административен акт на Кмета на Общината, т. е. чрез юридическо действие. Достигнал е извод, че не е налице първата предпоставка за основателност на предявените искове по чл. 1 от ЗОДОВ, а именно- не се установяват неоснователни фактически бездействия на Кмета на СО и/ или Министъра на здравеопазването по създаване на достатъчен брой общ. ясли на територията на СО. Допълнително съдът е посочил, че по отношение на втората предпоставка са изцяло недоказани вредите, претендирани от майката, като въпреки указанията на съда, остава недоказано твърдението, че: И. Такева, именно като действащ адвокат, не е упражнявала никаква дейност и няма доходи през м. 10.18 г. единствено и само поради неприемането на детето в общинска ясла. Анализирайки обстоятелствата относно претендираните от И. Т. имуществени вреди е счел, че не е доказана липсата на доход през м. 10.2018 г. и какъв е размера на доходите на семейството за м. 10.2018 г., дали семейният доход се формира само от заплатата на съпруга. Счел е, че вредите, претендирани от детето, също са недоказани. В тази връзка е посочил, че претендираните от С. имуществени вреди в размер на 436. 41 лв не е настъпила щета в патримониума й/, нито е пропусната полза за нея (тя ползва услугата детска ясла), поради което пропуснатата полза е ползването на услугата ясла. Съдът е приел, че действително С. е претърпяла неимуществена вреда, като в посочения период не е посещавала общинска ясла, и по този начин е била лишена от възможност да получи полагащото й се образование, социално и психическо развитие, в здравословна среда. С. не е получила полагащото й се образование, социално и психическо развитие, в здравословна среда, защото не е била приета на двете класирания /на 12.05 и на 26.05.18/. Не е била приета, защото или е нямала в някои от случаите максималния брой точки, или ако го е имала- не е била изтеглена при жребия. До жребий се е стигало по силата на действащите Правила за прием, одобрени с решение на СОС. До одобряване на такова правило от СОС се е стигнало, поради липсата на достатъчно места в яслите в СО през кампания 2018 г. Обсъждал е въпроси свързани с недостиг на сграден фонд, който да е пригоден и да се използва по за общински ясли. Посочил е, че недостигът на подходящ сграден фонд се преодолява чрез създаване на нови общински ясли, отговарящи на действащите нормативи. Обосновал е извод, за неоснователност и недоказаност и на иска за неимуществени вреди за С., поради недоказаност на първа и трета предпоставка, като самите вреди са доказани. Счел е, че осигуряването на достатъчно ясли за желаещите деца и към момента не е разписано като нормативно задължение на нито един орган в страната, но дори да се създаде такова задължение, то не би било задължение за фактическо действие. В заключение е преценил, че липсата на един от елементите на фактическият състав на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ вр. с чл. 203 от ЗОДОВ, установен от настоящата инстанция по повод на преюдициалният въпрос по чл. 204, ал. 4 от ЗОДОВ води до извод за неоснователност на ищцовата претенция. Исковете като неоснователни и недоказани са били отхвърлени изцяло. Настоящият съдебен състав на Върховен административен съд намира подадената касационна жалба за НЕОСНОВАТЕЛНА. Неоснователни са релевираните доводи в касационната жалба, че решението на АССГ е необосновано. Изложените от първоинстанционния съд мотиви, са обосновани и изведени при надлежно установена фактическа обстановка и след анализ на приложимия материален закон. Решението на адм. съд е постановено при спазване на съдопроизводствените правила. Не е налице твърдяното от касационния жалбоподател противоречие на изводите на съда по отношение състава на претендираната отговорност, визирана в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. АССГ правилно е отхвърлил предявения от И. Й. лично, и като законен представител на детето С. Т. иск с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ срещу Столична Община и Министерство на здравеопазването за солидарно заплащане на обезщетение за имуществени вреди в периода м. 10.2018 г. и неимуществени вреди в периода м. 10.2018 г., и в периода 15.09.18 г. - 01.02.19 г., настъпили в резултат на незаконосъобразни фактически бездействия на Кмета на СО и Министъра на здравеопазването. Правилно е приета за неоснователна претенцията, основана на това, че и двамата ответници не са изпълнили задължението си за извършването на дължимото от всеки от тях нормативно разписано фактическо действие- да осигурят достатъчно места в детски ясли за желаещите деца на територията на СО в кампания 2018 г., като незаконосъобразното