Решение № 4339 от 28.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 15396/2012 г.

Решение № 4339 от 28.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 15396/2012 г., V о., докладчик председателят Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Тихомир Станчев Петков против заповед № К-12529/13.11.2012 г. на министъра на вътрешните работи, с която на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното му правоотношение. В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на заповедта, като постановена в противоречие с материалноправните норми на Закона за министерството на вътрешните работи (ЗМВР) и при съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Жалбоподателят моли за отмяната й и претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът - министърът на вътрешните работи, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата. Моли същата да бъде отхвърлена и претендира присъждане на юрисконсулско възнаграждение. Жалбата е подадена в срок и е допустима. За да се произнесе по съществото й настоящият състав на Върховния административен съд приема за установено следното: Със заповед № К-8285/26.07.2012 г. министърът на вътрешните работи е образувал дисциплинарно производство, определил е състава на дисциплинарно-разследващия орган и е разпоредил да се изготви становище относно наличие на основание за реализиране на дисциплинарна отговорност на Тихомир Станчев Петков. На 6.08.2012 г. държавният служител е запознат със заповедта. На 6.08.2012 г. и на 1.10.2012 г. дисциплинарно-разследващия орган е поканил Тихомир Станчев Петков да даде писмени обяснения. Такива са дадени на 8.08.2012 г. и на 11.10.2012 г., с които дисциплинарно наказващия орган е запознат на 12.11.2012 г., видно от поставените резолюции. В резултат на проведеното дисциплинарно производство на 23.08.2012 г. е изготвена обобщена справка, в която е констатирано, че на 17.07.2012 г. главен инспектор Тихомир Петков е поискал и на 18.07.2012 г. е приел в гр. София облага, която не му се следва, за да упражни влияние при вземане на решение от длъжностно лице, служител на Института по психология - МВР във връзка със службата му; за времето от м. април до м. юли 2012 г. няколкократно е обещавал предоставяне на тестове за психологическо изследване на кандидати за работа в МВР и лично се е ангажирал с лобиране в полза на тези кандидати, като два пъти е поискал и веднъж е получил облага от 100 лв.; като длъжностно лице е предлагал влияние при вземане на решение от конкурсни комисии при прием на документи и разглеждане на кандидатури, като в обобщената справка е посочено, че заемана от Тихомир Петков длъжност не предполага функции в тази насока. Направен е извод, че държавният служител е извършил тежко дисциплинарно нарушение по смисъла чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР вр. чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР и е направено предложение за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение". Жалбоподателят е запознат с обобщената справка на 27.08.2012 г. На 28.08.2012 г. дисциплинарно-разследващият орган е изготвил и становище. Със становище от 19.09.2012 г. директорът на дирекция "Човешки ресурси" - МВР е счел, че в дисциплинарното производство не са събрани достатъчно доказателства за извършени нарушения от Тихомир Станчев Петков, поради което е дал предложение за изясняване на случая и за събиране на доказателства. На 11.10.2012 г. дисциплинарно-разследващият орган е изготвил повторно обобщена справка. В нея е изложено, че са събрани доказателства по реда на Закона за специалните разузнавателни средства, установяващи, че в качеството си на служител на МВР с ръководни функции и заемащ отговорно служебно положение Петков е правил опити да търгува с влияние като се е ангажирал пред служители на МВР (под прикритие) за снабдяването им с 4 бр. изпитни варианта на психологически тестове за изследване на психологическата им годност при постъпване на служба в МВР. Посочено е, че тези действия са извършени, въпреки че служителят няма законови правомощия да влияе при вземане на решения от конкурсната комисия по прием на документи по извършването на процедури при кандидатстване за постъпване на държавна служба в МВР, същият не е служител на САД "Човешки ресурси" - МВР и на Института по психология - МВР. По време на проведена полицейска операция Петков е задържан при приема на 100 лв., срещу него е образувано досъдебно производство и е повдигнато обвинение по чл. 304б, ал. 1 от НК. В обобщената справка подробно са описани обясненията на държавния служител. Констатирано е, че за времето от м. април до м. юли 2012 г. няколкократно е обещавал предоставяне на тестове за психологическо изследване на кандидати за работа в МВР и лично се е ангажирал с лобиране в полза на тези кандидати, като два пъти е поискал и веднъж е получил облага от 100 лв.; като длъжностно лице е предлагал влияние при вземане на решение от конкурсни комисии при прием на документи и разглеждане на кандидатури. Дисциплинарно разследващият орган е установил, че тестовете предоставени на Петков от неговата позната Елка Иванова са за подготовка на кандидати за работа в чужбина, както и че същите не се прилагат на етап "Психологическо изследване" при конкурсните процедури. Тестовете се намират лесно на книжния пазар и нямат отношение към професионална психодиагностика в МВР, като не е установено служител на Института по психология да поддържа отношения с Тихомир Петков. Направен е извод, че държавният служител е извършил тежко дисциплинарно нарушение по смисъла чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР вр. чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР и е направено предложение за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение". На 12.10.2012 г. жалбоподателят