Решение № 705 от 30.1.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10142/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, образувано по касационна жалба на министъра на вътрешните работи, чрез гл. юрк. Цановска, срещу решение 1030 от 19.07.2024 г., постановено по адм. дело 281/2024 г. по описа на Административен съд - Видин, с което е отменена негова заповед 8121к-5266/02.05.2024г. като незаконосъобразна. С доводи за постановяване на решението в нарушение на материалния закон и при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила- касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК, се претендира отмяната му ведно със законните последици. Ответникът Т. С. Т., чрез адв. Рангелова, излага доводи за неоснователност на жалбата и законосъобразност на решението и моли за оставянето му в сила. Претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба и предлага да се потвърди изцяло обжалваното решение като обосновано и правилно. Върховният административен съд, второ отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна по следните съображения: С обжалваното решение е отменена като незаконосъобразна заповед 8121к-5266/02.05.2024г. на министъра на вътрешните работи, с която на основание чл.106,ал.1,т.2 и чл.108 от Закона за държавния служител /ЗДСл./ е прекратено служебното правоотношение на Т. С. Т. за длъжността главен юрисконсулт в сектор Координация, административно и правно обслужване и човешки ресурси при ОД на МВР-Видин, считано от 13.05.2024г. Прието е, че заповедта е издадена от компетентния орган, при спазване на изискванията за форма с посочени фактически и правни основания за издаването й, както и без допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, но в нарушение на материалния закон и принципите на административното право. Незаконосъобразността на заповедта е мотивирана с извършено формално съкращение на заеманата от Т. длъжност, тъй като след отпадането й от щатното разписания / заповед 8121к-5127/26.04.2024г. на министъра на вътрешните работи/ не се установява премахване на функциите, задачите и задълженията на длъжността юрисконсулт , които не са превъзложени на други служители с юридическо образование в структурата. Прието е също, че не са спазени и административнопроизводствените правила при издаването на оспорената заповед, тъй като липсва обосновка с мотивиран доклад за утвърдената променя в длъжностното разписание - промените в длъжностното разписание са направени по доклад на директора на ОД на МВР-Видин /докладна записка 368р-4555/12.04.2024г./, но същият не е мотивиран по отношение на предложената за съкращаване длъжност главен юрисконсулт . Освен това предложението е било освен за закриване на длъжността главен юрисконсулт , и за трансформирането й в друга длъжност / полицейски инспектор/ в друг сектор Охранителна полиция , което не е извършено. Изведен е правен извод за нарушение на принципите на равенство, публичност и прозрачност, безпристрастност, последователност и предвидимост в административния процес - нарушения на чл. 8, ал. 2, чл. 12 и чл. 13 от АПК и противоречие с целта на закона. Изложени са мотиви и за допуснато нарушение на закрилата по чл.333,ал.1,т.3 от КТ, тъй като не е съобразено обстоятелството, че Т. е диагностициран със заболяване [заболяване], което е включено в болестите по Наредба 5 от 20.02.1987 г. В тази връзка е прието, че е налице и несъобразяване с Решение от 9 март 2017 г. по дело С-406/15, М., ECLI: EU: C: 2017: 198, СЕС по преюдициално запитване отправено от Върховния административен съд по член 7, параграф 2 от Директива 2000/78/ЕО на Съвета от 27.11. 2000 г. за създаване на основна рамка за равно третиране в областта на заетостта и професиите, в светлината на Конвенцията на Организацията на обединените нации за правата на хората с увреждания. Решението е постановено при изяснена фактическа обстановка, но неправилно приложение на материалния закон. Неправилен и в противоречие със закона е решаващият правен извод на съда за незаконосъобразност на процесната заповед, поради противоречието й с материалноправните норми /чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл. и чл.333,ал.1,т.3 от КТ/ и целта на закона. За да бъде реализирано законосъобразно правомощието на органа по назначаване по чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл, е необходимо да е установено по безспорен начин, че е налице съкращаване на съответната длъжност. Длъжността като щатно обособена функция на администрацията, носител на определени задължения и изисквания, е реално съкратена, когато е намален щатният й брой в структурата на съответната администрация или когато са променени значително обема и съдържанието на функциите, задълженията и изискванията, залегнали в длъжностна характеристика. В случая е безспорно по делото, че заеманата от Т. длъжност главен юрисконсулт в сектор Координация, административно и правно обслужване и човешки ресурси при ОД на МВР-Видин, в резултат на промяната на длъжностното разписание, обективно е престанала да съществува и липсва напълно аналогична длъжност, към която да са прехвърлени в пълен обем функциите и задълженията на закритата длъжност. Не е налице и трансформиране на длъжността или припокриване на функциите и задълженията, присъщи за длъжността главен юрисконсулт ,т.е. процесната длъжност е премахната като система от функции, задачи и отговорности, поради което е налице реалното й съкращение по смисъла на чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл. Въпреки, че е изложил мотиви за оперативната самостоятелност на органа по отношение на извършената реорганизацията със закриване на длъжността , която преценка не подлежи на съдебен контрол, административният съд е провел такъв контрол, обосновавайки немотивираност на предложението на директора на ОД на МВР-Видин в докладна записка 368р-4555/12.04.2024г. , което е възприел като основание за незаконосъобразност на процесната заповед. Обратно на приетото в обжалваното решение, предмета на съдебен контрол в тази насока се изчерпва единствено с преценката имал ли е административен орган право да действа в рамките на оперативната си самостоятелност. Следователно изводите в тази насока на административния съд се явяват ирелевантни по отношение законосъобразността на процесната заповед. Неправилно е обжалваното решение и по отношение на приетото нарушение на закрилата по чл.333,ал.1,т.3 от КТ, тъй като не е съобразено обстоятелството, че Т. не установява с решение на ТЕЛК заболяване, което да попада в обхвата на Наредба 5 от 20.02.1987 г. Освен това, ЗДСл. е специален по отношение на КТ и не съдържа препращаща норма за субсидиарно прилагане на КТ. Този законодателен подход е обоснован с различията между служебното и трудовото правоотношения. Именно поради това и с оглед изричната норма за специфичната закрила при прекратяване на служебно правоотношение на чл. 107б, ал. 1 и ал. 2 от ЗДСл, нормата на чл.333 КТ е неприложима. Предвид изложеното, обжалваното решение като неправилно следва да бъде отменено изцяло и вместо него постановено друго по същество, с което се отхвърли оспорването на Т. като неоснователно. Предвид изхода на спора, надлежно и своевременно заявеното искане за присъждане на разноски от касатора се явява основателно, поради което ответникът дължи разноски в общ размер 370лв, съставляващи 70лв държавна такса и 300лв- юрк.възнаграждение за двете съдебни инстанции, определено по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,