Решение № 28 от 18.05.2011 г. на ВКС по гр. д. № 610/2010 г.

Решение № 28 от 18.05.2011 г. на ВКС по гр. д. № 610/2010 г., II г. о., ГК, докладчик председателят Стойчо Пейчев Производството е по чл. 290 ГПК. С определение № 1049 от 04.11.2010 г. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение № 76 от 13.01.2010 г. по в. гр. дело № 1901/2009 г. на Варненския окръжен съд, с което е отменено решение № 2249 от 10.07.2009 г. по гр. дело № 9586/2006 г. на Варненския районен съд, 30-ти състав и е уважен предявения иск по чл. 108 ЗС, като касаторите С. Н. С. и Н. А. С. са осъдени да предадат на А. Г. И. владението на имот пл. № по КП на "Б. ч., М. р. и Д. " от 1987 г. с площ кв. м. *, при граници: пл. № № *,, и път, находящ се в [населено място], землището на В., като е отхвърлено искането на касаторите за задържане на имота до изплащане на сумата 50 146 лева, представляваща подобрения, увеличили стойността на имота, от които 44 226 лева стойност на сградата, построена в имота и 5 920 лева стойност на насажденията. С жалбата се поддържат оплаквания за недопустимост на решението, респ. за съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост с искане за обезсилване, респ. отмяна на решението и отхвърляне на предявения срещу касаторите иск. Касационното обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпросите: с какви документи се доказва предоставеното право на ползване върху изоставени и пустеещи земи съгласно Постановление № 21 на ЦК на Б. и Министерския съвет от 31.03.1963 г. /ДВ, бр. 11 от 1963 г./ и с какви доказателствени средства може да се установява наличието, респ. липсата на идентичност между местности с различни наименования, след като няма карти на съответната община и район с точно определени граници на местностите, а и изобщо няма карта на съответните местности. Ответникът по касация А. Г. И. е на становище, че жалбата е неоснователна. Преди да се произнесе по основателността на оплакванията срещу въззивното решение, Върховният касационен съд, състав на II г. о. взе предвид следното: Налице е спор по иск за ревандикация, предявен от А. Г. И. срещу касаторите. Ищецът се позовава на наследствено правоприемство от Е. Ж. Ф., починала през 1958 г. и на реституция на нива от 18.795 дка в терен по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ в [населено място], [жк], м. "Л.", имот № * по КП от 1956 г. Позовава се на решение № 236 от 8.07.1994 г. на ПК-В. и на обстоятелството, че неговата наследодателка е била собственик на имота по наследство от баща си А. Н. М., който с нотариален акт № 414 от 17.05.1920 г. закупил 20 дка земя в м. "В.". Ответниците противопоставят възражение, че са собственици на процесния имот № 856 на основание трансформиране на прекратеното право на ползване в право на собственост по реда на § 4а, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ, като твърдят, че на починалия на 3.08.1985 г. Н. С. С. /баща на С. Н. С./ било предоставено право на ползване върху имота, 600 от който заплатили по реда на ЗСПЗЗ чрез [община]. В. съд е уважил ревандикационната претенция, като е приел, че реституционната процедура е завършила с решение № 236/8.07.1994 г. на ПК-В. за възстановяване на имота в съществуващи стари реални граници, който имот е индивидуализиран по категория, площ, местоположение и граници и с посочване на ограничението, че попада в терен по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Прието е, че съобразно решението на комисията и изготвената експертиза, процесната реална част от кв. м. попада в границите на възстановения имот № по КП от 1956 г., обхващащ имот № * от КП "Б. ч., Д. и М. р.", за която местност има и влязъл в сила план на новообразуваните имоти, т. е. според въззивния съд е била установена идентичност на спорния с възстановения в полза на ищеца имот. В. съд е приел, че липсва валидно учредено право на ползване на наследодателя на касаторите Н. С. С. върху нива в м. Л. - право на ползване върху нива от един декар му било предоставено, но в м. Л. П., а двете местности, макар и близки по местоположение, били различни. Възражението на ответниците /сега касатори/ за придобиване на имота по давност е било намерено за неоснователно, като е прието, че упражняваното от тях владение не е добросъвестно. На същото основание е отхвърлено и искането им за признаване право на задържане върху имота до заплащане на извършените подобрения. По основателността на жалбата, Върховният касационен съд, състав на II г. о. прие следното: Оплакването, че въззивното решение е постановено по недопустим иск е неоснователно. В хипотезата на конкуренция правата на бившия собственик с правата на ползвателя на земеделски имот, последният не може да оспорва материалната законосъобразност на решението по чл. 14 ЗСПЗЗ за възстановяване, респ. за признаване правото на възстановяване на собствеността в стари реални граници на бившия собственик или на неговите наследници, а следва да установи наличието на предпоставките по § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ за трансформиране на прекратеното право на ползване в право на собственост /срвн., решение № 426 от 21.07.2009 г. по гр. дело № 2713/2008 г. на ВКС, II г. о., постановено по реда на