е запознат с обобщената справка. На 15.10.2012 г. дисциплинарно-разследващият орган е изготвил и становище. На 13.11.2012 г. министърът на вътрешните работи е издал оспорената заповед, с която е наложил на Тихомир Станчев Петков дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратил служебното му правоотношение. Като фактически основания за издаване на заповедта е посочено: за извършено тежко нарушение на служебната дисциплина, изразяващо се в това, че като държавен служител от МВР за периода от месец април 2012 г. до 18.07.2012 г. в гр. София Тихомир Петков няколкократно е обещавал на служител под прикритие да упражни влияние в Института по психология - МВР при изследване на психологическа годност за постъпване на работа в МВР, както и да предостави 4 бр. изпитни варианти на психологически тестове, за което е поискал и приел сто лева, които не му се следват, като деянието е извършено с користна цел - набавяне на имотна облага - пари и по случая е образувано досъдебно производство за осъществен състав на престъпление по чл. 304б, ал. 1 от НК, Петков е привлечен като обвиняем и му е наложена мярка за неотклонение "задържане под стража" за срок от 72 ч., с което е нарушил т. 4, 5,7, 8, 31, 33 и 34 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР. Като правни основания за издаване на заповедта са посочени - чл. 224, ал. 2, т. 4, чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР вр. чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР. С оглед на така установената фактическа обстановка, настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, направи следните правни изводи: Оспорената заповед е издадена от компетентен орган и при постановяването й не са допуснати съществени нарушение на административно-производствените правила. Дисциплинарното производство е започнало със заповед на дисциплинарнонаказващия орган, съдържаща реквизитите на чл. 239, ал. 1 от ППЗМВР. Жалбоподателят е запознат със заповедта. Проведено е дисциплинарно производство и служителят е запознат с обобщените справки. Същият е дал обяснения, с които министърът на вътрешните работи е запознат, което е удостоверено с поставените резолюции. Заповедта е издадена в срока по чл. 225, ал. 2 от ЗМВР. Следователно при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила. Заповедта е издадена в нарушение на материалноправната норма на чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР вр. чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР. От събраните по делото доказателства не е установено държавният служител да е извършил описаното в заповедта за уволнение тежко нарушение на служебната дисциплина. В дисциплинарното производство не са събрани доказателства, установяващи фактическите основания за налагане на дисциплинарното наказание. Дисциплинарно-разследващият орган е приел обясненията на Петър Петров, полицай към РУП Омуртаг и на Елка Димитрова Иванова, които не сочат на извършени дисциплинарни нарушения от Тихомир Петков. Приложената към преписката кореспонденция със Софийска градска прокуратура и института по психология - МВР също не установяват описаните в заповедта дисциплинарни нарушения. От събраните от дисциплинарно-разследващия орган доказателства се установява, че предадените от Иванова тестове, които същата е поискала да й бъдат заплатени за сумата от 100 лв. се отнасят за кандидатстване за работа в чужбина, същите от години се разпространяват на книжния пазар и нямат пряко отношение към професионалната психодиагностика в МВР и в този смисъл не представляват интерес за Института по психология - МВР (обяснения от Иванова и писмо от Института по психология - МВР до дисциплинарно-разследващия орган). В административното производство не са ангажирани каквито и да било доказателства, че Петков няколкократно е обещавал на служител под прикритие да упражни влияние в Института по психология - МВР при изследване на психологическа годност за постъпване на работа в МВР, както и да предостави 4 бр. изпитни варианти на психологически тестове, за което е поискал и приел сто лева, които не му се следват. Напротив установено е, че същият не е могъл да упражни такова влияние, нито по силата на заеманата от него длъжност, нито с познанството му с лица, можещи да упражнят такова влияние. Следователно след като държавния служител не е осъществил дисциплинарните нарушения, описани в заповедта за уволнение, и квалифицирани като тежко нарушение на служебната дисциплина, то не са налице и нарушения на цитираните в заповедта норми на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, поради което спрямо жалбоподателя не е осъществен фактическият състав на чл. 210, ал. 1, т. 10 от ЗМВР вр. чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР. Освен това по делото не са налице доказателства, установяващи с действията си Петков да е уронил престижа на службата. В тази насока не са изложени съображения нито в заповедта за уволнение, нито в материалите, изготвени от дисциплинарно-разследващия орган, поради което заповедта е издадена и в нарушение на предписаната от закона форма. С оглед на изложеното съдът приема, че заповедта е незаконосъобразна като постановена в нарушение на материалноправните норми на ЗМВР И ППЗМВР, поради което същата следва да бъде отменена. Предвид изхода на делото следва да се осъди Министерството на вътрешните работи да заплати на Тихомир Станчев Петков направените по делото разноски в размер на 10 лв., представляващи платена държавна такса. Разноски за адвокатско възнаграждение не следва да се присъждат, тъй като видно от приложения договор за правна защита и съдействие е, че възнаграждение е уговорено, но липсва отбелязване същото да е заплатено, т.е. такива разноски не са направени. По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, пето отделение,