Решение № 4034 от 22.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8683/2010 г.

Решение № 4034 от 22.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8683/2010 г., I о., докладчик председателят Мариника Чернева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на "Солио" ЕАД, гр. София, представлявано от адв. Георги Жеков, срещу решение № 243/31.03.2010 г. по адм. дело № 5138/2006 г. на Софийски градски съд, административно отделение, трети "г" състав, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу ДРА № 611/28.06.2004 г. на ДП "Триадица", гр. София относно определен корпоративен данък в размер на 52 894, 14 лв. и лихва - 1752 лв., мълчаливо потвърден от Регионалния данъчен директор. Касаторът поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът - директорът на Дирекция "ОУИ" към ЦУ на НАП, гр. София, не се представлява и не ангажира становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е частично основателна: За да постанови обжалваното решение, съдът е приел, че на жалбоподателя правилно е начислен корпоративен данък, след извършено увеличение на финансовия резултат на дружеството за 2003 г. Относно увеличението на финансовия резултат на основание чл. 23, ал. 13, т. 1 ЗКПО (отм.) съдът е възприел за основателни доводите на приходния орган, че след извършени насрещни проверки при доставчиците "Стоунмет" ООД и Н. Б. Й., не може да бъде проследен стоковия поток по процесните фактури. Прието е, че извършените разходи за закупен слънчоглед от "Стоунмет" ООД са отчетени в нарушение на принципа на "документална обоснованост", регламентиран в чл. 23, ал. 13, т. 1 ЗКПО (отм.), в резултата на което същите не могат да бъдат признати за разходи за материали, вложени в производството на олио. Съдът е приел, че констатациите в ДРА не са оборени от жалбоподателя, като по делото не е доказано изкупуването на слънчогледа от физическите лица - производители. По сделките с тези физически лица липсвали сключени договори за покупко - продажба, приемо - предавателни протоколи и РКО, удостоверяващи плащането. Прието е, че липсват документи, съдържащи реквизитите на чл. 8, ал. 1 ЗСч (отм.). На следващо място съдът е приел за правилно извършеното с ДРА увеличение на финансовия резултат на дружеството на основание чл. 23, ал. 2, т. 20 ЗКПО, вр. чл. 22, ал. 6 ЗКПО (отм.), със стойността на закупен РН - метър, отчетен като материал по дебита на сметка 601. Съдът се е аргументирал, приемайки, че разходите са извършени за амортизируем актив по смисъла на § 1, т. 55, б. "г" от ДР на ЗКПО - РН термометър. Изложено е, че съгласно т. 4 от НСС 16 "Дълготрайни материални активи", цената на ДМА включва всички преки разходи, свързани с придобиването и експлоатацията им. Съгласно чл. 22, ал. 6 ЗКПО (отм.) за целите на данъчното облагане дълготрайни активи са тези, които отговарят на критериите, определени със ЗСч и са със стойност по - ниска от следните величини: определеният по реда на счетоводната политика праг на същественост и първоначална оценка не по - малка от 500 лв. За правилно е прието и извършеното с ДРА увеличение на финансовия резултат на дружеството на основание чл. 23, ал. 2, т. 5 ЗКПО (отм.) с разходите за преустройство на сграда, отчетени като текущи, свързани с нает актив, водещи до увеличаване на очакваната икономическа изгода спрямо първоначално оценената стандартна ефективност на съществуващите активи. За законосъобразно е прието и увеличението на финансовия резултат на основание чл. 23, ал. 2, т. 4 ЗКПО (отм.) с разход за аванс за ремонт на парен котел, отчетен като текущ по дебита на сметка 601, водещ до увеличаване на окончателната икономическа изгода спрямо първоначално оценената стандартна ефективност на съществуващите активи, както и увеличението на финансовия резултат на основание чл. 23, ал. 2, т. 2 ЗКПО (отм.) с отчетени разходи за глоба в размер на 500 лв. Решението, в