им фактическо бездействие е по повод адм. дейност - предоставяне на медико- социална и образователна услуга в детска ясла. Несъмнено, както многократно подчертава касторът- жребия, случайния елемент при класирането на деца в ясли на СО носи негативни усещания в родителите. Несъмненото този начин за осигуряване на равнопоставеност е индиция за недостатъчен капацитет и капиталови вложения, както и затруднения, в търсенето на решаване на проблеми. В Решение № 3294 от 7.03.2019 г. по адм. дело № 10450 по описа за 2017 година на ВАС е посочено, че отношението на обществото към децата и подрастващите е показател за неговата духовна зрялост и социална адекватност, съответно въздигнато, като висша ценност- чл. 14 от Конституцията, чл. 2, т. 4, чл. 125 от Семейния кодекс, чл. 1, ал. 2 и ал. 4 от Закон за закрила на детето (ЗЗДет.), чл. 2 от Закона за младежта и т. н. Съответно грижата и вниманието на държавните органи към най- висшата ценност- децата следва да е гарантирана, устойчива и максимилизирана- чл. 3, т. 3 от ЗЗДет. Обществото следва да полага в достатъчна степен дължимите грижи за своята най- голяма ценност- децата. За да има резултат тази неговата грижа следва да е пълноценна, всеобхватна и достатъчна. От друга страна свободното движение на хора в ЕС, залегнал в член 45 от Договора за функционирането на Европейския съюз и развит от вторичното законодателство на ЕС, както и урбанизационните процеси в страната, водят до диспропорции в броя на населението и раждаемостта от различните регионите, което затруднява администрирането и посрещането на реалните потребности, които изискват капиталови разходи, строителство и материална обезпеченост. Тези процеси повдигат въпроси, които не винаги получават адекватен административен отговор. Всички това не променя извода, че обосновано административният съд е приел в мотивите си, че не са налице предпоставките на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за ангажиране на предвидената в закона отговорност за имуществени и неимуществени вреди. Доказателствата по делото не установяват наличието на кумулативно необходимите предпоставки за ангажиране солидарната отговорност по чл. 4, ал. 2 ЗОДОВ на Столична Община и Министерство на здравеопазването. Правилно съдът е приел, че не е налице незаконосъобразно фактическо бездействие на длъжностно лице - Кмета на СО и Министъра на здравеопазването по създаване на достатъчен брой общински ясли на територията на Столична община при или по повод извършване на административна дейност, както и пряка и непосредствена причинна връзка между действията и вредоносния резултат. Обосновано от административният съд е било преценено, че липсва съставомерност на незаконосъобразно фактическо бездействие по смисъла на чл. 256 АПК, защото липсва разписано нормативно задължение, както на Кмета на СО, така и на Министъра на здравеопазването за извършване на фактическо действие - осигуряване на достатъчно места в ясла, за да може всяко дете да посещава ясла през кампания 2018 година. Понятията "действия" и "бездействия" законодателят е дефинирал в чл. 250 и чл. 256 АПК. За да отхвърли исковата претенция за обезщетение на претърпените от имуществени и неимуществени вреди, правилно първостепенният съд е приел неустановеност на фактическия състав на чл. 256 от АПК. Тази разпоредба предвижда неизвършване на фактически действия, произтичащи пряко от закон, неопосредени от административни актове. Законът предполага неизвършването на фактически действия, предписани като задължение от императивна правна норма. Предвид извършения подробен анализа на релевантните за исковата претенция факти и приложимия материален закон, адм. съд е извел обоснован правен извод за недоказаност на хипотезата на чл. 256 от АПК. Липсата на незаконосъобразно бездействие на длъжностно лице при или по повод извършване на административна дейност, по смисъла на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ изключва и наличието на пряка и непосредствена причинна връзка между бездействията и твърдения вредоносен резултат, поради което не може да се ангажира отговорност за вреди по ЗОДОВ. Правилно от съда е посочено, че осигуряването на достатъчно ясли за желаещите деца не би било задължение за фактическо действие. Обосновано и аргументирано от първоинстанционния съд е прието, че от ищците не е доказано твърдението им за незаконосъобразно бездействие на Кмета на СО и Министъра на здравеопазването, поради което исковете за имуществени и неимуществени вреди са недоказани. Етапите в които се изграждат детските ясли и градини, осигуряване на имоти, планиране, строителство и надлежна експлоатация