Решение № 14662 от 30.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1335/2017 г.

Решение № 14662 от 30.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1335/2017 г., I о., докладчик съдията Росица Драганова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба от Директора на Дирекция "ОДОП" - П. срещу решение № 2345 от 9.12.2016 г., постановено по адм. д. № 2404/2016 г. по описа на Административен съд - П., с което е обявена нищожността на ревизионен акт № Р-16001616000437-091-001/19.07.2016 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - П., частично потвърден с решение № 672 от 30.09.2016 г. на директора на Дирекция "ОДОП" - П.. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно като постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Посочва, че ревизията е възложена от компетентни органи по приходите по смисъла на чл. 118, ал. 2, чл. 119, ал. 2 ДОПК и чл. 7, ал. 1, т. 4 от Закона за Националната агенция за приходите (ЗНАП), поради което издаденият РА е валиден. Излага подробни доводи в жалбата и претендира отмяна на първоинстанционното решение и потвърждаване на РА, ведно с присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - Б. Б. Х., действащ в качеството си на едноличен търговец с фирма "Д.-Б. Б.", в писмени бележки чрез процесуален представител, оспорва касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура излага становище за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), първо отделение, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 211 АПК от надлежна страна, участник в първоинстанционното производство, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е основателна. Предмет на производството пред Административен съд - П. е законосъобразността на ревизионен акт № Р-16001616000437-091-001/19.07.2016 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - П., в частта потвърдена с решение № 672 от 30.09.2016 г. на директора на Дирекция "ОДОП" - П., относно установени задължения на Б. Б. Х., с ЕТ "Д.-Б. Б." за ДДФЛ за 2009 г. - в размер на 8 476,00 лв.; за 2010 г. - в размер на 3 947,00 лв.; за 2012 г. - в размер на 576 лв.; ДОО за 2012 г. - в размер на 380,14 лв.; ЗО за 2012 г. - в размер на 237,59 лв. и ДЗПО - УПФ за 2012 г. - в размер на 148,49 лв., ведно с начислените лихви за просрочие. За да достигне до извод за нищожност на оспорения РА, първоинстанционният съд е тълкувал разпоредбите на чл. 118, ал. 2 и чл. 119, ал. 2 ДОПК, вр. чл. 7, ал. 1, т. 4 ЗНАП. Формирал е извод, че органът, възложил ревизията чрез издаването на заповед за възлагане на ревизия № Р-16001616000437-020-001 от 25.01.2016 г., определен със заповед № РД-09-518 от 30.04.2014 г. на директора на ТД на НАП гр. П., заема длъжност "началник сектор "Ревизии"" и не е сред служителите по чл. 7, ал. 1, т. 4 ЗНАП. Последните съгласно чл. 118, ал. 2 ДОПК (в сила до 1.01.2017 г.), разполагат с правомощия за издаване на РА. Съдът е изложил съждение, че при действащата понастоящем разпоредба на чл. 119, ал. 2 ДОПК, във връзка с чл. 118, ал. 2 ДОПК и чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК, териториалният директор, неговите заместници, директорите на дирекции и началниците на отдели и сектори нямат нормативно установена компетентност да издават заповеди за възлагане на ревизия и да издават ревизионни актове. Така мотивиран съдът е посочил, че като нищожни следва да бъдат квалифицирани, както първоначалната Заповед за възлагане на ревизия № Р-16001616000437-020-001 от 25.01.2016 г., издадена от З. Д. В., на длъжност Н. С. "Ревизии" при ТД на НАП - П. и последващите я такива, така и оспореният Ревизионен акт № Р- 16001616000437-091-001 от 19.07.2016 г. Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е неправилно поради допуснати съществени процесуални нарушения и противоречие с материалния закон. След постановяване на атакуваното съдебно решение, е постановено Тълкувателно решение № 5 от 13.12.2016 г. по тълк. д. № 10/2016 г. на ОСС на ВАС, същото е приложимо в настоящия случай. Видно от дадено тълкуване, ревизионен акт, който при приложимата след 1.01.2013 г. редакция на чл. 119, ал. 2 ДОПК е издаден с участието на орган по приходите, извън кръга на лицата по чл. 118, ал. 2 ДОПК във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 4 ЗНАП, не е нищожен. Разпоредбата на чл. 118, ал. 2 ДОПК е свързана със старата редакция на чл. 119, ал. 2 ДОПК, а именно когато ревизионният акт се издава еднолично, поради което тя не е съобразена с изменението на разпоредбата в сила от 1.01.2013 г. В действащата редакция на чл. 119, ал. 2 ДОПК са определени лицата, които издават ревизионния акт, без да е посочено изрично оправомощаване на органа по чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК. Предвид което не е необходима конкретизацията на длъжностното качество на органите. В случай, че е налице такава изричност, то тя ще се отнася само до лицата от ревизиращия екип, определени със заповедта по чл. 113, ал. 1, т. 2 ДОПК, но не и до лицето, възложило ревизията. Досежно последното единственото изискване е да е орган по приходите по смисъла на чл. 7, ал. 1 ЗНАП. Предвид горното, атакуваният ревизионен акт не е нищожен, тъй като е издаден от компетентен орган. Позовавайки се на кумулативното тълкуване на разпоредбите на чл. 118, ал. 2 и чл. 119, ал. 2 ДОПК, съдът е приел, че оспореният РА е издаден от некомпетентен орган по приходите съобразно чл. 7, ал. 1, т. 4 ЗНАП, в резултат на което е постановил решение при неправилно приложение на закона. Предвид изложеното и с оглед чл. 221, ал. 2 АПК съдебното решение следва да бъде отменено, а делото - върнато на първоинстанционния съд за ново разглеждане от друг състав. На основание чл. 226, ал. 3 АПК, при новото разглеждане на делото съдът следва да се произнесе и по разноските в настоящото производство. Така мотивиран и на основание чл. 222, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,