чл. 290-293 ГПК /. След като не заявява собственически права по отношение на спорния имот към момента на колективизацията на земеделските земи, ползвателят не може да оспорва активната материалноправна легитимация на ищеца с възражения, че наследодателят на последния не е бил собственик на възстановения с реституционното решение имот, респ., че не е налице идентичност между притежавания от наследодателя преди обобществяването на земята имот и имота, описан в решението на поземлената комисия по чл. 14 ЗСПЗЗ. В случая, решение № 236 от 8.07.1994 г. на ПК-В. е издадено от компетентния административен орган по поземлената собственост в рамките на неговите правомощия и при спазване изискванията на ЗСПЗЗ досежно наличието на предпоставките за възстановяване на собствеността. Имотът е заявен за възстановяване от наследник по закон на лице, на чието име е бил записан в емлячен регистър, което по смисъла на чл. 12, ал. 2 ЗСПЗЗ е достатъчно, за да се приеме, че наследодателят е притежавал собствеността към момента на внасяне на имота в ТКЗС. Правото на собственост е възстановено във възстановими стари реални граници с оглед данните за него по кадастралния план от 1956 г., като с реституционното решение е индивидуализиран и съгласно действащия кадастрален план от 1987 г. и подробно е описано кои имоти /в т. ч. и процесния/ се обхващат от нивата от дка, имот № * . В частта, с която е достигнал до извода, че наследодателят на ответниците/сега касатори/ Н. С. С. не е получил земя за ползване в м. Л., въззивният съд е постановил решението си при съществено нарушение на процесуалните правила. Прието е, че съгласно списъка, съставляващ неразделна част от протокол № 3, т. 5/ХIII-22.02.1969 г. на ИК на ОНС-В., ст. 2, с който е взето решение за одобряване на решение по т. 2 от протокол № 12/30.10.1968 г. на ДС на ДЗС "Д. К." за раздаване на пустеещи земи по ПМС № 21/1963 г., фигуриращият под № 35 Н. С. С. е получил нива в м. Л. П.. Прието е, че м. Л. се включва в СО "М. р., Б. ч. и Д." /според заключението на единичната съдебно-техническа експертиза/ и че не е оспорено изявлението на вещите лица от тройната съдебно-техническа експертиза пред районния съд за това, че м. Л. П. се намира в К. К. "Ч." и попада в КП на К. К. "Ч. и А. м.". По отношение на документа, намиращ се на л. 66 от първоинстанционното решение въззивният съд е посочил, че е "препис-извлечение № 35/без дата и подпис/видно от съдържанието на което, въз онова на т. 9 и 11 от 21 ПМС от 31.01.1963 г., същото е издадено на Н. С. С., ... в уверение на това, че с протокол № 3, т. 5/ХIII от 22.02.1969 г. на ИК на ОНС-В., на същия е възложена безвъзмездно пустееща земя от ДЗС за вечно ползване в землището на [населено място], м. Л. от 1 дка, при граници: И. Н. И. и път". В. съд не е обсъдил обстоятелството, че в долния ляв ъгъл на документа на л. 66 от първоинстанционното дело е извършено отбелязване "Вярно с оригинала" с дата на заверката 17.03.1992 г., подпис и печат на ОбНС-В.. В първоинстанционното производство е било прието като доказателство и удостоверение № ЗАО-22994/23.05.2008 г. на Дирекция "Общинска собственост" - В., съгласно което на Н. С. С. е било предоставено право на ползване по 21-во ПМС с протокол № 3/22.02.1969 г., като в "одобрените списъци на ИК на ОНС е записано, че предоставеното право на ползване е в местност Л., която попада в границите на с. о. М. р., Б. ч. и Д.". Посочено е, че на всички ползватели по 21-во ПМС са издавани вместо удостоверения - "Препис-извлечения", като документи за предоставено право на ползване, които не се съхраняват в общината. Пред районния съд е представено и прието като доказателство писмо изх. № УТ-94-С-373 от 28.05.2007 г. на кмета на район "Приморски"- [община] /л. 153/, от съдържанието на което е видно, че общинската администрация не разграничава м. Л. от м. Л. П.. В. съд не е обсъдил в тяхната съвкупност доказателствата относно местността, в която е предоставено право на ползване на Н. С. С., в т. ч. и че на тройна съдебно-техническа експертиза /срвн. заключението на л. 196-197 от гр. дело № 9586/2006 г. на В./ не е възлагана задача да отговори на въпроса дали Л. и Л. П. са наименования на различни местности или се касае за наименование на една и съща местност. От устните обяснения на вещото лице инж. Р. И. П. в заседанието на 12.03.2009 г. пък е видно, че според експерта, "...к. к. Ч. опира в някаква част в СО" М. р., "Б. ч. и Д., няма граница...", но не може да бъде категорична, доколкото не е имала такава задача. Доколкото по делото е установено, че няма карта на местностите, липсват граници между местностите, въззивният съд е следвало да обсъди всички писмени доказателства, които касаят местоположението на местностите Л. и Л. П., а също така да назначи и съдебно-техническа експертиза със задача да отговори изрично на въпроса дали се касае за наименование на една и съща местност или за различни местности. Налице е основание по чл. 281, т. 3, предл. второ ГПК за отмяна на въззивното решение и тъй като се налага извършване на нови съдопроизводствени действия, делото следва да се върне на окръжния съд за ново разглеждане от друг състав. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на II г. о.