несъмнено включват множество адм. актове, което изключва фактическото бездействие в смисъла на чл. 250 АПК. В тази връзка с Решение № 732/7.02.2020 г., постановено по административно дело № 3697/2019 г. Административен съд- София- град е ОТХВЪРЛИЛ жалбата от Сдружение "Настоящи и бъдещи майки", срещу общите критерии по т. 6, 7 и 8 от чл. 18 от Наредбата за прием на деца в общинските детски градини и в подготвителните групи в общинските училища на територията на Столична община. Не са налице незаконосъобразни актове или действия на администрацията, които да са в пряка причинно следствена връзка с твърдените вреди– чл. 4 ЗОДОВ. В случая не е налице незаконосъобразен акт на административен орган- неприемане или отказ, който да е отменен по надлежния ред. Развитите доводи, относно неправилност и незаконосъобразност на класирането са ирелевантни, тъй като иск може да се предяви след отмяната на административния акт по съответния ред- чл. 204, ал. 1 АПК. В случая отговорност за вреди по ЗОДОВ не може да се ангажира, тъй като няма незаконосъобразно фактическо бездействие на Кмета на СО и Министъра на здравеопазването по посочените от ищците нормативни текстове - по чл. 47, чл. 53, ал. 1 КРБ; чл. 117, чл. 118, чл. 119, ал. 1- 4 ЗЗдравето; чл. 24, ал. 4 ЗПУО; чл. 6, т. 3, вр. чл. 6а ЗЗДет.; чл. 1, ал. 3 и чл. 2, ал. 1 от Наредба № 26/08 г за устройството и дейността на детските ясли и детските кухни и изискванията към тях и други. Този извод не се променя от посочената в касационната жалба- допълнение разпоредба на чл. 19 от Наредба № 26/08 г за устройството и дейността на детските ясли и детските кухни и изискванията към тях и други. На първо място визираната разпоредба от наредбата е посочена, като нарушена едва в касационното производство, където не е допустимо да се извършват нови фактически установявания- чл. 220 АПК. Освен това чл. 19 от Наредба № 26/2008 г. определя компетентния орган, който приема, а именно директора на съответната ясла. Не е налице безусловност или императивно задължение, което да е посочено в същата правна норма. Анализът на релевантните за исковата претенция факти и приложимия материален закон, води до извод за недоказаност на хипотезата на чл. 256 от АПК, тъй като не е е установено твърдяното незаконно бездействие на административния орган. Липсата на първата предпоставка от посочената норма на чл. 1 от ЗОДОВ, представлява самостоятелно основание за отхвърляне на иска. Правилно съдът е преценил, че липсата на първата предпоставка води до извод за неоснователност на искове, и без да се разглежда наличието на втората и третата предпоставки, необходими за основателност на иска по чл. 1 от ЗОДОВ. В тази връзка последващият анализ не е необходим, като за изчерпателност единствено следва структурата на обжалвания съдебен акт и изразените доводи на касатора срещу изводите в него. Твърденията на касатора за щети и пропуснати ползи също са неоснователни и недоказани. Вредите в производството по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ не се презумират, а подлежат на пълно доказване - чл. 153, чл. 154, ал. 1 ГПК, във вр. с & 1 от ЗОДОВ. Доказателствената тежест е за ищците, които трябва да докажат обстоятелствата, на които основават претенцията си, което в случая не е сторено. На второ място правилно е прието от съда, че претендираните от касационните жалбоподатели имуществени и неимуществени вреди не са доказани, с изключение на неимуществените вреди за периода на 15.09.18 г. - 01.02.19 г., претърпени от детето С. Такева. Конкретно само за тях правилно и обосновано е установено от съда, че освен, че липсва първата, липсва и третата предпоставка, водеща до ангажиране на отговорност за вреди - пряка и непосредствена причинна връзка между бездействията и вредоносния резултат, поради което обезщетения за вреди не са дължат. Следва да се има предвид, че целта на ЗОДОВ е обезщетителна с оглед чл. 4, ЗОДОВ, чл. 82 ЗЗД, във вр. с & 1 от ЗОДОВ. В случая тази функционалност не следва да се приложи. Видно от установената по делото фактическа обстановка, в хода на съдебното производство, ищецът не е доказал по безспорен и категоричен начин претендираните от него имуществени и неимуществени вреди, да са в пряка и непосредствена връзка с незаконосъобразни действия или бездействия. При неустановяване на елементите от фактическия състав на отговорността на държавата по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, първоинстанционният съд е отхвърлил исковата претенция при правилно приложение на материалния закон. Обжалваното решение като правилно следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд– трето отделение,