частта, касаеща увеличението на финансовия резултат на жалбоподателя за 2003 г., на основание чл. 23, ал. 2, т. 24 ЗКПО (отм.) с непризнати разходи за закупен слънчоглед от "Стоунмет" ООД, е неправилно. От доказателствата по делото, събрани както в хода на ревизията, така и при съдебното обжалване на ДРА, се установява, че доставчикът "Стоунмет" ООД е издал фактури за количествата зърно, които е продал на "Солио" ЕАД, отразил е надлежно продажбите в счетоводството си. От допуснатата по делото и неоспорена от страните допълнителна ССЕ се установява не само правилното счетоводно отразяване на извършените от "Стоунмет" ООД доставки, но и превеждането на ДДС за тях по ДДС - сметка на доставчика, отразяването им в СД и дневниците за продажби. Относно придобиването на слънчогледовото семе от "Стоунмет" ООД, в хода на данъчната ревизия управителят на този доставчик е декларирал, че зърното е получавано от лицето Н. Б. Й. Това обстоятелство е потвърдено и от последния, който е открит при ревизията и е дал писмени обяснения, че е договарял изкупуването на слънчогледовото семе директно с физически лица -производители. Доставянето на стоката от Н. Б. Й. на "Стоунмет" ООД се установява с налични по делото покупко - изплащателни разписки, кантарни бележки и складови разписки. Тези твърдения се подкрепят и от допълнителната ССЕ, от която се установява, че освен изброените доказателства са налице и товарителници за обществен автомобилен превоз, доказващи транспортирането на стоките до "Стоунмет" ООД. В заключението си вещото лице е посочило, че "от прегледа на счетоводната документация на "Стоунмет" ООД са налице първичните счетоводни документи относно получаването на слънчогледовото семе от доставчика Н. Б. Й., а именно товарителници за обществен автомобилен превоз в страната, покупко - изплащателни разписки, кантарни бележки и складови разписки. Осчетоводени са и са отразени всички стоки счетоводно". От всички тези доказателства се налага изводът, че разходите на жалбоподателя за закупуване на слънчоглед от "Стоунмет" ООД не са отчетени в нарушение на принципа за "документална обоснованост" и същите следва да бъдат признати като реално извършени. Неправилен е изводът на административния съд, че не може да бъде проследен стоковия поток по процесните фактури. От доказателствата по делото се установява, че жалбоподателят е придобил процесната стока - слънчогледово семе от прекия му доставчик "Стоунмет" ООД, който от своя страна е придобил стоката от Н. Б. Й. С оглед доказване на разходите, извършени за закупуване на слънчогледово семе по процесните фактури, издадени от "Стоунмет" ООД, е достатъчно установяване реалността на тези доставки, като не е необходимо установяване произхода на стоките от техния производител. Следва да се отбележи, че относно реалността на доставките между "Стоунмет" ООД и "Солио" ЕАД, включително и по спорните по настоящото дело фактури, е налице влязло в сила решение по адм. дело № 456/2005 г. на СГС, с предмет ДРА № 753/2004 г., с който са ревизирани данъчните задължения на "Солио" ЕАД по ЗДДС, включително и за процесния период, с което решение е приета реалността на тези доставки. Предвид изложеното, решението в тази част следва бъде отменено като неправилно. Вместо него следва да бъде постановено решение по съществото на спора, с което ДРА, в частта му, с която на "Солио" ЕАД е увеличен финансовия резултат на основание чл. 23, ал. 2, т. 24 ЗКПО (отм.), следва да бъде отменен. Решението в останалата му част е правилно. Административният съд е изложил правилни мотиви, които настоящият съдебен състав споделя. В касационната жалба не са изложени конкретни възражения, обосноваващи касационни основания за отмяна на обжалваното решение. Предвид изложеното, Върховният административен съд, VIII отделение, на основание чл. 222, ал. 1 и чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК